Пещера (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Герб на Пещера
Пещера
Центърът на град Пещера, юни 2008 г.
Центърът на град Пещера, юни 2008 г.
Общи данни
Население 20 426 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 90,245 km²
Надм. височина 461 m
Пощ. код 4550
Тел. код 0350
МПС код РА
ЕКАТТЕ 56277
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пещера
Николай Зайчев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Дойранска епопея“ 17

тел.: 0350/6-22-01
Пещера в Общомедия

Пе́щера е град в Южна България, област Пазарджик. Той е административен център на община Пещера.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Пещера се намира в предпланината (461 m н.в.), на границата с Горнотракийската низина, в близост до градовете Батак и Брацигово, на 18 km от Пазарджик, 38 km от Пловдив и на 123 km от София. На 0,5 km от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 m. Средната годишна температура е 12,6 °С. Валежите са сравнително добри: 670 – 680 l/m² годишно.

Панорама към града
Панорама към града

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, мостове, останки от калдъръмени пътища и от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища.

Църквата „Св. Петка“
Възраждане

В края на XVIII век притеснени от албанските насилия в Пещера се заселват българи от костурското село Омотско и корчанското Орешче и образуват горната Габер махала.[1]

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището „Надежда“ – през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на Тодор Банчев от Пещера стават хайдути: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 арумънски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и 1 каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите – 876.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Пещера включва много етнически общности. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми, гърци и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в 2 ромски квартала, като единият е изцяло ромски, а другият е със смесено население. Етносите в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.

В Пещера живеят 20 493 души. От тях около 16 500 са българи, има още 2 800 цигани, 800 турци, 250 власи и 150 души от други народности.

Пещера е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на община Пещера е Николай Йорданов Зайчев, заместник-кметове са Стефан Балабанов и Зехра Алиш.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града. Пещера е известна с обувната си индустрия.

Централната улица „Михаил Такев“
Фонтаните на центъра на града
  • „Биовет Пещера“ – завод за антибиотици и лекарства
  • „Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска гроздова" и с „Мастика Пещера“
  • „Херкал“ ЕООД – завод за производство на тежки метални конструкции
  • „Грибаш“ ООД – завод за производство на боза
  • „Comyp“ – обувен завод
  • „ГИДО“ ООД – обувен завод
  • „Bari“ – обувен завод
  • „Ingiliz“ – обувен завод
  • „Свик“ – обувен завод
  • „Adi Shoes“ – обувен завод
  • „GOTTI“ – обувен завод
  • Супермаркети „Лазур“ – хранителна верига
  • Герканд
  • Гудекс
  • „Фреш Клийн Систем“ – строително-предприемаческа фирма

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Туристически
Southeast church-tower (8), Peshtera, Bulgaria.jpg
Southeast church-tower (1), Peshtera, Bulgaria.jpg
Southeast church-tower (7), Peshtera, Bulgaria..jpg
  • Късноантичната и средновековна крепост Перистера („Гълъбовата крепост“) се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик[2]. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка“. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845 – 1850 г. и 1883 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22.05.2014 г.
Snejanka Cave.JPG
Snejanka-Cave.jpg
  • Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (лятно работно време от 9 до 17:15 ч., зимно от 10 до 16 ч., без почивни дни, има печат на БТС). Тази труднодостъпна пещера се намира в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло, на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името ѝ на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината ѝ е 220 m и заема площ 3130 m². Има над 600 000 сталактита. Наричана подземен дворец, тя има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голяма зала, Каменната гора[3]. През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност. Годишно се посещава от около 10 000 души.
  • Пещера Юбилейна се намира на 600 m надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 m. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Часовниковата кула
  • Часовникова кула (Саха̀та). Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.
  • Летовище „Свети Константин“ – на 18 km от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.
  • Резерват „Купена“ се намира на 3 km южно от Пещера. Богат е на застрашени от изчезване растителни и животински видове.
  • Чинарът пред общината, висок около 26 m, е засаден през пролетта на 1954 г. В момента на засаждането е бил 10-годишен.
Музеи
Историческият музей
  • Исторически музей – експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.
  • Художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“ – създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
  • Музей в крепостта Перистера (южната кула)
Други
Църквата „Св. Димитър“
  • Църквата „Св. Димитър“ е сред малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 г. от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа ѝ е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 г., но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (17 – 18 век), „Велик архангелски събор“ (1830 година), „Св. Димитър“ (19 век). Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват богатите композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
Църквата „Света Петка“
  • Ансамбъл „Славейче“ – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 г., наследник на ансамбъл „Здравец“. В него танцуват и пеят 4 възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
  • Културен дом – основан през 1980 г. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии.
  • Читалища – на територията на община Пещера има 3 читалища със 100-годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове. В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и клубове по интереси. в които са заети над 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
  • Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи: клуб на художниците „Петър Стайков“, литературен клуб „Искри“, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.
  • Паметник-костница на загинали за свободата на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Денят на Пещера се отбелязва ежегодно на 6 май (Гергьовден).

Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище „Св. Константин“ в последната събота на юли. Събира хора от цяла България.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната палата в град Пещера

От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доценти, 3 ректори на ВУЗ, декан и 2 заместник-декани. Прославят името на България учени като:

Паметник на революционерите Димитър Горов и Атанас Горов
Учени
Политици
Други

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  2. Крепост Перистера – официално откриване
  3. Материали от исторически музей в Пещера
  4. Тодор Балкански: Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595.
  • Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. Паметници, реставрация, музеи, бр. 3 – 4, 2007, 3 – 12
  • Сайт на общинска администрация гр. Пещера: www.peshtera.bg
  • Сайт на НСИ: www.nsi.bg 5. http://bulgariancastles.com/bg/node/1642
  • Електронно списание Литернет. http://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/index.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]