Пещера (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Герб на Пещера
Пещера
Peshtera--downtown.jpg
Центърът на град Пещера, юни 2008 г.
Общи данни
Население 20 426 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 90,245 km²
Надм. височина 461 m
Пощ. код 4550
Тел. код 0350
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 56277
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пещера
Георги Козарев
(БСП)
Адрес на общината
ул. „Дойранска епопея“ 17

тел.: 0350/6-22-01
Пещера в Общомедия
Църквата „Св. Петка“

Пе́щера е град в Южна България, област Пазарджик. Той е административен център на община Пещера. Градът е трети по население в областта след Пазарджик и Велинград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Пещера се намира в предпланината (461 m н.в.), на границата с Горнотракийската низина, в близост до градовете Батак и Брацигово, на 18 km от Пазарджик, 40 km от Пловдив и на 125 km от София. На 1 km от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 m. Средната годишна температура е 12,6 °С. Валежите са сравнително добри: 670-680 l/m² годишно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, мостове, останки от калдъръмени пътища и от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища.

Възраждане

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището „Надежда“ – през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на Тодор Банчев от Пещера стават хайдути: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 арумънски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и 1 каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите – 876.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Пещера включва много етнически общности. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в 2 ромски квартала, като единият е изцяло ромски, а другият е със смесено население. Етносите в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.

В Пещера живеят 20 493 души. От тях около 16 500 са българи, има още 2 800 цигани, 800 турци, 250 власи и 150 души от други народности.

Пещера е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на община Пещера е Георги Иванов Козарев, заместник-кметове са Стефан Балабанов и Николай Атанасов.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града. Пещера е известна с обувната си индустрия.

Централната улица „Михаил Такев“
Фонтаните на центъра на града
  • „Биовет Пещера“ – завод за антибиотици и лекарства
  • „Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска гроздова”
  • „Херкал“ ЕООД – завод за производство на тежки метални конструкции
  • „Comyp“ – обувен завод
  • „ГИДО“ ООД – обувен завод
  • „Bari“ – обувен завод
  • „Ingiliz“ – обувен завод
  • „Свик“ – обувен завод
  • „Adi Shoes“ – обувен завод
  • „GOTTI“ – обувен завод
  • „Грибаш“ ООД – завод за производство на боза
  • Супермаркети „Лазур“ – хранителна верига
  • Герканд
  • Гудекс
  • „Фреш Клийн Систем“ – строително-предприемаческа фирма

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Туристически
Southeast church-tower (8), Peshtera, Bulgaria.jpg
Southeast church-tower (1), Peshtera, Bulgaria.jpg
Southeast church-tower (7), Peshtera, Bulgaria..jpg
  • Късноантичната и средновековна крепост Перистера („Гълъбовата крепост“) се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик[1]. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка”. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845-1850 г. и 1883 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22.05.2014 г.
Snejanka Cave.JPG
Snejanka-Cave.jpg
  • Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (лятно работно време от 9 до 17:15 ч., зимно от 10 до 16 ч., без почивни дни, има печат на БТС). Тази труднодостъпна пещера се намира в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло, на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името ѝ на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината ѝ е 220 m и заема площ 3130 m². Има над 600 000 сталактита. Наричана подземен дворец, тя има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голяма зала, Каменната гора[2]. През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност. Годишно се посещава от около 10 000 души.
  • Пещера Юбилейна се намира на 600 m надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 m. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Часовниковата кула
  • Часовникова кула (Саха̀та). Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците” в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.
  • Летовище „Св. Константин“ – на 18 km от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.
  • Резерват „Купена“ се намира на 3 km южно от Пещера. Богат е на застрашени от изчезване растителни и животински видове.
  • Чинарът пред общината, висок около 26 m, е засаден през пролетта на 1954 г. В момента на засаждането е бил 10-годишен.
Музеи
Историческият музей
  • Исторически музей – експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.
  • Художествена галерия “Проф. Веселин Стайков” – създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
  • Музей в крепостта Перистера (южната кула)
Други
Църквата „Св. Димитър“
  • Църквата „Св. Димитър“ е сред малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825-1831 г. от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа ѝ е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 г., но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (17-18 век), „Велик архангелски събор“ (1830 година), „Св. Димитър“ (19 век). Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват богатите композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
Църквата „Света Петка“
  • Ансамбъл „Славейче“ – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 г., наследник на ансамбъл “Здравец”. В него танцуват и пеят 4 възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
  • Културен дом – основан през 1980 г. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии.
  • Читалища – на територията на община Пещера има 3 читалища със 100-годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове. В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и клубове по интереси. в които са заети над 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
  • Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи: клуб на художниците “Петър Стайков”, литературен клуб “Искри”, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.
  • Паметник-костница на загинали за свободата на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Денят на Пещера се отбелязва ежегодно на 6 май (Гергьовден).

Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище „Св. Константин“ в последната събота на юли. Събира хора от цяла България.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната палата в град Пещера

От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доценти, 3 ректори на ВУЗ, декан и 2 заместник-декани. Прославят името на България учени като:

Паметник на революционерите Димитър Горов и Атанас Горов
Часовниковата кула
Учени
Политици
Други

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крепост Перистера – официално откриване
  2. Материали от исторически музей в Пещера
  3. Тодор Балкански: Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595.
  • Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. Паметници, реставрация, музеи, бр. 3-4, 2007, 3-12
  • Сайт на общинска администрация гр. Пещера: www.peshtera.bg
  • Сайт на НСИ: www.nsi.bg 5. http://bulgariancastles.com/bg/node/1642

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]