Пещерски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пещерски манастир
„Свети Николай Мирликийски“
Триконхалната църква отзад
Триконхалната църква отзад
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.5108° с. ш. 22.7667° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Пещера, България
Изграждане 14век
Съвременно състояние Недействащ
Пещерски манастир
„Свети Николай Мирликийски“
в Общомедия

Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски, известен още като Оряховски или Мрачки е недействащ манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е в Западна България, разположен в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.

Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.

След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.

При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.

В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Иванов. „Български старини из Македония”, София, 1970, стр. 608-618.
  • Андрей Грабар. „Няколко средновековни паметници на Западна България”, ГНМ, 1921, стр. 292.
  • В.Иванова. „Оряховският манастир и неговите грамоти”, ИИД XI-XII, 1932. стр.84-90;
  • Кръстю Миятев. „Архитектурата в средновековна България”. София, 1965, стр.193, обр.220.
  • Сефан Бояджиев. „Пещерският манастир”, в: „Манастирите в България”, София, 1992, стр.211-214.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]