Пещерски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пещерски манастир
„Свети Николай Мирликийски“
Peshterski manastir1.jpg
Триконхалната църква отзад
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пещера
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Съвременно състояние недействащ
Пещерски манастир
„Свети Николай Мирликийски“
в Общомедия

Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски]“, известен още като Оряховски или Мрачки, е недействащ манастир на Българската православна църква в Западна България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е в Западна България, разположен в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.

Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.

След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.

При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.

В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Иванов. „Български старини из Македония”, София, 1970, стр. 608-618.
  • Андрей Грабар. „Няколко средновековни паметници на Западна България”, ГНМ, 1921, стр. 292.
  • В.Иванова. „Оряховският манастир и неговите грамоти”, ИИД XI-XII, 1932. стр.84-90;
  • Кръстю Миятев. „Архитектурата в средновековна България”. София, 1965, стр.193, обр.220.
  • Сефан Бояджиев. „Пещерският манастир”, в: „Манастирите в България”, София, 1992, стр.211-214.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие