Пещерски манастир
| Пещерски манастир „Свети Николай Мирликийски“ | |
 Триконхалната църква отзад | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Пещера |
| Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Състояние | недействащ |
| Пещерски манастир „Свети Николай Мирликийски“ в Общомедия | |
Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски]“, известен още като Оряховски или Мрачки, е недействащ манастир на Българската православна църква в Западна България.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е в Западна България, разположен в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.
Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.
След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.
При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.
В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош. Иконата е преместенав Регионалния исторически музей в Перник.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки от Пещерски манастир
-
Църквата отвътре. -
Куполът на църквата. -
Дворът на манастира. -
Жилищните сгради на манастира. -
Елемент от украсата на фриза.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Иванов. „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 608-618.
- Андрей Грабар. „Няколко средновековни паметници на Западна България“, ГНМ, 1921, стр. 292.
- В.Иванова. „Оряховският манастир и неговите грамоти“, ИИД XI-XII, 1932. стр.84-90;
- Кръстю Миятев. „Архитектурата в средновековна България“. София, 1965, стр.193, обр.220.
- Сефан Бояджиев. „Пещерският манастир“, в: „Манастирите в България“, София, 1992, стр.211-214.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
