Пещерско
| Пещерско | |
|---|---|
  Пещерско  Пещерско |
|
| Общи данни | |
| Население |
698 души[1] (15 юни 2020 г.) 40,6 души/km² |
| Землище | 24,25 km² |
| Надм. височина | 331 m |
| Пощ. код | 8525 |
| Тел. код | 05530 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 56321 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Айтос Васил Едрев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Пещерско Мехмед Мустафа (ДПС) |
Пѐщерско е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пещерско се намира в североизточната част на общината, около 9 km на североизток от общинския център град Айтос и 27 km на север-северозапад от областния център град Бургас. Разположено е в северната част на Айтоската планина, Източна Стара планина. В местността Аязмото има минерален извор. Климатът е преходноконтинентален. В землището преобладават оподзолени канелени горски почви.[2].
В землището на Пещерско към януари 2020 г. има регистрирани 4 малки язовира (микроязовира), три от които са безводни (пресъхнали).[3]
Общинският път до Пещерско е северно разклонение на общинския път от Айтос на изток, който води и към селата Мъглен, Дрянковец и Съдиево.
Населението на село Пещерско[4] наброява 810 души към 1934 г., поради миграция търпи в следващите години низходящи и възходящи промени на числеността – като достига и максимума 885 към 1985 г., а към 2018 г. наброява 672 души (по текущата демографска статистика за населението).
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., при обща численост 723 лица за 28 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 694 – към „турска“.[5] Предполага се, че населението с турско самосъзнание е от преселници (и техни потомци) от селата Снежа и Заимчево и от околността им.
История[редактиране | редактиране на кода]
В околностите на Пещерско са намерени следи от тракийски пещи за желязо. Край селото има останки от средновековна крепост. Селото е основано на 2 km източно от мястото, на което е днес, и е било населено с турци. След чумна епидемия жителите му се заселват на днешното място.[2]
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пещерско остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кьопеклии. Преименувано е на Пещерско през 1934 г.[6][2][7]
За наличието на църковно настоятелство при храм „Свети Пророк Илия“ в село Пещерско има сведения от 1896 г.[8]
От периода 1948 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Девети септември“ – с. Пещерско, Бургаско.[9] Стопанството съществува самостоятелно до 1958 г., когато се влива в Обединеното трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) с център Айтос.
През 2008 г. е закрито основното училище „Отец Паисий“ в Пещерско. Документацията на закритото училище се съхранява в средно училище „Н. Й. Вапцаров“ в град Айтос.[10]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В село Пещерско се изповядват ислям и православно християнство.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Пещерско към 2020 г. е център на кметство Пещерско.[11][12]
В село Пещерско към 2020 г. има:
- действащо читалище „Кирил и Методий – 1929“;[13]
- филиал на целодневната детска градина „Радост“, гр. Айтос;[14]
- постоянно действаща джамия;[15]
- действаща само на големи религиозни празници църква „Свети пророк Илия“;[16]
- пощенска станция.[17]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В градинка, в центъра на селото (на площада), на нисък постамент са монтирани 3 еднакви каменни плочи, посветени на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. Надписите на плочите са: „Българио, за тебе те умряха“; „Загинали за Родината“; "Слава на героите!“.[18]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 1 август в местността „Язма" близо до селото се провежда панаир.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3409, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл; Пещерско
- ↑ Справка за населението на с. Пещерско, общ. Айтос, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Пещерско, община Айтос
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 212.
- ↑ Справка за с. Пещерско, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 466K, Църковно настоятелство при храм „Св. Пророк Илия“ – с. Пещерско, Бургаско, 1896 – 1948
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 448, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Девети септември“ – с. Пещерско, Бургаско
- ↑ Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Отец Паисий“, село Пещерско, Заповед № РД-14-329/18.07.2008 г. на МОН (ДВ бр. 70/2008 г.)
- ↑ Справка за събитията а кметство Пещерско, общ. Айтос
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Пещерско
- ↑ Детайлна информация за читалище „Кирил и Методий – 1929“, село Пещерско, община Айтос, област Бургас
- ↑ Целодневна детска градина „Радост“ гр. Айтос с филиали в с. Черноград и с. Пещерско
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Пещерско, област Бургас; джамия
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Пещерско, област Бургас; църква
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8525 Пещерско
- ↑ Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; Пещерско (към 2020 г.)
| ||||||||