Пею Богданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пею Богданов
Peyu Bogdanov.jpg
Роден 4 ноември 1942 г. (74 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1978-

Пею Богданов е български писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пею Богданов Пеев е роден на 4 ноември 1942 г. в гр. Попово. Завършил е висше образование във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна със специалност „инженер корабен механик“. Има научна степен „доктор по философия“, защитена в АОН – Москва. Работил е като механик на кораб в Параходство „БМФ“, радио и телевизионен журналист, експерт в неправителствени организации. Бил е директор на Телевизионен център – Варна и директор на Предавания за чужбина на Българско радио. Член е на Съюза на българските журналисти и е избиран за член на неговия УС; член на Съюза на българските писатели. Автор е на 15 белетристични книги.[2]

Книги от автора[редактиране | редактиране на кода]

  • „До брега е близо“ – записки на корабния механик, Книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна (1978)
  • „Възраст на прилива“ – повест, „Профиздат“, София (1985)
  • „Пръски солена вода“ – разкази, „Военно издателство“, София (1988)
  • „Море до колене“ – анекдоти, издателство „Читалище“-София (1991)
  • „Морска сол“ – анекдоти, Издателство „Земя“, София (1993)
  • „Свалям шапка“ – сатирични миниатюри, Издателска къща „Христ К и К“, Варна (1994)
  • „Пътят за пристанището“ – разкази, Издателска къща „Свят 91“-Варна (1994)
  • „Общуване на тъмно“ – сатирични миниатюри, Издателска къща „Свят 91“, Варна (1995)
  • „Телевизионно предаване“ – роман, Издателска къща „Сибия“, София (1995)
  • „Мисли с добавка“ – афоризми, Издателство „Богианна“, София (1996)
  • „Извън борда“ – разкази и фейлетони, Издателство „Богианна“, София (1998)
  • „Часовник за капитан“ – избрани морски разкази, Издателска къща „Сибия“, София (2002)
  • „Прекроени мисли“ – афоризми, Издателска къща „Сибия“, София (2007)
  • „Нептунови номинации“ – разкази, Издателство „Богианна“, София (2012)
  • „Балонът се надува“ – сатирична проза, Издателство „Български писател“, София (2014)

Участие в сборници и антологии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Територия на дълга“ – литературен сборник, „Военно издателство“, София – 1984 г.
  • „Българска маринистика“ – антология, Университетско издателство „Климент Охридски“, София – 2002 г.
  • „Храбростта и мъката на България“ – военна проза, кн.ІІ, Издателство „Пропелер“, София – 2014 г.

Литературни награди[редактиране | редактиране на кода]

Конкурс „Златен морски кортик“ Варна ВМФ, в. „Димитровска вахта"

  • 1982 г., І награда за разказа „Моряк ли е бил дядо Стефан?“
  • 1988 г., І награда за сборника разкази „Пръски солена вода“, Военно издателство, София, 1988 г.

Конкурс „Месец на военно-патриотичния разказ“, МНО, в. „Народна Армия“

  • 1989 г. І награда за разказа „Зад борда“

Национална литературна награда „Георги Братанов“ на Съюза на българските писатели за 2014 г.

  • За сатиричния сборник „Балонът се надува“, изд. Български писател, 2014 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]