Дрожди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пивни дрожди)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дрожди
Общоприето наименование
Терминът „Дрожди“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Dry yeast.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Fungi Гъби
Парафилетична група
Включени групи Saccharomycotina
Schizosaccharomycetes
Sporidiales
Дрожди в Общомедия

Дрождите (квасни гъбички) са едноклетъчни гъби, безхлорофилни микроорганизми. Те са сред най-изучаваните еукариоти в микробиологията. Развиват се в захарни (въглехидратни) вещества и причиняват алкохолна ферментация. Клетката има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 µm, а дължината им е от 4 до 10 µm. Дишат аеробно. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез пъпкуване.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Отвън клетката на дрождите е обвита с клетъчна стена, която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която протича голяма част от жизнените процеси. Тя се състои от белтъци, липиди, въглехидрати, соли и др. При младите клетки тя е хомогенна и дребнозърнеста.

Дрождите притежават ясно обособено ядро. Ядрото има овална форма и е обвито с тънка пореста мембрана.

Богати са на различни витамини. Някои видове съдържат В-комплекс.

Всъщност дрождите са клетки, които живеят при аеробни условия. Ядрата им са малки. Съдържат значителен брой малки митохондрии и хомогенна цитоплазма. Анаеробно живеещите дрожди, обратно – имат големи ядра, малко на брой, но големи митохондрии и хетероплазмена цитоплазма.

Размножаване и делене на дрождите[редактиране | редактиране на кода]

Дрождите се размножават вегетативно (чрез пъпкуване или просто делене) и по полов път (чрез образуване на спори). Пъпкуването е основен метод за размножаване. На майчината клетка се появява подутина (пъпка), която постепенно нараства и достига размера и формата на майчината клетка. Тогава двете клетки се разделят с преграда. При половия начин се сливат 2 клетки и ядрата им започват да се делят 2, 3, 4 пъти в клетка. Обвивка се образува от 4 до 8 аспоспори.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Човекът използва тези организми от хиляди години в производството на хляб, вино, бира. Маята за хляб се състои именно от гореописаните дрожди.

Друго много важно приложение на тези едноклетъчни е използването им за синтезиране на арабски лекарства. Например някои видове инсулин, който е необходим на болните от диабет, са синтезирани именно в клетките на Saccharomyces cerevisiae.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]