Пивоварна Света Петка
Тази статия е за бившата пивоварна фабрика в гр.Русе. За едноименната църква вижте Света Петка (Русе).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| Пивоварна „Света Петка“АД | |
|---|---|
 Сградата на старата пивоварна | |
| Тип | пивоварна фабрика |
| Индустрия | пивоварство |
| Основаване | 1877 (1868 ?) |
| Закриване | 1929 г. |
| Седалище | Русе,  България |
| Продукти | „Света Петка" |
| Продукция | бира |
„Света Петка“ е бивша пивоварна фабрика, акционерно дружество със седалище град Русе.
История на пивоварната фабрика[редактиране | редактиране на кода]
Сведенията за създаването на фабриката са противоречиви. Според едни източници фабриката е основана през 1877 г. от предприемача Сава Г.Велезли (1834, Златица – 10 август 1922, Русе) [1]. Според други — през 1878 г. [2] Трети източници отнасят времето на създаването и преди Освобождението.[3]
След Руско-турската война (1877-1878) фабриката е разширена и наречена „Света Петка“ по името на близко разположената средновековна скална църква.[4][5]
През 1881 г. в България пристига чешкия майстор-пивовар Франц Милде и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по късно той се мести в Шумен и започва работа като пивовар в „Българско пивоварно дружество Шумен“.
Сава Велезли се занимава с производство на бира до 1894 г., когато продава предприятието и открива нова фабрика за производство на безалкохолни напитки.[6][7]
Новите съдружници в пивоварната фабрика „Света Петка“ са русенските предприемачи Динолов, Чолаков, Драганов и Стоянов. [8]
Считано от 25.11.1896 г. русенското дружество започва да се ползва от облагите на Закона за насърдчение на местната индустрия (обн.„Държавен вестник“, 28 януари 1895 г.). [9]
В „Български алманах за 1897 г.“ предприятието се описва като „Пивоварно дружество „Св. Петка“. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.”[10] През 1899 г. главен майстор пивовар на „Света Петка“ става Себастиян Милде, брат на Франц Милде.[11]
През 1900 г. е монтирана нова инсталация за производство на пиво, като производствения асортимент на фабриката включва „пилзенски и баварски тип пиво“.[12]
Главната производствена сграда на пивоварната фабрика „Света Петка“ е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка“.[13] До фабриката е уредена бирена градина [14], в която се продава пенливо русенско пиво, а в почивните и празнични дни в бирарията свири и оркестър.
През 1904 г. производството на пивоварната достига 756 160 литра бира; през 1910 г. са произведени 628 262 литра.[15]
През 1910 г. е извършено преустройство на фабриката и са изградени нова инсталация за охлаждане на бирата, нова модерна кушиля - най голямата по това време в България, разширени са избите за отлежаване на бирата. Фабриката произвежда малц, и два вида пиво : мюнхенски тип с мюнхенски малц (мюнхнер хелес) и обикновено пиво. Пивото се рекламира като „здраво, силно и резливо“ [16]
Дружеството стопанисва собствена бирария „Червен салон“ в която се предлага русенско пиво. [17]
През 1918 г. за експлоатация на бирената фабрика се създава акционерно дружество „Света Петка“АД с капитал 3 милиона лева.[18]
Условията за работа в пивоварната са тежки и през юни 1920 г. във фабриката избухва стачка, в резултат на което са извоювани минимални надници от 50 лв..[19]
През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и „Света Петка“. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и русенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[20]
Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Света Петка“ преустановява производството на бира. През 1929 г. „Света Петка“АД изпада в несъстоятелност и е активите му са обявени за разпродажба.[21] В „Държавен вестник“ бр.218 от 1937 г., с.3919 е обявен търг за продажба на имуществото на дружеството в гр.Русе : парцели и разположените върху тях пивоварни постройки, като е уточнено че имотите са обременени с ипотека към БТБ в размер на 1000000 лева и задължения към фиска.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-22, 45, 46
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Календар на юбилейни годишнини през 2014 година на събития и личности, свързани с Русе
- ↑ Кираджиев, Светлин, „Българските градове: географски очерк“, изд. „Свят 2001“, 2003 г., с.47
- ↑ Първата бира на България
- ↑ Първата бира на България
- ↑ Валентина (монахиня), „Монашеството по българските земи: кратко изследване въз основа на исторически и археологически проучвания“, изд. Св. Вмчк Георги Зограф, 2006, с.180)
- ↑ Енциклопедия Дарителството : Сава и Елена Велезли
- ↑ „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.971
- ↑ „Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44
- ↑ „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.591
- ↑ „Български алманах за 1897 г.“, София, 1897, печатница Ив.Говедаров и с-ие, с.1527
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-21
- ↑ „Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44
- ↑ Първата бира на България
- ↑ Чендов, Георги, „Когато Русе беше Русчук“, изд. ОФ, 1985 г., с.187
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с.21
- ↑ в-к „Соф.новини“, V, София, 03.10.1910, бр.44, с.1
- ↑ „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.950 и 971
- ↑ Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.159
- ↑ Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. Профиздат, 1960 г., с.263
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
- ↑ Първата бира на България
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
Портал „
Портал „