Пивоварна Света Петка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившата пивоварна фабрика в гр.Русе. За едноименната църква вижте Света Петка (Русе).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Пивоварна „Света Петка“АД
Сградата на старата пивоварна
Сградата на старата пивоварна
Тип пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основаване 1877 (1868 ?)
Закриване 1929 г.
Седалище Русе,  България
Продукти „Света Петка"
Продукция бира

„Света Петка“ е бивша пивоварна фабрика, акционерно дружество със седалище град Русе.

История на пивоварната фабрика[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за създаването на фабриката са противоречиви. Според едни източници фабриката е основана през 1877 г. от предприемача Сава Г.Велезли (1834, Златица – 10 август 1922, Русе) [1]. Според други — през 1878 г. [2] Трети източници отнасят времето на създаването и преди Освобождението.[3]

След Руско-турската война (1877-1878) фабриката е разширена и наречена „Света Петка“ по името на близко разположената средновековна скална църква.[4][5]

През 1881 г. в България пристига чешкия майстор-пивовар Франц Милде и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по късно той се мести в Шумен и започва работа като пивовар в „Българско пивоварно дружество Шумен“.

Сава Велезли се занимава с производство на бира до 1894 г., когато продава предприятието и открива нова фабрика за производство на безалкохолни напитки.[6][7]

Новите съдружници в пивоварната фабрика „Света Петка“ са русенските предприемачи Динолов, Чолаков, Драганов и Стоянов. [8]

Считано от 25.11.1896 г. русенското дружество започва да се ползва от облагите на Закона за насърдчение на местната индустрия (обн.„Държавен вестник“, 28 януари 1895 г.). [9]

В „Български алманах за 1897 г.“ предприятието се описва като „Пивоварно дружество „Св. Петка“. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.”[10] През 1899 г. главен майстор пивовар на „Света Петка“ става Себастиян Милде, брат на Франц Милде.[11]

През 1900 г. е монтирана нова инсталация за производство на пиво, като производствения асортимент на фабриката включва „пилзенски и баварски тип пиво“.[12]

Главната производствена сграда на пивоварната фабрика „Света Петка“ е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка“.[13] До фабриката е уредена бирена градина [14], в която се продава пенливо русенско пиво, а в почивните и празнични дни в бирарията свири и оркестър.

През 1904 г. производството на пивоварната достига 756 160 литра бира; през 1910 г. са произведени 628 262 литра.[15]

През 1910 г. е извършено преустройство на фабриката и са изградени нова инсталация за охлаждане на бирата, нова модерна кушиля - най голямата по това време в България, разширени са избите за отлежаване на бирата. Фабриката произвежда малц, и два вида пиво : мюнхенски тип с мюнхенски малц (мюнхнер хелес) и обикновено пиво. Пивото се рекламира като „здраво, силно и резливо“ [16]

Дружеството стопанисва собствена бирария „Червен салон“ в която се предлага русенско пиво. [17]

През 1918 г. за експлоатация на бирената фабрика се създава акционерно дружество „Света Петка“АД с капитал 3 милиона лева.[18]

Условията за работа в пивоварната са тежки и през юни 1920 г. във фабриката избухва стачка, в резултат на което са извоювани минимални надници от 50 лв..[19]

През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и „Света Петка“. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и русенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[20]

Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Света Петка“ преустановява производството на бира. През 1929 г. „Света Петка“АД изпада в несъстоятелност и е активите му са обявени за разпродажба.[21] В „Държавен вестник“ бр.218 от 1937 г., с.3919 е обявен търг за продажба на имуществото на дружеството в гр.Русе : парцели и разположените върху тях пивоварни постройки, като е уточнено че имотите са обременени с ипотека към БТБ в размер на 1000000 лева и задължения към фиска.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-22, 45, 46

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Календар на юбилейни годишнини през 2014 година на събития и личности, свързани с Русе
  2. Кираджиев, Светлин, „Българските градове: географски очерк“, изд. „Свят 2001“, 2003 г., с.47
  3. Първата бира на България
  4. Първата бира на България
  5. Валентина (монахиня), „Монашеството по българските земи: кратко изследване въз основа на исторически и археологически проучвания“, изд. Св. Вмчк Георги Зограф, 2006, с.180)
  6. Енциклопедия Дарителството : Сава и Елена Велезли
  7. „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.971
  8. „Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44
  9. „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.591
  10. „Български алманах за 1897 г.“, София, 1897, печатница Ив.Говедаров и с-ие, с.1527
  11. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-21
  12. „Алманах България“, ред.Стоян Митев, 1900, София, печ.Иван Говедаров и с-ие, ч.3, с.44
  13. Първата бира на България
  14. Чендов, Георги, „Когато Русе беше Русчук“, изд. ОФ, 1985 г., с.187
  15. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с.21
  16. в-к „Соф.новини“, V, София, 03.10.1910, бр.44, с.1
  17. „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. А.К.Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с.950 и 971
  18. Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.159
  19. Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. Профиздат, 1960 г., с.263
  20. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
  21. Първата бира на България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „История на България“         Портал „История на България