Пивоварна Света Петка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившата пивоварна фабрика в гр.Русе. За едноименната църква вижте Света Петка (Русе).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Пивоварна „Света Петка“АД
Сградата на старата пивоварна
Сградата на старата пивоварна
Тип на
компанията
пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основана 1877 (1868 ?)
Закрита 1929 г.
Седалище Русе, Флаг на България България
Продукти „Света Петка"
Продукция бира

„Света Петка“ е бивша пивоварна фабрика, акционерно дружество със седалище град Русе.

История на пивоварната фабрика[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за създаването на фабриката са противоречиви. Според едни източници фабриката е основана през 1877 г. от предприемача Сава Г.Велезли (1834,Златица – 10 август 1922, Русе) [1]. Според други — през 1878 г. [2] Трети източници отнасят времето на създаването и преди Освобождението — данни за съществуването на бирена фабрика в Русе има още през 1868 г. Във вестник “Дунавъ” IV, бр.340 от 29 декември 1868 г. е отбелязано, че през 1868 г. за бирената фабрика се превозват въглища от Мачим с дунавски параходи. Мачим (Măcin, Мъчин) е пристанищен град на река Дунав, днес — административен център на окръг Тулча в Северна Добруджа, Румъния; до 1940 г. – с преобладаващо българско население, принудено от Крайовската спогодба да се изсели в България.[3]

След Руско-турската война (1877-1878) фабриката е разширена и наречена „Света Петка” по името на близко разположената средновековна скална църква.[4] [5]

През 1881 г. в България пристига чешкия майстор-пивовар Франц Милде и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по късно той се мести в Шумен и започва работа като пивовар в „Българско пивоварно дружество Шумен“.

През 1897 г. в “Български алманах” е посочено „Пивоварно дружество „Св. Петка”. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.”[6] През 1899 г. главен майстор пивовар на „Света Петка“ става Себастиян Милде, брат на Франц Милде.[7]

Главната производствена сграда на фабрика „Света Петка” е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка”.[8] До фабриката е уредена бирена градина [9], в която се продава пенливо русенско пиво, а в почивните и празнични дни в бирарията свири и оркестър.

През 1904 г. проезводството на пивоварната достига 756 160 литра бира; през 1910 г. са произведени 628 262 литра.[10]

През 1918 г. за експлоатация на бирената фабрика се създава акционерно дружество „Света Петка“АД с капитал 3 милиона лева.[11]

Условията за работа в пивоварната са тежки и през юни 1920 г. във фабриката избухва стачка.[12]

През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и „Света Петка“. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и русенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[13]

Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Света Петка“ преустановява производството на бира. През 1929 г. „Света Петка”АД изпада в несъстоятелност и е активите му са обявени за разпродажба.[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.20-22, 45, 46

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Календар на юбилейни годишнини през 2014 година на събития и личности, свързани с Русе
  2. Кираджиев, Светлин, „Българските градове: географски очерк“, изд.„Свят 2001“, 2003 г., с.47
  3. Първата бира на България
  4. Първата бира на България
  5. Валентина (монахиня), „Монашеството по българските земи: кратко изследване въз основа на исторически и археологически проучвания“, изд.Св.Вмчк Георги Зограф, 2006, с.180)
  6. Първата бира на България
  7. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), “Съюз на пивоварите в България”, София, 1996 г., с.20-21
  8. Първата бира на България
  9. Чендов, Георги, когато Русе беше Русчук, изд.ОФ, 1985 г., с.187
  10. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев : История ..., с.21
  11. Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд.Наука и изкуство,1958 г., с.159
  12. Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд.Профиздат, 1960 г., с.263
  13. Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.46
  14. Първата бира на България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]