Пивоварна Червен рак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пивоварна „Червен рак“
Фабриката през 1912 г.
Фабриката през 1912 г.
Тип пивоварна фабрика
Индустрия пивоварство
Основана 1906 – 7 г.
Закрита 1927 г.
Седалище Плевен
Продукти „Червен рак"
Продукция бира

„Червен рак“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Плевен, основана през 1906 – 7 г. (според някои източници още през 1889 г.) и прекратила самостоятелното си съществуване през 1927 г.

История на пивоварната[редактиране | редактиране на кода]

Пивоварната фабрика „Червен рак“ е основана от австриеца Мориц Рат през 1906 – 1907 г. Мориц Рат се установява в България в края на ХІХ век. Развива търговска дейност и в София, където открива бирария със същото име, на мястото на фонтана пред днешното президентство, а впоследствие наема и градското казино.[1] Пивоварната фабрика в Плевен е построена на т.н. Бейски баир. В двора на фабриката е открит ресторант, където в празнични и почивни дни свири оркестър. През 1925 г. фабриката е продадена на „Българо-Чехско акционерно дружество за захарна индустрия“АД, с основен акционер чехът Рудолф Бицка, който е собственик и на захарната фабрика в Горна Оряховица. През 1926 г. се регистрира „Пивоварна фабрика“АД – гр. Плевен.[2]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Плевен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Плевенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Съгласно решението на картела от 1927 г. плевенската пивоварна фабрика преустановява производството на бира. Плевенската, варненската и ломската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. [3] Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[4]

След 1944 г. сградите на бившата пивоварна се използват като оцетна фабрика (1950 – 1990).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31, 46.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кириловски, Свилен, „Чужденци са първите пивовари в България“, в.„Сега“, 16 февруари 2013 г.
  2. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31
  3. Известия на държавните архиви, Том 23, София, изд. Наука и изкуство, 1972 г., с.252
  4. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]