Пивоварна Червен рак
| Пивоварна „Червен рак“ | |
 Фабриката през 1912 г. | |
| Тип | пивоварна фабрика |
|---|---|
| Индустрия | пивоварство |
| Основаване | 1909 г. |
| Закриване | 1926 г. |
| Седалище | Плевен |
| Продукти | „Червен рак" |
| Продукция | бира |
„Червен рак“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Плевен, основана през 1909 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1926 г.
История на пивоварната[редактиране | редактиране на кода]
Пивоварната фабрика „Червен рак“ е основана от евреина Мориц Рат през 1909 г. Мориц Рат се установява в България в края на ХІХ век. Развива търговска дейност и в София, където открива бирария със същото име, на мястото на фонтана пред днешното президентство, а впоследствие наема и градското казино.[1] Пивоварната фабрика в Плевен е построена на т.нар. Бейски баир. В двора на фабриката е открит ресторант, където в празнични и почивни дни свири оркестър.
Условията за работа в пивоварната са тежки и през август 1920 г. във фабриката избухва стачка, в резултат на което са извоювани минимални надници от 50 лв.[2]
През 1926 г. фабриката е продадена на „Плевенска пивоварна фабрика“АД – гр. Плевен, което е съставено и с чешки капитали.[3]
Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Плевен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Плевенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Съгласно решението на картела от 1927 г. плевенската пивоварна фабрика преустановява производството на бира. Плевенската, варненската и ломската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. [4] Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5]
След 1944 г. сградите на бившата пивоварна се използват като оцетна фабрика (1950 – 1990).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31, 46.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кириловски, Свилен, „Чужденци са първите пивовари в България“, в.„Сега“, 16 февруари 2013 г.
- ↑ Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. Профиздат, 1960 г., с.263
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31
- ↑ Известия на държавните архиви, Том 23, София, изд. Наука и изкуство, 1972 г., с.252
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Кириловски, Свилен, „Чужденци са първите пивовари в България“, в.„Сега“, 16 февруари 2013 г.
| |||||||||||
