Пиеро Содерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиеро Содерини

Пиеро Содерини (на италиански: Piero di Tommaso Soderini, * май 1452 във Флоренция; † 13 юни 1522 в Рим) е държавник на Флорентинската република. От 1502 до 1512 г. той е начело на управлението на града.

Пиеро Содерини е син на Масо Содерини, който до смъртта си 1485 г. е водещ в управлението на Флоренция от Медичите. Майка му е сестра на Лукреция Торнабуони, която е омъжена с Пиеро ди Козимо Медичи. Пиеро Содерини е до 1494 г. човек на Медичите, а брат му Паолантонио е в опозицията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • William J. Connell: Sacrilege and Redemption in Renaissance Florence: The Case of Antonio Rinaldeschi. Centre for Reformation and Renaissance Studies, Toronto 2005, S. 53 f; Giovanni Silvano: Florentine Republicanism in the Early Sixteenth Century. Gisela Bock, (Quentin Skinner, Maurizio Viroli: Machiavelli and Republicanism. Cambridge University Press, Cambridge 1990, S. 41–70, S. 52 f.
  • Roslyn Pesman Cooper: Machiavelli, Pier Soderini and Il Principe. Conal Condren, Roslyn Pesman Cooper: Altro Polo. A Volume of Italian Renaissance Studies. University of Sydney, Sydney 1982, S. 132-138; Sergio Bertelli: Machiavelli and Soderini. Renaissance Quarterly 28 (1975), S. 1–16.
  • Roslyn Pesman Cooper: Pier Soderini and the Ruling Class in Renaissance Florence. Bibliotheca Eruditorum, 31. Keip, Goldbach 2002.
  • Sergio Bertelli: Petrus Soderinus Patriae Parens. Bibliothèque d'Humanisme et Renaissance 31 (1969), S. 93–114.
  • Sergio Bertelli: Pier Soderini. Vexillifer Perpetuus Reipublicae Florentinae 1502–1512. Anthony Molho, John A. Tedeschi: Renaissance. Studies in Honor of Hans Baron. Sansoni, Florenz 1971, S. 335–359.
  • Sergio Bertelli: Uno magistrato per a tempo lungho o uno doghie. Studi di storia medievale e moderna per Ernesto Sestan. Bd. 1, Olschki, Florenz 1980, S. 451–494.
  • Humfrey C. Butters: Piero Soderini and the Golden Age. Italian Studies 33 (1978), S. 56–71.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]