Пиер Бейл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Бейл
Pierre Bayle
френски философ
Портрет от Луи Ел, ок. 1675
Портрет от Луи Ел, ок. 1675

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Религия Калвинизъм
Философия
Регион Западна философия
Идеи Скептическата трилема на Бейл[1]
Повлиян Рене Декарт, Барух Спиноза
Повлиял
Пиер Бейл в Общомедия

Пиер Бейл (на френски: Pierre Bayle) е френски философ, калвинист. Добива известност с публикуването на „Исторически и критически речник“, което започва през 1697 г. Чрез разпространяването на идеята за толерантност към различните религии, неговите работи повлияват на развитието на Просвещението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1647 година в Карла льо Конт (по-късно преименуван на Карла Бейл в негова чест), близо до Памиер в департамента Ариеж, Франция.

Обучаван е от баща си, който е калвинистки свещеник и работи в академията в Пюилоран. През 1669 г. влиза в йезуитския колеж в Тулуза и става римокатолик месец по-късно. След 17 месеца отново се обръща към калвинизма и заминава за Женева. Там се запознава с учението на Рене Декарт. Завръща се във Франция и отива в Париж, където няколко години работи под името Бел като възпитател в няколко семейства. През 1675 г. е назначен за преподавател по философия в Протестантската академия в Седан.

През 1681 г. университетът е нападнат от правителствени войски при акция срещу Протестантството. Малко преди това Бейл заминава за Съединените провинции, където почти веднага е назначен за професор по философия и история в Екол Илюстр в Ротердам. Там преподава много години, но се замесва в дълги спорове в колежа. Стига се до там, че през 1693 г. го лишават от преподавателското място. Бейл остава в града до смъртта си на 28 декември 1706 г.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Първо издание на издадения на френски в Ротердам през 1697 г. „Исторически и критически речник“.

Пиер Бейл отхвърля употребата на историята като начин за фанатизиране на масите и тяхното отклоняване към сектантски интереси и вяра. В своя „Исторически и критически речник“ той представя редица личности, като описва тяхната биография и прави опит за безпристрастен преглед на историческия архив свързан с тях, както и интерпретативните дискусии по въпроса.[2]

Пише за пространството и времето и движението в речниковата статия „Зенон от Елея“, а в „Рорарий“ се занимава с въпросите на съзнанието, тялото и животинския механизъм. Пише и произведението „Спиноза“, където се опитва да опише опасностите от монизма. Сред другите му важни произведения са „Разнообразни мисли за кометата от 1683 г.“, „Философски коментар върху словата на Исус Христос: препятствия пред входа“, „Един провинциал отговаря на въпроси“ и други.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Pensées diverses écrites à un docteur de Sorbonne à l’occasion de la Comète qui parut au mois de décembre 1680, 1682.
  • Critique de l’histoire du calvinisme du Père Maimbourg, 1683.
  • Ce que c'est que la France toute catholique sous le règne de Louis Le Grand, 1685.
  • De la tolérance, 1686.
  • Commentaire philosophique sur ces paroles de Jésus-Christ: „Contrains-les d’entrer“, 1686.
  • Dictionnaire historique et critique, 1697.
  • Réponse aux questions d’un provincial, 6 volumes, in-8, Rotterdam, 1704 – 1706.
  • Entretiens de Maxime et de Thémiste, Rotterdam, chez Reiniers Leers, 1706.
  • Œuvres diverses. La Haye, Société d'Éditeurs, 4 volumes in-folio. 1727.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dale Jacquette, David Hume's Critique of Infinity, Brill, 2001, pp. 22 – 23, 25 – 28.
  2. Ауди 2009, с. 56.
  3. Ауди 2009, с. 57.

Използвана литература:

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за