Пиер Брис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Брис
Pierre Brice.jpg
Пиер Брис през 2004 г.
Роден Pierre-Louis Baron de Bris
Починал
6 юни 2015 г. (86 г.)
Активни години 1955–2009
Страница в IMDb

Пиер Брис (на френски: Pierre Brice), чието пълно име е Пиер-Луис Барон Льо Брис (Pierre-Louis Baron de Bris) е френски актьор, роден на 6 февруари 1929 г. в Брест, Франция. Известен първо сред немската публика, той добива известност с въплъщаването си в ролята на индианския вожд Винету в киното и телевизията, в уестърн адаптациите по романите на Карл Май.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

На 19 години Пиер Брис се записва доброволец във френската армия за войната в Индокитай (1946–1954) като боец във флота. Приключва я невредим, въпреки че част от групата му попада на мина по време на патрул и той бива изхвърлен от експлозията. След това служи като парашутист във войната в Алжир. Започва като „taxi boy“ (платен танцьор, но не стриптизьор) във френското кабаре La Nouvelle Ève (Новата Ева). Моли френска приятелка, певица и танцьорка, да го представи за хомосексуален, за да престане да бъде тормозен от богаташките, които са го обградили. След като се пробва като фото-модел и танцьор, накрая избира актьорството.

Междувременно му е трудно да пробие във Франция, приятелят му Ален Делон е станал вече кино звезда. Двамата много си приличат. И така Пиер Брис заминава за Италия и Испания, където участва в много приключенски и филми за пирати, двете коренно различни едно от друго. Играе също така в телевизионни сериали и в театъра.

Успехът в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Брис като Винету, ок. 1978

През 1962 г. среща на филмовия фестивал в Берлин продуцента Хорст Вендландт, който му предлага ролята на индианеца Винету в киното. Това го превръща в звезда в Германия. От 1962 до 1968 г. играе в общо 11 западно-германски уестърн адаптации по романа на немския писател Карл Май, където играе вожд на племето апачи и си партнира с Лекс Баркър (7 филма), Стюард Гренджър (3 филма) и Род Камерън (1 филм) като белите персонажи. Играейки тази емблематична роля, бива поставен в центъра на вниманието на жив спектакъл, който бива изпълняван многократно в Германия.

Според проучване той е познат на 83% от немците, следователно принадлежи към тесния кръг на най-известните личности в страната. Дълго време почти неизвестен на широката френска публика, Пиер Брис олицетворява за Германия и Австрия 60-те години (малко по-малко, но също и в скандинавските страни) това, което бива американският актьор Еди Константин през п50-те години за Франция.

Опитва се да избяга от персонажа на Винету в ТВ сериала от 1976 Star Maidens, и в няколко други филми за голям екран, играейки Зоро в италианския Zorro contro Maciste (1963).

Кариера във Франция[редактиране | редактиране на кода]

Телевизията му предлага възможността да влезе в контакт с френската публика. Той е, редом с Мари-Жорж Паскал, Жерар Шамбр и Патрик Верд, един от героите в сериала Le Dessous du ciel (Под небето) излъчен през 1974. През 1990, си партнира с Ани Корди в Orages d'été, avis de tempête (Летни бури, предупреждение за бури)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Роли в киното[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955: Ça va barder на Джон Бери
  • 1958: Le Septième Ciel на Ремон Бернар: Един играч
  • 1958: Les Tricheurs на Марсел Карне: Бернар
  • 1958: Le Miroir à deux faces на Андре Каят: Жак
  • 1959: L'Ambitieuse (ou Le Passager clandestin) на Ив Алегре
  • 1960: Les Cosaques (I Cosacchi) на Виктор Туржански и Джорджо Вентурини: Борис
  • 1960: Jeux précoces (Il rossetto) на Дамяно Дамиани: Джино Луциани
  • 1960: La Princesse du Nil: физикът Амозис
  • 1960: I piaceri del sabato notte на Даниел Д'Анза: Алдо
  • 1960: Le Moulin des supplices (Il Mulino delle donne di pietra) на Джорджо Ферони: Ханс фон Арним
  • 1961: Akiko на Луиджи Филипо Д'Амико: Дюилио
  • 1961: Les Bacchantes (Le baccanti) на Джорджо Ферони: Дионисос
  • 1960: L'Homme à femmes на Жак-Герар Корню: Лорен Берти
  • 1962: Douce violence на Макс Пекас: Мади
  • 1962: Le Trésor du lac d'argent (Der Schatz im Silbersee) на Харалд Рейнъл: Винету
  • 1962: Les Malfaiteurs (Los atracadoresde) на Франческо Ровиера Белета
  • 1963: Pacto de silencio на Антонио Роман
  • 1963: Le Jour le plus court (Il Giorno più corto) на Сержо Корбучи: австрийски офицер
  • 1963: La Révolte des indiens apaches (Winnetou I) на Харалд Рейнъл: Винету
  • 1963: L'invincible cavalier masqué (L'invincibile cavaliere mascherato) на Умберто Ленци: Дон Диего
  • 1963: Maciste contre Zorro (Zorro contro Maciste) на Умберто Ленци: Рамон/Зоро
  • 1963: Par le fer et par le feu (Col ferro e col fuoco): Ян Кетюски
  • 1964: Le Trésor des montagnes bleues (Winnetou II) на Харалд Рейнъл: Винету
  • 1964: Les Cavaliers rouges (Old Shatterhand) на Хюго Фрегнозе: Винету
  • 1964: Les Aventuriers de la jungle на Франц Ейшорн и Еуженио Мартен: Джим
  • 1964: Parmi les vautours (Unter Geiern) на Алфред Вохрер: Винету
  • 1965: L'Appât de l'or noir (Der Ölprinz) на Харалд Филип: Винету
  • 1965: Winnetou III (Winnetou 3. Teil) на Харалд Рейнъл: Винету
  • 1965: L'enfer du Manitoba (Die Hölle von Manitoba): Рийс
  • 1965: Du suif dans l'Orient-Express (Schüsse im Dreivierteltakt): Филип Тисо
  • 1965: Old Surehand (Old Surehand 1. Teil) d' Alfred Vohrer: Winnetou
  • 1966: Winnetou and the Crossbreed (Winnetou und das Halbblut Apanatschi) на Харалд Филип: Винету
  • 1966: Le Carnaval des barbouzes (Gern hab'ich frauen gekitt) на Алберто Кардоне, Луис Сулан, Шелдън Рейнолдс и Робърт Лин
  • 1966: Tonnerre sur la frontière (Winnetou und sein Freund Old Firehand) на Алфред Ворер: Винету
  • 1967: Les Guerriers на Серджу Николаеску: Седми
  • 1967: Le 13ème caprice на Роджър Бусино: Франсоа
  • 1968: Winnetou: The Valley of Death (Winnetou und Shatterhand im Tal der Toten) на Харолд Рейнъл: Винету
  • 1970: Un giorno, una vita на Албино Принсип: Джулиано
  • 1971: Erika на Филипо Уалтър Рати: Ренато Лаурана
  • 1971: Les Nuits sexuelles (La notte dei dannati) на Филипо Валтер Рати
  • 1971: Les Coups pour rien на Пиер Ламбер: Пол
  • 1972: Les charognards meurent à l'aube (Una Cuerda al amanecer) на Мануел Естеба: Кампанита 'Литъл Бел'
  • 1973: Féminin-féminin на Хенри Калеф и Жоао Кореа: Жак
  • 1975: La Pépée du gangster (La Pupa del gangster) на Джорджо Капитани: зам.-комисар Салваторе Ламбели
  • 1987: Zärtliche Chaoten на Франц Йозеф Готлиб: Винету

Роли в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

    • 1968: Le regret de Pierre Guilhem (ТВ филм): Пиер Гием
    • 1970: La marquise de Brinvilliers (ТВ филм): сержант Дегре
    • 1973: L'Éloignement на Жан-Пиер Дезагна (ТВ сериал): Гай
    • 1974: Le Dessous du ciel (ТВ сериал) на Роджър Гийоз: Майк
    • 1976: Star Maidens (ТВ сериал): Адам
    • 1980: Winnetou le mescalero (ТВ сериал): Винету
    • 1985: Schöne Ferien (ТВ сериал): Жан-Пиер
    • 1990: Orages d'été, avis de tempête (ТВ сериал): Бернар
    • 1991: Die Hütte am See (ТВ сериал): Мишел Камю
    • 1991 - 1993: Ein Schloß am Wörthersee (ТВ сериал): Андре Блондо
    • 1992: Mallorca - Liebe inbegriffen (ТВ филм): Ерик Лебланк
    • 1993: Der blaue Diamant (ТВ филм): Пиер Латуш
    • 1996: Klinik unter Palmen (ТВ сериал): Жан-Клод Валентан
    • 1998: Winnetous Rückkehr (ТВ филм): Винету
    • 2002: Utta Danella (ТВ сериал): Уилиам
    • 2003: Le plus beau des cadeaux (Mit einem Rutsch ins Glück) (ТВ филм): господинът от Монтвалон
    • 2005: Das Traumhotel (ТВ сериал): Пиер Фонтан
    • 2007: In aller Freundschaft (ТВ сериал): Д-р Оливър Берти
    • 2009: Kreuzfahrt ins Glück (ТВ сериал): Никола

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

  • 1958: Les Parisiens на Irène Strozzi (Ирен Стрози) и Jean Paredes (Жан Паред), постановка на Christian-Gérard (Кристиан-Жерар), Théâtre de l'Œuvre

Певческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Също като Лекс Баркър (който записва две песни като певец), Пиер Брис опитва като певец с помощта на немския композитор Мартин Бьотчер и дори успява да издаде няколко сингъла и албума. Повечето от песните му са на немски и вследствие на не дотолкова добрия му немски по това време, му се налага да ги пее фонетично.

  • PIERRE BRICE: Ich steh' allein / Ribanna – DECCA D 19 557 (mono)
  • PIERRE BRICE: Wunderschön / Keiner weiß den Tag – Decca, D 19 560
  • PIERRE BRICE: Winnetou, Du warst mein Freund / Meine roten Brüder – Barclay
  • PIERRE BRICE: Du fehlst mir / Der große Traum – CBS
  • Winnetou du warst mein Freund – 1996, албум с мостри, Bear Family Records
    съдържа горните песни, както и песни на Лекс Баркър.

Документален филм[редактиране | редактиране на кода]

  • Pierre Brice, l'illustre inconnu du cinéma français, документален филм на Oliver Schwehm (Оливър Швем), Франция-Германия, 2006 г., 60 минути.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Пиер Брис е удостоен със званието кавалер на Ордена на почетния легион.

Частична филмография[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Брис като Винету, ок. 1978

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]