Пиер Джорджо Фрасати
| Пиер Джорджо Фрасати Pier Giorgio Frassati | |
| светец на Римокатолическата църква | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Катедрала на Торино, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Учил в | Политехнически университет Торино |
| Канонизация | |
| Канонизация | 2025 г. |
| Празник | 4 юли |
| Семейство | |
| Баща | Алфредо Фрасати |
| Майка | Аделаида Аметис |
| Пиер Джорджо Фрасати в Общомедия | |
Пиèр Джòрджо Фрасàти (на италиански: Pier Giorgio Frassati) е италиански студент, филантроп, любител алпинист и доменикански терциарий, светец на Католическата църква. Считан е за един от торинските социални светци.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Семейството
[редактиране | редактиране на кода]Пиер Джорджо Фрасати е роден на 6 април 1901 г. като първороден син на Алфредо Фрасати, юрист и редактор на ежедневника „Стампа“, и на художничката Аделаида Аметис.[1]
Преди Първата световна война
[редактиране | редактиране на кода]През 1914 г. Европа е окървавена от Първата световна война, а на следващата година Италия влиза в конфликта, като обявява война на Австро-Унгария. Семейство Фрасати, поддръжници на Джовани Джолити и либерали, са неутралисти. При избухването на войната Пиер Джорджо, макар и много млад, работи неуморно, за да бъде полезен. Той също така редовно изпраща малките си спестявания на войниците и техните семейства.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Пиер Джорджо и по-малката му сестра Лучана, въпреки разликата във възрастта от една година, са изпратени на училище заедно. Както е обичайно в благородническите семейства по онова време, първоначалнто им образование е у дома. След това те учат в държавни училища, но Пиер Джорджо не проявява голям ентусиазъм към ученето и дори е скъсан веднъж. Впоследствие, заедно със сестра си, учи в класическата гимназия „Масимо д'Азелио“ в Торино. Академичният му напредък обаче е забавен от факта, че се проваля два пъти на изпита по латински език. След това е записан от родителите си в „Иституто Сочале“ в Торино – гимназия-лицей, управлявана от отците на Йезуитския орден, където се запознава с християнската духовност и който завършва през октомври 1918 г.
През ноември 1918 г. се записва във Факултета по машиностроене (специалиалност „Минно дело“) в Кралския политехнически институт в Торино. Той мотивира избора си с намерението да може да работи заедно с миньорите (най-неравностойната работническа класа по това време), за да им помогне да подобрят условията си на труд.
В университета той започва период на интензивна дейност в рамките на множество католически асоциации, по-специално Италианската младеж за католическо действие, FUCI и клуб „Чезаре Балбо“, приток на средства към самата FUCI, към която се присъединява през 1919 г. Той също така се присъединява към Обществото на Свети Винсент дьо Пол от „Чезаре Балбо“, посвещавайки се на бедните и на най-нуждаещите се. През 1920 г. става член на Италианската народна партия на Дон Стурцо.
В края на усърдното си следване обаче той умира внезапно, едва на 24 г., само на два изпита от дипломирането си като висшист. През 2001 г. му е присъдена почетна степен.
Планината и любовта
[редактиране | редактиране на кода]
Той практикува много спортове, но най-голямата му страст са планинските екскурзии, както е документирано от множество снимки. Той също така се присъединява към различни планинарски сдружения, като участва активно в около четиридесет пътувания и екскурзии. Най-забележителното му изкачване е трудният връх Гривола (все още запазен за опитни алпинисти); сред другите планини той изкачва и Уя ди Чамарела на 20 юли 1924 г. заедно с приятели от чрско[ неясно? ] сдружение „Джоване Монтаня“.
Именно страстта му към планините го запознава с Лаура Идалго, от скромен социален произход: Пиер Джорджо се влюбва в нея, макар че никога не ѝ признава чувствата си. Причината за това е явната опозиция на семейството му, което никога не би приело за наследник на Фрасати съпруга, която не е от високопоставен и престижен социален произход. Затова той се отказва от тази любов, за да не предизвиква тежки спорове у дома и да не уврежда допълнително отношенията между баща си и майка си, които по това време вече са в сериозно затруднение. Този избор обаче му причинява страдание, но той знае как да се справи с него, както пише на приятеля си Исидоро Бонини на 6 март 1925 г.: „Във вътрешните си борби често съм се питал защо трябва да съм тъжен? Трябва ли да страдам, неохотно да понасям тази жертва? Може би съм загубил вярата си? Не, слава Богу, вярата ми е все още достатъчно силна, затова нека укрепим и затвърдим тази единствена радост, с която човек може да се задоволи на този свят. Всяка жертва си струва само заради това.“
Компанията или Обществото на съмнителните типове
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки много активното си участие в множество асоциации от онова време, на 18 май 1924 г., по време на пътуване до Пиан дела Муса, заедно с най-скъпите си приятели той основава „Компанията или Дружеството на съмнителните типове“ – асоциация, характеризираща се с дух на приятелство и шеги. Но зад игривия и шеговит външен вид дружеството крие стремежа към дълбоко приятелство, основано на връзката на молитвата и вярата. „Бих искал да сключим пакт, който не познава земни граници или времеви ограничения: съюз в молитва“, пише Пиер Джорджо на един от приятелите си на 15 януари 1925 г. И именно връзката на молитвата обединява членовете на тази единствена компания. Асоциацията предоставя допълнителен претекст за планински екскурзии, по време на които членовете, които са си дали прякори, се занимават с шеговити прокламации в революционен стил.
Пиер Джорджо и бедните
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като богатството на семейството се дава много пестеливо на децата му, Пиер Джорджо често е безпаричен, защото щедро дарява малкото пари, които има, на бедните и нуждаещите се, които среща или посещава. Приятели често го виждат да се прибира вкъщи, защото е дал парите, които е трябвало да използва за трамвая, на някой в нужда. Той е активен член на Конференцията „Сен Венсан“, помагайки на хора, които често нямат средства за препитание. „Да помагаш на нуждаещите се“, отговаря той веднъж на сестра си Лучана, „е да помагаш на Исус.“ Никой в семейството не знае нищо за благотворителните му дела.
Последни дни от живота му
[редактиране | редактиране на кода]На сутринта на 30 юни 1925 г. Пиер Джорджо страда от странна мигрена и необичайна загуба на апетит. Никой обаче не отдава голямо значение на неразположението му, мислейки го за обикновени симптоми на грип. Освен това през същите тези дни цялото внимание на семейството е насочено към възрастната му баба по майчина линия, Линда Аметис, която умира на 1 юли. В нощта преди смъртта на баба си, както разказва сестра му Лучана, неспособен да заспи поради острата болка, Пиер Джорджо се опитва да стане, за да се разходи малко, но пада няколко пъти в коридора, без никой, освен прислужниците, да го забележи.
Родителите разбират сериозността на състоянието му още в деня на смъртта на баба му, когато той вече не може да стане от леглото, за да присъства на погребението. Състоянието му се влошава внезапно и когато лекарят потвърждава, е твърде късно за каквото и да е лечение. Те обаче се опитват да направят всичко възможно: баща му поръчва експериментален серум, изпратен директно от Париж, но всичко е напразно. Младият Пиер Джорджо почива на 4 юли, едва на 24 години, поразен от фулминантен вирусен менингит, причинен от полиомиелит, вероятно заразен, докато посещавал нуждаещите се в бедните квартали на града.
Погребение
[редактиране | редактиране на кода]Много приятели, важни личности и бедни, на които младият мъж е помагал, присъстват на погребението му. Поради многобройните участници, някои от присъстващите сравняват погребението му с това на Свети Джовани Боско. Пред толкова многохора, дошли да се сбогуват със сина си, семейството му успява да разбере къде и как всъщност е живял Пиер Джорджо. Баща му с горчивина заявява: „Не познавам сина си!“, но именно оттук той започва да открива неговото човешко и духовно величие, като впоследствие преминава от атеизъм към обръщане във вярата.
Култ
[редактиране | редактиране на кода]Беатификация
[редактиране | редактиране на кода]
Папа Йоан Павел II го обявява за блажен на 20 май 1990 г.
Чудо, признато от Църквата с цел беатификация, е изцелението на Доменико Селан, фриуланец, който се разболява от болестта на Пот (извънбелодробна туберколоза в края на 30-те години. Младият мъж, почти на прага на смъртта, е внезапно изцелен без никакво медицинско обяснение, след като приятел свещеник му дава изображение с малка реликва на Пиер Джорджо Фрасати, към когото Селан се обръща с доверие, молейки го да се застъпи за него и да получи изцелението му.
На 3 март 2008 г. е извършено канонично разпознаване на тялото на блажения, който оттогава почива нетленно в страничен параклис на левия кораб на Торинската катедрала, след като преди това е погребан в семейната гробница в Полоне, откъдето е е пренесен през 90-те г. на 20 век. Разпознаването се състои в очакване на пренасянето на мощите в Сидни по случай Световния ден на младежта. Впоследствие мощите са върнати в Торинската катедрала.
Пиер Джорджо е светец покровител на братствата, на младите хора от Католическото действие, а във Ватикана е избран за покровител на Студентската група към Асоциацията на светите Петър и Павел, бивша Палатинска почетна гвардия на Негово Светейшество.
Пътят на младия мъж от Торино към олтарите е забавен от поредица от слухове, по-късно разкрити като неверни, относно благоприличието на връзката му с момичета.[2]
През 2015 г., по случай 25-годишнината от неговата беатификация, архиепископиите на Торино и Краков решават временно да преместят останките на блажения през лятото на следващата година, във връзка със Световния ден на младежта през 2016 г., който се провежда в Краков. През юли 2016 г. тялото на Пиер Джорджо Фрасати е пренесено от Торино в базиликата „Света Троица“, манастир на доминиканските монаси в полския град. По време на събитието хиляди млади хора от цял свят имат възможността да научат за историята на блажения, когото папа Йоан Павел II определя като „момчето на осемте блаженства“.[3][4]
От 25 юли до 4 август 2025 г., по случай Младежкия юбилей, тленните останки на блажения са временно пренесени в римската базилика „Санта Мария сопра Минерва“.[5][6]
Процес на канонизация
[редактиране | редактиране на кода]На 26 април 2024 г., по време на молитвена минута в рамките на XVIII Национално събрание на Католическото действие, кардинал Марчело Семераро, префект на Дикастерията за каузите на светците, обявява, че блаженият Фрасати ще бъде канонизиран през 2025 г.[7][8] На 20 ноември 2024 г., по време на общата аудиенция, папа Франциск уточнява, че блаженият ще бъде канонизиран в края на Младежкия юбилей, по време на Юбилея на 2025 г., и на 25 ноември разрешава обнародването на съответния декрет. На 13 юни 2025 г. папа Лъв XIV, в първата си консистория, решава, че ще бъде канонизиран, заедно с блажения Карло Акутис, на 7 септември 2025 г.[9]
Чудото, избрано за канонизацията на блажения, се отнася до Хуан Мануел Гутиерес, свещеник от архиепископията на Лос Анджелис, роден през 1986 г. в Тескоко, недалеч от Мексико Сити. След юношеска криза на вярата, свещеническото му призвание узрява в него и през 2013 г. постъпва в семинарията в Лос Анджелис. На 25 септември 2017 г., докато играе баскетбол със съучениците си от семинарията, той получава контузия на ахилесовото сухожилие, лечима само с операция. На 1 ноември Гутиерес, притеснен от цената на операцията и възможните последици за пътя му в семинарията, се обръща с молитва към блажения Фрасати, за когото е видял видеоклип в Ютюб. Няколко дни по-късно, отново докато се моли, Гутиерес усеща силна топлина в глезена си и открива, че може да ходи нормално отново. Последващ ядрено-магнитен резонанс разкрива необяснимото изчезване на контузията.
В масовата култура
[редактиране | редактиране на кода]Патагонската планина „Серо Пиерджорджо“ е посветена на него през 1935 г. от изследователя Алберто Де Агостини.
След беатификацията му, Италианският алпийски клуб му посвещава мрежа от пътеки, наречена Сентиери Фрасати, която се простира през всички италиански региони. Някои пътеки имат международен маршрут. По тези пътеки блаженият Пиер Джорджо е почетен с плочи, които напомнят за някои от неговите фрази.[10]
Град Торино му посвещава улица в квартал „Боргата Саси“.[11]
Католиическото доброволческо движеие „Операция Мато Гросо“ му посвещава хижа, разположено във Вале д'Аоста. Хижата, построена и ръководена от доброволците на Операция Мато Гросо, е посветена на него заради любовта му към планините и към най-бедните.[12]
През 2010 г., по случай двадесетата годишнина от неговата беатификация, в Салерно е основана Бригадата Фрасати[13] – сдружение с нестопанска цел, основано на предаността към блажения Пиер Джорджо с цел „да живее ден след ден в радостно приятелство с надеждата да споделя с него битието на решителни, спокойни и усмихнати християни“.[14] „Разбойниците“ участват както в религиозни събития, така и в развлекателни дейности, които проследяват делата и страстите на Пиер Джорджо Фрасати в живота, като например практикуването на евхаристийно обожание, планински екскурзии, обучителни срещи и др. Всеки, който споделя идеалите на блажения, може да се присъедини към Бригадата Фрасати, като попълни формуляра за членство на уебсайта на сдружението.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Франческо Фаа ди Бруно
- Джовани Боско
- Джузепе Бенедето Котоленго
- Джузепе Кафасо
- Джузепе Марело
- Леонардо Муриалдо
- Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)
- Религиозни центрове на Торино
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Il Beato Pier Giorgio Frassati Patrono delle Confraternite d'Italia
- ↑ La storia. La causa accidentata di Frassati, santo nonostante le fake news
- ↑ San Piergiorgio Frassati
- ↑ Tutti in coda per Frassati, mito dei giovani della Gmg // 28 luglio 2016.
- ↑ Frassati a Roma, il corpo del Beato sarà venerabile durante il Giubileo dei Giovani
- ↑ Le spoglie del beato Pier Giorgio Frassati da Torino a Roma per il Giubileo dei Giovani, 25 luglio – 4 agosto 2025
- ↑ Vangelo e società. Pier Giorgio Frassati santo, si guarda al 2025
- ↑ Tgr Piemonte. Il beato Frassati sarà canonizzato nel 2025
- ↑ L'annuncio. Carlo Acutis e Pier Giorgio Frassati saranno santi insieme il 7 settembre
- ↑ Sito Ufficiale dei Sentieri Frassati
- ↑ Dove come quando: guida di Torino '98-99. Torino, Gruppi di volontariato vincenziano, 1997. с. 285.
- ↑ Rifugio Frassati
- ↑ Brigata Frassati // Архивиран от оригинала на 2016-10-13. Посетен на 2025-09-08.
- ↑ Chi Siamo // Архивиран от оригинала на 2016-07-30. Посетен на 2025-09-08.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pier Giorgio Frassati в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
