Пиер Рьоверди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Рьоверди
Amedeo Modigliani, Pierre Riverdy, 1915.jpg
Портрет на Пиер Рьоверди от Амедео Модилияни (1915)
Роден 13 септември 1889 г.(1889-09-13)
Починал 17 юни 1960 г. (на 70 г.)
Професия поет
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1915 – 1960
Жанр поезия
Подпис Signature Pierre Reverdy.jpg
Пиер Рьоверди в Общомедия

Пиер Рьоверди (на френски: Pierre Reverdy) е френски поет, свързван с кубизма и сюрреализма.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Като син на лозар, Рьоверди е роден в южна Франция, в региона Нарбон близо до т.н. Montagnes Noires (Черни планини). Прадедите му били каменоделци и скулптори, чиито произведения били специално изготвяни за църкви. Сведенията за детството и ранните му години са малко и неясни. Известен е фактът, че баща му го научил да чете и пише. Някои източници твърдят, че по време на раждането на Рьоверди, майка му е била омъжена жена, чийто съпруг живеел в Аржентина. Освен това пък се вярва, че майка му и баща му не са могли да се венчаят до 1897.

Животът в Париж[редактиране | редактиране на кода]

Рьоверди пристига в Париж през октомври 1910, където се посвещава на писане. Там в художествения анклав около Bateau-Lavoir, той се запознава с Гийом Аполинер, Макс Жакоб, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Амедео Модилиани, Андре Бретон. Всички идвали, за да се възхищават и възхваляват поезията на Рьоверди. През 1915 той публикува малка като обем поезия. Втората компилация, която излиза през 1924 – „Les épaves du ciel“, му носи огромен успех. Тези стихове са кратки, фрагментарни, думите пресъздават остри визуализации; обемът им е литературен еквивалент на Пластичното изкуство, практикувано от художниците и скулпторите кубисти. В първия сюрреалистичен манифест Бретон нарича Рьоверди „най-великият поет на времето“. Луи Арагон пък казва за него, че е техният „непосредствен старейшина, поет за пример“. През 1917 заедно с Гийом Аполиндер и Макс Жакоб създават списанието Nord-Zud, което включва много дадаистки и сюрреалистични дописки. Шестнадесет издания са публикувани от 15 март 1917 до 15 октомври 1918. Смята се, че идеята за името на периодичното издание е вдъхновена от отварянето на нова линия на парижкото метро от Монмартър до Монпарнас; това било и намерението на Рьоверди да обедини жизнеността на тези два квартала.

По природа Рьоверди бил мрачен човек, поради това и стоял настрани от френетичния свят на бохемския Париж. През 1926 по време на ритуален акт, означаващ отказ от материалния свят, той изгорил много от своите ръкописи пред очите на своите приятели. Приема католицизма и се премества заедно със съпругата си, Хенриет, в малка къща в близост до Бенедиктинското абатство в Солем.Това място се превръща в негов дом през следващите 30 години, където води „отшелнически“ живот.

Оттегляне в уединение[редактиране | редактиране на кода]

Докато живее в Солем, пише няколко стихосбирки, включително „Sources du vent“, „Ferraille“ и „Le Chant des morts“. Освен това публикува и две произведения с критически характер (като реакция на литературата смесена с афоризми) озаглавени „En vrac“ и „Le livre de mon bord“. По време на Втората световна война, когато Франция е окупирана от Германия, Рьоверди става партизанин в съпротивителното движение. При освобождаването на Париж от нацистите, борците от Френската съпротива поемат отговорността за залавянето и арестуването на френския предател и германски шпионин Барон Луи де Вауфреланд.

Рьоверди и Коко Шанел[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-продължителните и сърдечни връзки на Рьоведи е била с дизайнерката Коко Шанел. Техният романс продължава от 1921 – 1926. След като огънят на този пожар угасва, те продължават да поддържат приятелски отношения близо 40 години. Рьоверди бил едновременно ужасен и заинтригуван от социалния кръг около нея. Тогава поетът силно се увлеча по американския джаз, който по това време набирал голяма популярност сред парижани, тип нощен живот, който Коко не понасяла. Дизайнерката обаче била необходим компонент в поетичната му продукция. Тя го окуражава, подпомагала неговите креативни възможности и дори успявала да уталожи финансовата му нестабилност, като тайно изкупувала ръкописите му чрез неговия издател.

Смята се, че легендарните максими приписвани на Шанел, публикувани в периодичните издания, са били създадени под менторството на Рьоверди, като съвместна работа."Преглед на кореспонденцията ѝ разкрива пълно противоречие между стила ѝ на писане на писма и този на композиране на максими. След коригиране на шепата афоризми, които Шанел пише за своята професия, Рьоверди добавя към колекцията „шанелизми“ мисли от по-общ характер – за живота и светоусещането, за очарованието и любовта."

Рьоверди, предполага се, че не е бил наясно със сътрудничеството на Шанел с нацистите по време на войната. Докато той бил убеден в безпомощността на жените, като по уязвим пол, скоро установил, че Шанел била манипулирана от мъже, които я убедили да се превърне в шпионин на германците. Още повече, като предан католик, Рьоверди успява да освободи Коко от собствените ѝ прегрешения. Дори толкова силна била неговата връзка с нея, че през 1960, усещайки, че смъртта му е неизбежна, Рьоверди пише поема посветена на жената, която е обичал цели 40 години.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Poèmes en prose (1915; Стихове в проза)
  • La lucarne ovale (1916; Таванско прозорче)
  • Quelques poèmes (1916; Няколко стихотворения)
  • Le voleur de Talan (1917), роман
  • Les ardoises du toit (1918)
  • Les jockeys camouflés et période hors-texte (1918)
  • La guitare endormie (1919)
  • Self defence (1919)
  • Étoiles peintes (1921)
  • Coeur de chêne (1921)
  • Cravates de chanvre (1922)
  • Les épaves du ciel (1924)
  • Écumes de la mer (1925)
  • Grande nature (1925)
  • La peau de l'homme (1926), роман
  • Le gant de crin (1927, Ръкавица от конски косми)
  • La balle au bond (1928)
  • Sources du vent (1929)
  • Flaques de verre (1929)
  • Pierres blanches (1930)
  • Risques et périls (1930)
  • Ferraille (1937)
  • Plein verre (1940)
  • Visages (1946)
  • Le chant des morts (1948)
  • Le livre de mon bord (1948)
  • Une aventure méthodique (1950)
  • Cercle doré (1953)
  • Au soleil du plafond (1955)
  • En vrac (1956)
  • La liberté des mers (1959)
  • À René Char (1962)
  • Sable mouvant (1966)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за