Пиер II Алансон Добрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер ІІ Алансон
граф Алансон, граф Перш и Шартър
Пиер ІІ Алансон 
Герб на Алансон
Роден: 1340
Починал: 20 септември 1404

Пиер II Алансон (Пиер II Добрия) (фр. Pierre II d'Alençon; 1340 — 20 септември 1404, Аржентан) – граф Алансон (1361–1404), граф дьо Жуани, сеньор дьо Меркер и д’Аржентан, граф дьо Перш (1377–1404). Френски военачалник.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Пиер произхожда от династия Валоа-Алансон. Той е трети син на Шарл II (1297–1346), граф дьо Алансон, Перш и Шартър (1325–1346), и Мария дьо Ла Серда (1310–1379), дъщеря на Фернандо II дьо Ла Серда, херцог дьо Медина.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1361 година големият брат на Пиер, граф Шарл III д’Алансон (1346–1361) се отказва от властта и се подстригва за монах. Така Пиер ІІ Добрия наследява от него графство Алансон.

През 1373 година граф Пиер Алансон служи под командването на конетабъл Бертран дьо Геклен в Бретан. Сражава се при превземане на Енебон, и е ранен.

През 1377 година след смъртта на своя бездетен по-млад брат Робер д’Алансон (1344–1377), граф дьо Перш (1361–1377), Пиер ІІ Добрия присъединява към своите владения и графство Перш.

През 1388 година граф Пиер дьо Алансон участва в похода на френския крал Шарл VI Безумния против херцог Вилхелм I Хелдерн.

На 20 септември 1404 година Пиер Добрия, граф Алансон и Перш, умира. Наследява го най-малкия му син Жан I д’Алансон.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

на 10 октомври 1371 година се жени за Мария (ум. 1425), виконтеса дьо Бомон-о-Мен, дъщеря на Гийом дьо Шамеяр, сеньор д’Антенез. Деца:

  • Мария (1373—1417), жена от 1390 година Жан VII д’Аркур (1369—1452), граф д’Аркур и д’Омал (1389—1452)
  • Пиер (1374—1375)
  • Жан (1375—1376)
  • Мария (1377)
  • Жана (1378—1403)
  • Катрин (1380—1462), 1-ви брак през 1411 година с Пиер д’Еврьо (1366—1412), инфант на Навара и граф дьо Мортен, 2-ри брак през 1413 година с Людвиг VII фон Вителсбах (1365—1447), херцог Баварско-Инголщадски (1413—1447)
  • Маргарита (1386 — след 1400)
  • Жан I (Алансон) (1385—1415), граф дьо Алансон (1404—1414), граф Перш (1404—1415), 1-ви херцог дьо Алансон (1414—1415)

Извънбрачен син: Пиер дьо Алансон

Литература[редактиране | редактиране на кода]

    1. André Jean Marie Hamon, Notre-Dame de France, ou, Histoire du culte de la Sainte Vierge en France, depuis l'origine du christianisme jusqu'à nos jours, chez H. Plon, 1865, p. 115 [archive].
    2. a et b Michel Ganivet et Fabrice Morand, "Les restes supposés de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche, redécouverts dans l'église du Pin-la-Garenne", dans les Cahiers Percherons [archive] (bulletin trimestriel des Amis du Perche), n°196, 2013-4, pp. 2-15.
    3. "Des restes du corps de Pierre II, comte d'Alençon, retrouvés [archive] , mis en ligne par Luc Moriceau, sur www.le-perche.fr, le 10 janvier 2013.
    4. Jean-François Suzanne, "Archéologie médiévale : découverte supposée du corps de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche [archive]", mis en ligne sur www.amisduperche.fr, le 16 janvier 2014, consulté le 17 janvier 2014.5. Устинов В. Г. „Столетняя война и войны Роз“, Москва, „Астрель“, 2007 г. ISBN 978-5-271-16567-2, ст. 14-15