Пиер II Алансон Добрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер ІІ Алансон
Pierre II d'Alençon
граф Алансон, граф Перш и Шартър
Peter II of Alençon.jpg
Роден
Починал
Arms of Pierre dAlencon.svg
Семейство
Род Валоа
Баща Карл II Алансон
Деца Жан I д’Алансон

Пиер II Алансон (Пиер II Добрия) (на френски: Pierre II d'Alençon; 1340 – 20 септември 1404, Аржентан) – граф Алансон (1361 – 1404), граф дьо Жуани, сеньор дьо Меркер и д’Аржентан, граф дьо Перш (1377 – 1404). Френски военачалник.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Пиер произхожда от династия Валоа-Алансон. Той е трети син на Шарл II (1297 – 1346), граф дьо Алансон, Перш и Шартър (1325 – 1346), и Мария дьо Ла Серда (1310 – 1379), дъщеря на Фернандо II дьо Ла Серда, херцог дьо Медина.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1361 година големият брат на Пиер, граф Шарл III д’Алансон (1346 – 1361) се отказва от властта и се подстригва за монах. Така Пиер ІІ Добрия наследява от него графство Алансон.

През 1373 година граф Пиер Алансон служи под командването на конетабъл Бертран дьо Геклен в Бретан. Сражава се при превземане на Енебон, и е ранен.

През 1377 година след смъртта на своя бездетен по-млад брат Робер д’Алансон (1344 – 1377), граф дьо Перш (1361 – 1377), Пиер ІІ Добрия присъединява към своите владения и графство Перш.

През 1388 година граф Пиер дьо Алансон участва в похода на френския крал Шарл VI Безумния против херцог Вилхелм I Хелдерн.

На 20 септември 1404 година Пиер Добрия, граф Алансон и Перш, умира. Наследява го най-малкия му син Жан I д’Алансон.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

на 10 октомври 1371 година се жени за Мария (ум. 1425), виконтеса дьо Бомон-о-Мен, дъщеря на Гийом дьо Шамеяр, сеньор д’Антенез. Деца:

  • Мария (1373 – 1417), жена от 1390 година Жан VII д’Аркур (1369 – 1452), граф д’Аркур и д’Омал (1389 – 1452)
  • Пиер (1374 – 1375)
  • Жан (1375 – 1376)
  • Мария (1377)
  • Жана (1378 – 1403)
  • Катрин (1380 – 1462), 1-ви брак през 1411 година с Пиер д’Еврьо (1366 – 1412), инфант на Навара и граф дьо Мортен, 2-ри брак през 1413 година с Людвиг VII фон Вителсбах (1365 – 1447), херцог Баварско-Инголщадски (1413 – 1447)
  • Маргарита (1386 – след 1400)
  • Жан I (Алансон) (1385 – 1415), граф дьо Алансон (1404 – 1414), граф Перш (1404 – 1415), 1-ви херцог дьо Алансон (1414 – 1415)

Извънбрачен син: Пиер дьо Алансон

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • André Jean Marie Hamon, Notre-Dame de France, ou, Histoire du culte de la Sainte Vierge en France, depuis l'origine du christianisme jusqu'à nos jours, chez H. Plon, 1865, p. 115 [archive].
  • a et b Michel Ganivet et Fabrice Morand, „Les restes supposés de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche, redécouverts dans l'église du Pin-la-Garenne“, dans les Cahiers Percherons [archive] (bulletin trimestriel des Amis du Perche), n°196, 2013 – 4, pp. 2 – 15.
  • "Des restes du corps de Pierre II, comte d'Alençon, retrouvés [archive] , mis en ligne par Luc Moriceau, sur www.le-perche.fr, le 10 janvier 2013.
  • Jean-François Suzanne, "Archéologie médiévale : découverte supposée du corps de Pierre II, comte d'Alençon et du Perche [archive]", mis en ligne sur www.amisduperche.fr, le 16 janvier 2014. Посетен на 17 януари 2014. 5. Устинов В. Г. „Столетняя война и войны Роз“, Москва, „Астрель“, 2007 г. ISBN 978-5-271-16567-2, ст. 14 – 15