Пиер II дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер ІІ дьо Бурбон
7 херцог Бурбон
Pedro borbon praying.jpg
Лични данни
Регент на крал Шарл VІІІ Френски
Регентство (1483—1491)
Роден
Починал
Предшественик Шарл II де Бурбон
Наследник Сюзана дьо Бурбон (1491—1521)
Семейство
Династия Бурбони
Баща Шарл I дьо Бурбон
Майка Агнес Бургундска
Брак Ана дьо Божьо
Потомци Сюзана дьо Бурбон (1491—1521)
Герб Arms of Charles de Bourbon.svg
Пиер ІІ дьо Бурбон в Общомедия

Пиер II (фр. Pierre II de Bourbon, 1 декември 1438 – 10 октомври 1503, Мулен) – 7-ми херцог дьо Бурбон от 1488 година, херцог дьо Оверн, граф дьо Ла Марш, граф дьо Клермон-ан-Бовези, дьо Л’Ил-Журден, дьо Форе и дьо Жиан, виконт дьо Туар, сеньор дьо Божьо, княз Домб, регент на Франция. Пиер носи титул – сеньор дьо Божьо;

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Пиер е пети, най-малък син на херцог Шарл I дьо Бурбон и Агнес Бургундска.

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

Той съвместно със съпругата си, Ана дьо Божьо, е регент на Франция (1483—1491) за периода малолетието на Шарл VIII, роден по-малък брат на Анна.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Жан V Арманяк завзема Лектур, на 19 октомври 1472 година. Пиер дьо Боже и неговите офицери се оказват в плен. Повече от четири месеца Жан V успешно отбранява града от кралските войски. Жан V се съгласява на почетна капитулация (4 март 1473), но бива убит. Така през 1472 година, Пиер получава от краля част от владенията Арманяк (графство Ла Марш), а след смъртта на двамата си братя става глава на династия Бурбон и получава титул херцог Бурбон и Оверн, граф дьо Клермон, дьо Форе и де Жиан, княжество Домб. Пиер II заема поста Главен ковчежник на Франция, поста губернатор на провинция Лангедок, а така е един от главните съветници на кралете на Франция.

Херцог дьо Бурбон[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Пиер II, херцог на Бурбон
Герб на Пиер ІІ синьор дьо Божьо

На 1.04.1488 година умира херцог Жан II дьо Бурбон Добрия, най-възрастният брат на Пиер. 

Херцогство Бурбон наследява другият брат на Пиер,  кардинал и архиепископ на Лион - Шарл, но само за 15 дни – от 1 до 15 април 1488 година който също, умира в същата 1488 година при странни обстоятелства.

Така Пиер става  7 -ми херцог дьо Бурбон, дьо Оверн. Той съществено разширява своята власт над земите, обхващащи голяма част от Централния масив.

За своите владения, Пиер скоро започва да провежда административни реформи, въпреки своите ангажименти при кралския двор на Франция (в този период той заедно със своята съпруга Анна са регенти на Франция), той отказва да се отделя от своите владения за продължително време и управлява кралството, стоейки в столицата на Бурбоните, град Мулен.

Деца и наследство[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1473 година в Мон Ришар недалеко от Блоа, 34-годишният Пиер дьо Божьо се жени за 12-годишната Анна Френска (1461—1522), дъщеря на Луи XI и Шарлота Савойска. От този брак се раждат:

Единственият син на Пиер II, Шарл, граф Клермон (1476—1498), умира на възраст 22 години неженен, затова редът за наследяване на Бурбонските земи, преминава към Сюзана. Този въпрос обаче е юридически спорен. През последните години на живота на Пиер възниква проблем за него и неговата жена Анна относно наследяването от Сюзана. Конкретната причина е, че Шарл VIII умира, и на трона е по-стриктния неговия братовчед Луи XII. За Сюзана се търси съпруг за поддръжка на правата ѝ на наследство, които с голяма вероятност биха се оспорвали от френската корона и дом Монпансие. Поначало херцогът и херцогинята разглеждали в качество на приемен син следващия наследник на дом Бурбон, граф Луи II Бурбон-Монпансие; но той силно оскърбява Пиер II, признавайки за негодни  грамотите на Луи XII, подтвърждаващи правата на наследяване на Сюзана. Тези грамоти на Бурбоните се отдало да получат от крал Луи XII само с цената на своята поддръжка за възкачването му на трона.

След този конфликт Пиер решава да сгоди Сюзана за херцог Шарл IV Алансон, фаворит на крал Луи XII, който с голяма доза вероятност може да защити херцогството от кралските претенциите и от претенциите на дом Монпансие. Брачното съглашение е подписано в Мулен на 21 март 1501 година. Шарл е на 11 години, а Сюзана — 9 години. Обаче херцог Пиер II дьо Бурбон умира преди женитбата по този договор. Година преди това също умира граф Луи ІІ Бурбон-Монпансие . При тази не проста ситуация Анна подготвя за дъщеря си брак със следващия старши наследник на Бурбонската титла, Шарл ІІІ Бурбон-Монпансие. Младата двойка наследява съвместно и се избягва дискусията за наследяването на херцогство Бурбон.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на целия си живот Пиер, както и неговата съпруга Анна, е деен меценат. Като пример, той покровителства знаменития Муленски майстор (фламандски художник, работещ при двора на херцога; вероятно е Жан Ей). Той активно способства за преустрояване на няколко замъка в бурбонските земи, в числото на които замък в Егперсе и този в Мулен.

Ан дьо Божьо и Пиер дьо Божьо са изобразени на Муленски триптих, находящ се в катедрала „Благовещение на Светата Дева“ в Мулен, изрисуван от неизвестен придворен художник- известен като Муленски майстор около 1498- 1500 година.

Портрет на Пиер ІІ със Св.Петър
Портрет на Пиер ІІ,1489–1499 със Св.Петър лявата част на Муленския триптих

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. – 3000 экз. — ISBN 5-224-02516-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

BOURBON: DUKES of BOURBON (CAPET) (англ.). Foundation for Medieval Genealogy.