Пиетро Ландо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиетро Ландо
Pietro Lando
дож на Венеция
Portrait of Doge Petrus Lando, in the style of Titian, c. 1545, oil on canvas, 16th century frame in the style of Jacopo Sansovino - Hyde Collection - Glens Falls, NY - 20180224 122213.jpg
Роден
1462 г.
Починал
9 ноември 1545 г. (83 г.)
Пиетро Ландо в Общомедия

Пиетро Ландо (на италиански: Pietro Lando) е 78–ми венециански дож от 1538 до смъртта си през 1545 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро Ландо е син на Джовани и Стела Фоскари. Изучава Платоновата философия, пътешества много, а по-късно започва да се занимава с търговия с Ориента, за да натрупа състояние. Заема различни административни длъжности, управлява градове, назначен е за посланик във Ватикана. Прави кариера и като морски капитан.

През 1509 г. е изпратен с мисия във Фаенца, където е заловен от папистите и прекарва три години в затвора. След освобождаването му и завръщането му във Венеция, вероятно травмиран от престоя си в тъмницата, за няколко години се оттегля от политиката. Впоследствие става един от съветниците на дожа Андреа Грити, а на 19 януари 1539 г. е избран за негов наследник на поста.[1]

През 1540 г. Ландо е принуден да подпише унизителен за Венеция мирен договор с Османската империя и да ѝ отстъпи Пелопонес, както и да ѝ изплати значителни репарации.[2] През 1539 и 1543 Венеция преживява особено гладни години и се отприщва гняв сред населението срещу правителството.

Ландо умира на 9 ноември 1545 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро Ландо е женен за Мария Паскуалиго, от която има двама сина.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norwich, John Julius (2009). Historia de Venecia. Madrid: Almed Ediciones. ISBN 978-84-931194-7-8.
  2. Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Mailand 1960.
  3. Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie
Андреа Грити дож на Венецианската република (1538 – 1545) Франческо Донато