Направо към съдържанието

Пиетро Паоло Агабити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиетро Паоло Агабити
Роден
1470 г.
Починал
1540 г. (70 г.)
Пиетро Паоло Агабити в Общомедия

Пиетро Паоло Агабити (Сасоферато, около 1470 г. – Купрамонтана, около 1540 г.) е италиански художник и архитект.

Пиетро Паоло Агабити е роден в Сасоферато, провинция Анкона, през 1465 или 1470 г. Последовател на Чима да Конелиано и повлиян от Алвизе Виварини, той завършва първата си известна творба през 1497 г. В документ от община Сера де' Конти Агабити се споменава в бурно събитие и може би точно за да избяга от закона, напуска Сасоферато доброволно, поемайки по пътя на изгнанието. Вероятно се премества в Романя и след това във Венето, но през 1496 г. той е в Йези и през 1510 г. се връща в родния си град, където рисува Разпятието година по-късно.

През 1531 г. той се оттегля в Купрамонтана във францискански манастир, където умира около 1540 г.[1]

Агабити следва венецианска живопис, след това се интересува от произведенията на Лоренцо Лото, Марко Палмецано и други. По-нататъшна важна стъпка в неговото художествено съзряване е срещата, състояла се в региона Марке, с Антонио Соларио, художник, с когото работи във Фермо, Мачерата, Осимо и други градове. Други личности, повлияли на Агабити, са Карло Кривели и Лука Синьорели, с които той работи в Йези от 1507 до 1510 г.[2]

  1. Giovanni M. Claudi, Liana Catri, Dizionario biografico dei marchigiani, p. 13
  2. Giovanni M. Claudi, Liana Catri, Dizionario biografico dei marchigiani, p. 14
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro Paolo Agabiti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​