Пиетро Перуджино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиетро Перуджино
Pietro Perugino
Роден
Починал
Националност италианец
Стил Ренесанс
Период куатроченто
Академия Умбрийската школа
Известни творби фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“
Повлиял Рафаело Санцио
Пиетро Перуджино в Общомедия

Пиетро Перуджино (на италиански Pietro Perugino) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на ранния Ренесанс.

Той е сред учителите на Рафаело Санцио. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в Куатроченто.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В Сикстинската капела Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.

фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“

Портрети на донатори[редактиране | редактиране на кода]

Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици).Сега, тези портрети, визуално в настоящия момент се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа Сикст IV в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)[1][2].

портрети и скрити портрети[редактиране | редактиране на кода]

</gallery>

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Canuti F., Il Perugino, v. 1-2, Siena, 1931.
  • Элиасберг Н. Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.
    • Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.
    • Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).