Пиетро да Кортона
Пиетро да Кортона Pietro da Cortona | |
художник, архитект | |
Автопортрет на Пиетро да Кортона | |
Псевдоним | Пиетро Беретини |
---|---|
Роден | |
Починал | |
Стил | Барок |
Андреа Комоди | |
Пиетро да Кортона в Общомедия |
Пиетро да Кортона (на италиански: Pietro da Cortona) (1 ноември1596, Кортона – 16 май1669, Рим с рождено име Пиетро Беретини е италиански художник и архитект.
В стила ранен барок Пиетро да Кортона е един от най-добрите майстори, както в живописта, така и в архитектурата. Автор е на някои от най-известните творби от ранния Барок като църквата „Светии Лука и Мартина“, Рим и „Триумфът на Божието провидение“, Палацо Барберини,Рим.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Кортона в скромно семейство на зидари и каменоделци, Пиетро да Кортона изучава живопис във Флоренция при художника Андреа Комоди, с когото на шестнадесет години се мести в Рим. Изцяло се посвещава на практиката на рисуване и изучаване както на древните паметници, така и на първите произведения от зараждащия се бароков стил, изпълнени през онези години от Рубенс, Гуерчино и Джовани Ланфранко.
През 1620 г. той се запознава с първия си важен покровител, флорентинецът Марчело Сачетти, в чиято колекция се съхраняват първите му шедьоври. В същата могат да се видят картините „Похищаването на жените Сабини“, „Жертвата на Поликсена“, „Триумфът на Бакхус“ и е изложена в Капитолийски музеи,Рим.
„Историите на Соломон“ са поредица от стенописи в Палацо Матей, Рим, което е първата важна поръчка изпълнена от Пиетро да Кортона.
През 1625 – 26 г. папа Урбан VIII Барберини му възлага изпълнението на стенописите в църквата Санта Бибиана, Рим. В следващите години семейство Сакети му възлага като архитект, да изгради вила Кастел Фусано (днес Киджи), а през 1630 г. проектира и изгражда в Рим Вила дел Пиньето, по поръчка на фамилия Сакети.
През 1634 г. е избран за принц на Академията на Свети Лука.
Стенописите в параклиса „Светото зачатие“ на Базилика „Сан Лоренцо в Дамазо“ и „Пиета“ в частния параклис на папа Урбан VIII във Ватикана датират от 1635 г.
Шедьоври на Пиетро да Кортона[редактиране | редактиране на кода]
Триумфът на Божието провидение[редактиране | редактиране на кода]
След като участва в конкурса за майстори наПалацо Барберини, спечелен от Джовани Лоренцо Бернини, между 1632 и 1639 г. Пиетро да Кортона рисува стенописите на двореца. Изографисва почти шестстотин квадратни метра от свода на основната зала на параклиса, където сътворява „Триумфът на Божието провидение“, считан за най-големите шедьоври на бароковото изкуство. За произведението, което има огромен успех и биват направени безброй копия, на художника са изплатени четири хиляди скуди, много висока сума за периода.
Стенописите в Палацо Пити[редактиране | редактиране на кода]
Между 1637 и 1647 г. по искане на Фердинандо II Медичи, Пиетро да Кортона работи по стенописите в Палацо Пити, Флоренция създавайки цикли от стенописи в „Зала дела Стуфа“, изобразяващи златната, сребърната, бронзовата и желязната епоха, както и в залите на планетите „Венера“, „Юпитер“, „Марс“ и „Аполон“. „Четирите епохи на света“, където класическата античност е потопена в спокойна игрива атмосфера на майсторско съчетание от пейзажи и чувствени женски фигури, е рисувана с цел възхвала на управлението на Медичи и се счита за шедьовър на художника.
Тези стенописи играят важна роля в навлизането на стила Барок във Флоренция.
Стенописи в Рим[редактиране | редактиране на кода]
През 1651 – 1654 г. рисува „Историите на Еней“ в дългата галерия на Палацо Памфили проектирана от Франческо Боромини.
По поръчка на папа Инокентий X, Пиетро да Кортона изпълнява стенописите в купола и свода на „Новата църква“ в Рим.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Неговото въздействие върху развитието на бароковата архитектура е забележимо, но въпреки успехите, той счита тази си дейност като второстепенна.
Що се отнася до архитектурните произведения, от 1634 до 1650 г. той се посвещава на изграждането на църквата „Саветии Лука и Мартина“, Рим.
По време на папството на Александър VII, архитекта се радва на много поръчки за проектиране и изграждане на църкви. От 1656 до 1657 г. той се посвещава на изграждането на църквата „Санта Мария дела Паче“, Рим. През следващите години проектира и изгражда куполите на множество църкви в Рим.
Проектите за реконструкция на Лувър, поръчани от Луи XIV датират от 1664 година.
Картини на Пиетро да Кортона[редактиране | редактиране на кода]
-
„Мадоната с Младенеца“
Генуа -
Бракът на Яков и Ракел
Музей на изкуствата „Ringling“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Rudolf Wittkower, Studies in the Italian baroque (Londra, Thames & Hudson, 1975)
- Francis Haskell, Mecenati e pittori. L'arte e la società italiane nell'età barocca (Torino, Allemandi, 2000)
- Francesco Petrucci, Pittura di Ritratto a Roma. Il Seicento, 3 voll., Andreina & Valneo Budai Editori, Roma 2008, ad indicem
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro da Cortona в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |