Пиетро да Кортона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиетро да Кортона
Pietro da Cortona
художник, архитект
Автопортрет на Пиетро да Кортона
Автопортрет на Пиетро да Кортона
ПсевдонимПиетро Беретини
Роден
Починал
16 май 1669 г. (72 г.)
СтилБарок
Андреа Комоди
Пиетро да Кортона в Общомедия

Пиетро да Кортона (на италиански: Pietro da Cortona) (1 ноември1596, Кортона16 май1669, Рим с рождено име Пиетро Беретини е италиански художник и архитект.

В стила ранен барок Пиетро да Кортона е един от най-добрите майстори, както в живописта, така и в архитектурата. Автор е на някои от най-известните творби от ранния Барок като църквата „Светии Лука и Мартина“, Рим и „Триумфът на Божието провидение“, Палацо Барберини,Рим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Кортона в скромно семейство на зидари и каменоделци, Пиетро да Кортона изучава живопис във Флоренция при художника Андреа Комоди, с когото на шестнадесет години се мести в Рим. Изцяло се посвещава на практиката на рисуване и изучаване както на древните паметници, така и на първите произведения от зараждащия се бароков стил, изпълнени през онези години от Рубенс, Гуерчино и Джовани Ланфранко.

Похищаването на жените Сабини

През 1620 г. той се запознава с първия си важен покровител, флорентинецът Марчело Сачетти, в чиято колекция се съхраняват първите му шедьоври. В същата могат да се видят картините „Похищаването на жените Сабини“, „Жертвата на Поликсена“, „Триумфът на Бакхус“ и е изложена в Капитолийски музеи,Рим.

„Историите на Соломон“ са поредица от стенописи в Палацо Матей, Рим, което е първата важна поръчка изпълнена от Пиетро да Кортона.

През 1625 – 26 г. папа Урбан VIII Барберини му възлага изпълнението на стенописите в църквата Санта Бибиана, Рим. В следващите години семейство Сакети му възлага като архитект, да изгради вила Кастел Фусано (днес Киджи), а през 1630 г. проектира и изгражда в Рим Вила дел Пиньето, по поръчка на фамилия Сакети.

През 1634 г. е избран за принц на Академията на Свети Лука.

Стенописите в параклиса „Светото зачатие“ на Базилика „Сан Лоренцо в Дамазо“ и „Пиета“ в частния параклис на папа Урбан VIII във Ватикана датират от 1635 г.

Шедьоври на Пиетро да Кортона[редактиране | редактиране на кода]

Триумфът на Божието провидение,
Палацо Барберини, Рим

Триумфът на Божието провидение[редактиране | редактиране на кода]

След като участва в конкурса за майстори наПалацо Барберини, спечелен от Джовани Лоренцо Бернини, между 1632 и 1639 г. Пиетро да Кортона рисува стенописите на двореца. Изографисва почти шестстотин квадратни метра от свода на основната зала на параклиса, където сътворява „Триумфът на Божието провидение“, считан за най-големите шедьоври на бароковото изкуство. За произведението, което има огромен успех и биват направени безброй копия, на художника са изплатени четири хиляди скуди, много висока сума за периода.

Пиетро да Кортона, Палацо Пити,Флоренция.

Стенописите в Палацо Пити[редактиране | редактиране на кода]

Между 1637 и 1647 г. по искане на Фердинандо II Медичи, Пиетро да Кортона работи по стенописите в Палацо Пити, Флоренция създавайки цикли от стенописи в „Зала дела Стуфа“, изобразяващи златната, сребърната, бронзовата и желязната епоха, както и в залите на планетите „Венера“, „Юпитер“, „Марс“ и „Аполон“. „Четирите епохи на света“, където класическата античност е потопена в спокойна игрива атмосфера на майсторско съчетание от пейзажи и чувствени женски фигури, е рисувана с цел възхвала на управлението на Медичи и се счита за шедьовър на художника.
Тези стенописи играят важна роля в навлизането на стила Барок във Флоренция.

Стенописи в Рим[редактиране | редактиране на кода]

През 1651 – 1654 г. рисува „Историите на Еней“ в дългата галерия на Палацо Памфили проектирана от Франческо Боромини.

По поръчка на папа Инокентий X, Пиетро да Кортона изпълнява стенописите в купола и свода на „Новата църква“ в Рим.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Неговото въздействие върху развитието на бароковата архитектура е забележимо, но въпреки успехите, той счита тази си дейност като второстепенна.

Що се отнася до архитектурните произведения, от 1634 до 1650 г. той се посвещава на изграждането на църквата „Саветии Лука и Мартина“, Рим.

По време на папството на Александър VII, архитекта се радва на много поръчки за проектиране и изграждане на църкви. От 1656 до 1657 г. той се посвещава на изграждането на църквата „Санта Мария дела Паче“, Рим. През следващите години проектира и изгражда куполите на множество църкви в Рим.

Проектите за реконструкция на Лувър, поръчани от Луи XIV датират от 1664 година.

Картини на Пиетро да Кортона[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Wittkower, Studies in the Italian baroque (Londra, Thames & Hudson, 1975)
  • Francis Haskell, Mecenati e pittori. L'arte e la società italiane nell'età barocca (Torino, Allemandi, 2000)
  • Francesco Petrucci, Pittura di Ritratto a Roma. Il Seicento, 3 voll., Andreina & Valneo Budai Editori, Roma 2008, ad indicem
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro da Cortona в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​