Пиетро IV Кандиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиетро IV Кандиано
Pietro IV Candiano
дож на Венеция
Роден
Починал
976 г.
Погребан Италия
Семейство
Баща Пиетро III Кандиано
Братя/сестри Витале Кандиано

Пиетро IV Кандиано (на латински: Petrus Candianus, на италиански: Pietro IV Candiano) е двадесет и втори дож на Венецианската република. Управлява от 959 г. до смъртта си през 976 г.

Пиетро е най-големият син на предишния дож Пиетро III Кандиано и брат на двадесет и четвъртия дож Витале Кандиано.[1]

След като баща му го назначава за съ-дож с идеята властта да бъде запазена в семейството, Пиетро воден от прекомерна амбиция си навлича неприязънта и недоволството на венецианците до такава степен, че народното събрание, органът, който избира дожовете, поисква екзекуцията му. Баща му е принуден да използва целия си авторитет, за да го спаси от смърт, спечелвайки му само изгнание. Пиетро напуска Венеция с няколко приближени и се отправя при краля на Италия Беренгар II. С помощта на краля малко по-късно напада Венеция, сваля от поста баща си, когото обявява за неспособен да управлява[2], и сам се провъзгласява за дож.

Пиетро изпраща първата си жена Джована в манастир, за да може да се ожени през 966 г. за родственицата на императора на Свещената Римска империя Ото I – Валдрада. Тя му донася като зестра регионите Тревизо, Фриули и Ферара.[3] На 2 декември 967 г. Пиетро Кандиано се споразумява с императора за подновяване на търговските привилегии на Венеция. Тесните връзки на Кандиано със западната империя обаче дразнят Византия, която заплашва с ответни мерки, ако венецианците не спрат контрабандата си със сарацините, с които по същото време ромеите са във война, и дожът е принуден да се съгласи с това условие през 971 г.

През 973 г. покровителят на Пиетро Кандиано Отон I умира. Скоро след това неговият наследник Ото II се заема с потушаване на бунт в германските земи и венецианците се възползват от ситуацията, за да отстранят Кандиано от поста на 12 август 976 г. Кандиано е затворен в двореца си, който противниците му подпалват. Но пожарът се разпространява и върху съседните къщи и църквата Св.Марко и в крайна сметка е засегната една голяма част от града. Самият Кандиано заедно със сина си Пиетро е убит, впоследствие останките им са погребани в църквата Св.Иларий. Съпругата му Валдрада оцелява в погрома и новият дож Пиетро I Орсеоло ѝ оставя да се разпорежда с цялото наследство на мъжа ѝ, за да не предизвика гнева на Ото II.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро IV Кандиано има брак с Джована[4], която веднага след като става дож, изпраща в манастира Св.Захарий, за да може той самият да сключи втори брак с Валдрада от Ломбардия, родственица на император Ото I. От Джована има един син:

  • Витале Кандиано, избран за патриарх на Градо.

От втория си брак с Валдрада, сключен през 966 г., има две деца[5]:

  • Пиетро Кандиано, който загива по време на пожара през 976 г.;
  • Марина Кандиано, омъжена за бъдещия 25-и дож на Венеция Трибуно Мемо.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро III Кандиано дож на Венецианската република (959 – 976) Пиетро I Орсеоло