Пиетро I Орсеоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиетро I Орсеоло
Pietro I Orseolo
дож на Венеция
San Rocco (Venice) - Statue of Saint Peter Orseolo.jpg
Роден
Починал
987 г.
Погребан Сан Марко, Венеция, Италия

Религия Католическа църква
Семейство
Род Орсеоло
Деца Пиетро II Орсеоло
Пиетро I Орсеоло в Общомедия

Пиетро I Орсеоло (на латински: Petrus Urseolus, на италиански: Pietro I Orseolo) е двадесет и трети дож на Венецианската република. Управлява от 976 г. до 978 г., когато сам абдикира. Обявен е за светец и паметта му се почита на 10 януари.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро I Орсеоло е потомък на една от четирите стари фамилии, управлявали Венеция още от първите дни на републиката - Урсоило или Орсеоли, което означава „Малките мечки“.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро Орсеоло е избран за дож на 48-годишна възраст.

Според средновековния писател и теолог Петър Дамиани Орсеоло е в основата на заговора срещу предишния дож Пиетро IV Кандиано и неговото убийство, но е възможно да става въпрос за някой негов съименник, също Пиетро.[3] Така или иначе предишният дож Кандиано умира подпален в двореца си заедно със сина си. Вече като дож, Орсеоло показва завидни управленски способности, възстановява опожарените градски квартали (пожарът, в който загива предишният дож, се разпространява на голяма площ из Венеция и води до сериозни щети), ремонтира и базиликата Сан Марко, в която на тайно място поставя мощите на свети Марко евангелист, също така построява и две болници.

В нощта срещу 1 септември 978 г. Пиетро Орсеоло изчезва безследно. Под фалшиво име той отпътува за абатство в Източните Пиренеи, където се установява и прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитви. Съпругата му го оставя да замине, покорявайки се на неговата воля. Не е известна точната година на смъртта на Орсеоло, смята се, че той е починал между 982 и 997 г. Погребан е в манастирската църква на абатството, а през 1732 г. от останките му е взета дясната му ръка и като светиня е отнесена във Венеция в базиликата Сан Марко.[4]

Неговият син Пиетро II Орсеоло става двадесет и шестия дож през 991 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро I Орсеоло е женен за Феличита Малипиетро и от нея има двама сина - Пиетро II Орсеоло, който също като баща си е избран за дож, и Домениго Орсеоло.[5] Феличита Малипиетро надживява съпруга си и умира като монахиня в манастира Св.Захарий.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Пиетро IV Кандиано дож на Венецианската република (976 – 978) Витале Кандиано