Пиетро I Орсеоло
| Пиетро I Орсеоло Pietro I Orseolo | |
| дож на Венеция | |
_-_Statue_of_Saint_Peter_Orseolo.jpg) | |
| Роден |
928 г.
|
|---|---|
| Починал | 987 г.
|
| Погребан | Сан Марко, Венеция, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Орсеоло |
| Деца | Пиетро II Орсеоло |
| Пиетро I Орсеоло в Общомедия | |
Пиетро I Орсеоло (на латински: Petrus Urseolus, на италиански: Pietro I Orseolo) е двадесет и трети дож на Венецианската република. Управлява от 976 г. до 978 г., когато сам абдикира. Обявен е за светец и паметта му се почита на 10 януари.[1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро I Орсеоло е потомък на една от четирите стари фамилии, управлявали Венеция още от първите дни на републиката - Урсоило или Орсеоли, което означава „Малките мечки“.[2]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро Орсеоло е избран за дож на 48-годишна възраст.
Според средновековния писател и теолог Петър Дамиани Орсеоло е в основата на заговора срещу предишния дож Пиетро IV Кандиано и неговото убийство, но е възможно да става въпрос за някой негов съименник, също Пиетро.[3] Така или иначе предишният дож Кандиано умира подпален в двореца си заедно със сина си. Вече като дож, Орсеоло показва завидни управленски способности, възстановява опожарените градски квартали (пожарът, в който загива предишният дож, се разпространява на голяма площ из Венеция и води до сериозни щети), ремонтира и базиликата Сан Марко, в която на тайно място поставя мощите на свети Марко евангелист, също така построява и две болници.
В нощта срещу 1 септември 978 г. Пиетро Орсеоло изчезва безследно. Под фалшиво име той отпътува за абатството „Сен Мишел дьо Куша“ в Каталония, където се установява и прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитви. Съпругата му го оставя да замине, покорявайки се на неговата воля. Не е известна точната година на смъртта на Орсеоло, смята се, че той е починал между 982 и 997 г. Погребан е в манастирската църква на абатството, а през 1732 г. от останките му е взета дясната му ръка и като светиня е отнесена във Венеция в базиликата Сан Марко.[4]
Неговият син Пиетро II Орсеоло става двадесет и шестия дож през 991 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро I Орсеоло е женен за Феличита Малипиетро и от нея има двама сина - Пиетро II Орсеоло, който също като баща си е избран за дож, и Домениго Орсеоло.[5] Феличита Малипиетро надживява съпруга си и умира като монахиня в манастира Св.Захарий.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Saint Pierre Orseolo
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.43
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.43
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.45
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.43
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.45
| Пиетро IV Кандиано | → | дож на Венецианската република (976 – 978) | → | Витале Кандиано |
|
