Пикша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пикша
Melanogrammus aeglefinus.png
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
разред:Трескоподобни (Gadiformes)
семейство:Трескови (Gadidae)
род:Melanogrammus
вид:Пикша (M. aeglefinus)
Научно наименование
Gill, 1862 г.
(Linnaeus, 1758 г.)
Пикша в Общомедия
[ редактиране ]

Пикшата[2][3] (Melanogrammus aeglefinus) е вид лъчеперка от семейство Gadidae - трескоподобни. Латинското наименование на рода произлиза от гръцките μαύρο — черен и γραμμή — линия, което отразява цветът на страничната линия на тялото на рибата.[4][5] В зрялост пикшата достига дължина на тялото 112 см. Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване, но е и важна промишлена риба.[6]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е в северните морета на Атлантическия и Северния Ледовит океани: Белгия, Великобритания, Гренландия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Свалбард и Ян Майен, Фарьорски острови, Франция и Швеция.[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Защита

Международният съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature, IUCN) дава на пикшата статут на «Уязвими видове». В 2010 година Грийнпийс - Greenpeace вписа пикшата в «Червения списък на световно застрашените видове», от употребата на които е препоръчително да се въздържаме, за да не засилваме вредата, нанасяна на екоситемата.


Хранене

Пикшата се храни с дънни безгръбначни като червеи, ракообразни, миди, иглокожи. Важна съставна част от храната ѝ е хайверът, който е различен в зависимост от местообитаването. В Северно море пикшата се храни с хайвер от селда (херинга), а в Баренцово - хайвер и малките на мойвата (Mallotus villosus).


Разпространение

Пикшата вирее в солени морета със соленост 32—33 ‰. Те обитават както дъното така и средните слоеве на водата. Образуват големи ята. Движат се на дълбочина от 60—650 м при температура на водата от 2—10 °С. Към такъв образ на живот младата пикша преминава след едногодишна възраст, като преди това достига максимум 100 м.

Днес разпространението на пикшата е силно стеснено, което се обяснява с обезсоляването на морската вода.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Melanogrammus aeglefinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. webcache.googleusercontent.com. Посетен на 15 септември 2016 г.
  3. eur-lex.europa.eu. Посетен на 15 септември 2016 г.
  4. Melanogrammus aeglefinus (Linnaeus, 1758). // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  5. Melanogrammus aeglefinus (Linnaeus, 1758). // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
  6. а б Melanogrammus aeglefinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cohen, D.M., T. Inada, T. Iwamoto and N. Scialabba. FAO species catalogue. Vol. 10. Gadiform fishes of the world (Order Gadiformes). An annotated and illustrated catalogue of cods, hakes, grenadiers and other gadiform fishes known to date.. FAO Fish. Synop. 125(10). Rome: FAO. 442 p., 1990.
  • Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al.. American Fisheries Society Special Publication, no. 12. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1980. с. 174.
  • Cohen, Daniel M., Tadashi Inada, Tomio Iwamoto, and Nadia Scialabba. FAO Fisheries Synopsis, no. 125, vol. 10. Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1990. ISBN 92-5-102890-7. с. x + 442.
  • Klein-MacPhee, Grace / Collette, Bruce B., and Grace Klein-MacPhee, eds.. Bigelow and Schroeder's Fishes of the Gulf of Maine, Third Edition. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 2002. ISBN 1-56098-951-3. с. 223 – 261.
  • Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al.. American Fisheries Society Special Publication, no. 20. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1991. ISBN 0-913235-70-9. с. 183.
  • Nelson, Joseph S., Edwin J. Crossman, H. Espinosa-Perez, L. T. Findley, C. R. Gilbert, et al., eds.. American Fisheries Society Special Publication, no. 29. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 2004. ISBN 1-888569-61-1. с. ix + 386.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]