Пилкати
| Пилкати Μονόπυλο | |
|---|---|
| — село — | |
  Пилкати  Пилкати  Пилкати | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1080 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
| Демоним | пилкатчени |
Пѝлкати или Пелкати (срещат се и формите Пеликат или Пеликати или Пиликати, на гръцки: Μονόπυλο, Монопило, катаревуса: Μονόπυλον, Монопилон, до 1928 година Πελκάτη, Пелкати[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Нестрамкол на 35 километра западно от Костур, на 1080 m надморска височина в източното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица, наричана тук Белица, над село Яновени (Янохори).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано от християнско славянско население от Епир и днешна Албания. Според преданията на старите пилкатчени Ристо Нурчовски, Атанас Катиповски и Пандо Белчо, записани след Гражданската война в Гърция, семействата на селото произхождат от Епир и Албания. Пандо Белчо разказва, че дядо му Танас Белчо, умрял в 1906 година на 100 години, носел бяла влашка носия и разказвал, че татко му е преселник от Филятес.[3]
В края на XIX век Пелкати е българско село в Костурска каза на Османската империя, едно от петте Яновенски села. Жителите му се занимават основно с дърводобив, селско стопанство и пътували на гурбет, предимно на Атон, като дървосекачи, строители и каменоделци.[4] Църквата „Света Матрона“ е построена в 1873 година.[4]
В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Слимница селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[4]
В началото на XX век цялото население на Пелкати е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пилкади има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5]
Гръцка статистика от 1905 година представя Пелкати като гръцко село с 337 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Пилкади преди Балканската война има 40 български къщи.[7]
В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
.png)
След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пилкати има 60 къщи славяни християни.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Монопилон.[10] В същата година в селото са регистрирани 7 гърци бежанци.[11]
В 1928 година в селото има 315 жители, като в училището учат 59 деца, а в детската градина има 24. Преди Втората световна война броят на децата се увеличава на 120, а училището е трикласно.[4] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Яновени и Слимница.[12]
По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 18 юли 1947 година напуснато от жителите си,[4] които се изселват в източноевропейските страни. На 23 декември 1953 година землището на Пилкати е присъединено към това на Тухол.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 341[2] | 308[2] | 315[2] | 297[2] | 20 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пилкати
Христо Таки Белчо (1921 – 1945), гръцки комунист[13]- Пандо Влахов (1903 – 1945), гръцки комунист[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Monopilo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Monopilo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „