Пинамонте дей Бонаколси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мантуа, Палацо Бонаколси
Торе дела Габия в Мантуа

Пинамонте дей Бонаколси (на италиански: Pinamonte dei Bonacolsi, * 1206 в Мантуа, + 7 октомври 1293) е италиански политик, първият народен капитан и сеньор на Мантуа от 1274 до 1291 г. Глава на партията на гибелините в Мантуа, Италия. Основател е на род Бонаколси.

Той е най-голямият син на Мартино дей Бонаколси. В съюз с влиятелния род Казалоди през 1259 г. той е избран за старейшина на народа в Мантуа. През 1272 г. изгонва от града подест Гвидо II да Кореджо и става сеньор на града. От 1274 г. той е единственият сеньор и народен капитан на Мантуа. Неговата фамилия дей Бонаколси заема службата signoreggiò su Mantova до 1328 г.

Около 1280 г. той започва в стария град строежа на дворец (палацо) Бонаколси и преобразува други здания, включително Торе дела Габия, станал символ на властта на род Бонаколси над града.

През 1287 г. заедно със синовете си постъпва в Тевтонския орден. През януари 1291 г. той се отрича от престола в полза на син му, Барделоне дей Бонаколси.

Пинамонте дей Бонаколси умира в Мантуа на 7 октомври 1299 г.

Данте Алигиери говори за него в една от песните на „Божествена комедия“ (Ад XX, 95-96).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Герб на род Бонаколси

Пинамонте се жени за незаконната дъщеря на Гуидо да Кореджо и има с нея децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]