Пеней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пиниос)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За митологичната фигура вижте Пеней (бог).

Пеней(Пиниос)
(на гръцки: Πηνειός)
Kisavos mountain, Greece.jpg
Изглед към река Пеней и планината Оса.
Greece relief location map.jpg
39.7736° с. ш. 21.2538° и. д.
39.9351° с. ш. 22.7179° и. д.
Река Пиниос на картата на Гърция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Greece.svg Гърция
Дължина 216 km
Водосб. басейн 10 700 km²
Отток 81 m³/s
Начало
Място планина Дзумерка
Координати 39°46′24.96″ с. ш. 21°15′13.67″ и. д. / 39.7736° с. ш. 21.2538° и. д.
Надм. височина 1006 m
Устие
Място Егейско море
Координати 39°56′06.36″ с. ш. 22°43′04.44″ и. д. / 39.9351° с. ш. 22.7179° и. д.
Надм. височина 0 m
Пеней(Пиниос) в Общомедия
Река Пеней на картата на Гърция.

Пеней или Пиниос (на гръцки: Πηνειός, Пиниос, старогръцко произношение Пенейос) е река в Гърция, най-голямата в историко-гографската област Тесалия с дължина 216 km. Площ на водосборния басейн 10 700 km².

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение и устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Пиниос води началото си под името Малакасьотико на 1006 m н.в., от източния склон на планината Дзумерка (в средната част на планинската система Пинд), на 3 km западно от село Малакаси, в крайната северозападна част на Тесалия. Северозападно от град Каламбака в нея отляво се влива река Мургани, а отдясно – река Мадания и трите заедно формират същинската река Пиниос. При град Каламбака Пиниос излиза от планините и навлиза в северозападната част на обширната и плодородна Тесалийска равнина, като до град Трикала тече на изток, до град Лариса – на изток, а след това на североизток. Тук Пиниос е типична равнинна река с широка и плитка долина, бавно течение и множество меандри. Почти по цялото си протежение през Тесалийската равнина коритото на реката е коригирано и защитено от преливане по време на пълноводие чрез водозащитни диги. На около 30 km североизточно от град Ларнака Пиниос навлиза в Темпейската долина, живописна клисура виейки се между планините Олимп на север и Оса на юг. След като излезе от дефилето реката пресича тясната крайбрежна равнина и след около 10 km се влива в югозападната част на залива Термаикос, при курорта Паралия Коулоура, част от т.н. олимпийска ривиера.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На югоизток и юг водосборният басейн на Пиниос граничи с водосборните басейни на река Сперхей и други по-малки, вливащи се в Егейско море), на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Ахелой (от басейна на Йонийско море), на северозапад – с водосборния басейн на река Вьоса (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на река Алиакмон и други по-малки реки, вливащи се в Егейско море.

Река Пиниос получава намножество предимно къси притоци, като по-значителните са:

  • леви – Мургани, Авлака, Титарисиос;
  • десни – Мадания, Портаико, Памисос, Енипей, Ревма, Азмаки.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Пиниос има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо зимно пълноводие и лятно маловодие. Среден годишен отток 81 m³/sec, максимален през януари и февреари 160 m³/sec, минимален през юли и август 11 m³/sec.

Стопанско значение, селища, забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват предимно за промишлено водоснабдяване, а в Тесалийската равнина – за напояване. Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са: Каламбака, Трикала и Лариса.

На входа на Темпейската клисура откъм Македония се издига като страж известната Платамонска крепост, а в самото дефиле, над клисурата – древната крепост Ориа. В Темпейската клисура се намира малък манастир посветен на Света Петка Българска, покровителка на Второто българско царство.

Темпейската клисура е мястото известно с най-многото катастрофи в съвременната история на Гърция. Към 2016 г. покрай нея се изгражда и оборудва най-дългия тунел в Гърция, част от последната 25 km отсечка на автомагистрала А1 (Гърция). Цялата автомагистрала от Солун до Атина следва по план да е изградена към март 2017 г., а да е в експлоатация от август 2017 г. [1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония