Пиперица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиперица
Общи данни
Население7 души[1] (15 декември 2023 г.)
1,86 души/km²
Землище382 km²
Надм. височина271 m
Пощ. код2831
Тел. код07438
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ56352
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Пипѐрица е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Вси Светии“ е от средата на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пиперинца (Pipérintsa) е посочено като село с 48 домакинства и 160 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Пиперица, чифлик на един мелнички чорбаджия. На С от Валовища 4 1/2 часа, до Петровската река. Поляна с най-добра земя. Гръцка църква. 25 къщи само българе.[4]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 23
Българи 22
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пиперица
  • Тодор Лазаров, български революционер и селски ръководител на ВМРО. [6]
  • Илия Иванов, български революционер и селски войвода на ВМРО. [7]
  • Петър Витанов, български революционер от ВМОРО и четник на Яне Сандански. [8]
Починали в Пиперица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 115.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  6. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.
  8. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 37, ISBN 978-619-00-1431-7.