Пипи Дългото чорапче (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пипи Дългото чорапче
Pippi Långstrump
Автор Астрид Линдгрен
Илюстратор Ингрид Ванг Нюман
Създаден 1941-45
Първо издание ноември 1945 г.
Флаг на Швеция Швеция
Издателство Рабен & Сьогрен
Оригинален език шведски
Жанр Роман за деца
Вид роман
Страници 99
Поредица Пипи Дългото чорапче
СледващаПипи се качва на борда

Издателство в БГ „Народна младеж“, София, 1968
Преводач Вера Ганчева
Пипи Дългото чорапче в Общомедия

„Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump) е роман за деца на шведската писателка Астрид Линдгрен, издаден за пръви път през 1945 г. от издателство „Рабен & Сьогрен“ с оригинални илюстрации на Ингрид Ванг Нюман.

Творбата е първата част от поредицата книги за червенокосо и луничаво шведско момиче, носещо необикновеното име Пипи Дългото чорапче. Палавото дете живее само във Вила Вилекула, заедно със своята домашна маймуна г-н Нилсон. То се сприятелява със своите съседи Томи и Аника, с които изживяват необикновени приключения.

Книгата е преведена на повече от 40 езика и прави Астрид Линдгрен световноизвестна писателка.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Пипи Дългото чорапче дълго кръстосва моретата на кораб, чийто капитан е нейния баща Ефраим Дългия чорап. След като капитанът изчезва безследно в една силна буря, Пипи решава да напусне борда и да заживее съвсем сама във Вила Вилекула – стара къща, разположена в малко градче. Нейни съседи се оказват добрите и порядъчни Томи и Аника, които веднага са привлечени от интересното момиче. Тя ги поканва у дома, където им приготвя палачинки. На другия ден Томи и Аника отново посещават новата си приятелка, която пече курабийки. Неочаквано на Пипи ѝ хрумва да си играят на нещотърсачи. Докато търсят разни предмети, тримата се натъкват на Виле, който е бит от група хулигани, предвождани от Бенгт. Пипи с нечувана сила разгромява побойниците. Играта на нещотърсачи приключва, като Томи и Аника намират тефтерче и огърлица, скрити от самата Пипи.

Персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Пипи Дългото чорапче – главен персонаж в историята. Деветгодишно момиче с луничаво лице и коса с цвят на морков, сплетена на две стърчащи плитки.
  • Томи – възпитано и добродушно момче, съсед на Пипи. Негова сестра е Аника.
  • Аника – кротко момиче, сестра на Томи. Също живее в съседство с Пипи.
  • Ефраим Дългия чорап – баща на Пипи Дългото чораче. Морски капитан, който претърпява корабокрушение и е изхвърлен на екзотичен остров, където става крал на местното племе.
  • Бенгт – момче, славещо се като побойник.
  • Виле – момче, често бито от бандата на Бенгт.

Идея и създаване[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1941 г. настиналата дъщеря на Астрид Линдгрен – Карин моли своята майка да ѝ разкаже приказка за „Пипи Дългото чорапче“. Самата Карин и досега на знае от къде ѝ е хрумнало това име. На 21 май 1944 г. малкото момиче получава за своя рожден ден от майка си първия разказ за Пипи, написан на ръкопис.[1] Същата година Линдгрен изпраща целия ръкопис на романа на издателство „Bonnier“, но те връщат написаното на писателката. Тогавя тя опитва с друго – „Рабен & Сьогрен“, които приема да издаде книгата. Първата част от поредицата за измисленото червенокосо дете излиза през ноември 1945 г.

Обвинение в расизъм[редактиране | редактиране на кода]

През последните години книгата е обвинявана с расизъм. По-точно обвинения са отправени към използването на думата „негър“. Бащата на главната героиня Ефраим Дългия чорап е корабокруширал капитан, живеещ на остров в южните морета, обитаван от чернокожо население, където е посочен като „крал на негрите“.

До смъртта си Астрид Линдгрен се съпротивлява на промените. Писателката почива през 2002 г. и издателските права върху „Пипи Дългото чорапче“ се прехвърлят на дъщеря ѝ Карин Нимън и други членове на семейството. Нимън разказва, че дотогава е живеела в друг свят и не е съзнава, че тази дума наранява хората.

През 2015 г., когато се навършват 70 години от появата на Пипи Дългото чорапче, излиза юбилейно издание на книгата, в което бащата на Пипи е посочен само като „крал на Южните морета“. Редактираната творба се появява на книжния пазар в Швеция през месец април. Преди това Ниман заявява:

Решихме да заменим старата дума, защото обижда. Авторката на „Пипи дългото чорапче“ не би приела и едно дете да бъде обидено.

Сериалът по поредицата книги за деца също е бил подложен на цензура. През есента на 2014 г. Шведската обществена телевизия премахва кадрите, в които Пипи нарича баща си „крал на негрите“ и тези, в които си дърпа очите, за да си „играе на китайци“.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]