Пирдоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Пирдоп
Пирдоп
Pirdop-Culture-House.jpg
Сградата на читалище „Напредък“
Общи данни
Население 7 439 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 485 (НСИ)
Землище 90,148 km²
Надм. височина 696 m
Пощ. код 2070
Тел. код (9)07181
МПС код СО
ЕКАТТЕ 56407
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Пирдоп
Цанко Цанов
(БСП, ОСД, НДСВ, …)
Адрес на общината
пл. „Т.Влайков“ №2, тел. 07181 5242
Пирдоп в Общомедия

Пирдо̀п е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област. Населението му към 15 март 2015 г. е 7 439 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 km², влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.

Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол, един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.[1]

Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче. Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци. В края на XVII век в града има килийно училище, негови жители участват в Чипровското въстание, а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин.[1]

През XVII-XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски, абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария. През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година — и девическо училище. През 1869 година е основано читалище.[1]

През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация. Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война, Ботевата чета и Българското опълчение. Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.[1]

Скоро след Освобождението градът запада — лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е съставено от източно-православни християни.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината

Пирдоп е административен център на община, в която влиза още едно селище — село Душанци.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно предприятие е медодобивният завод на Аурубис България.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Лукановата къща
Православната църква „Успение Богородично“
Eвангелска петдесятна църква в Пирдоп
Еленската базилика
  • Къща-музей Никола Пушкаров
  • Градски музей Лукановата къща
  • православен храм, „Свето Успение Богородично“ и параклис „Свети Георги“.

На 5 km североизточно от града се намира Еленската базилика – единствена по рода си на Балканския полуостров трикорабна укрепена базилика от V-VI век, манастирска църква на просъществувал до края на XVII век манастир „Свети Илия“. Останките са основно проучени от проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. и през 1970-те години от архитект Дафина Василева.

Кухнята е типична за района на Балкана. Типично ястие е ложената баница с точени кори, леко запечени и поляти с прясно мляко, сирене и яйца. Друг специалитет е пирдопският тутманик, който се завива по специфичен начин: след налагането на слоевете с прясно масло, сирене и разбити яйца тестото се прибира към центъра и се обръща наопаки. В средата се прави дупка и се сипва масло и се изпича.Друго типично ястие за този район е едрият запечен боб, наречен „бамбал“.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пирдоп
Починали в Пирдоп

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3415-3416.