Направо към съдържанието

Пирин Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пирин Воденичаров
български политик
Роден
Починал
1992 г. (54 г.)

Учил в38-о основно училище „Васил Априлов“
Химикотехнологичен и металургичен университет
Семейство
Братя/сестриРумен Воденичаров
Други родниниДимитър Тодев (дядо)

Пирин Илиев Воденичаров е български химик, алпинист и политик от „Екогласност“, депутат в VII велико народно събрание от Съюза на демократичните сили (СДС).

Пирин Воденичаров е роден на 21 септември 1937 година в София. Баща му, Илия Воденичаров (1907 – 1960), е химик по образование и през 1930 година е сред основателите на Българския общ народен студентски съюз, студентската организация на Българската комунистическа партия (БКП). Майка му, Здравка Воденичарова (1912 – 2004), е дъщеря на войводата от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Димитър Тодев, юристка по образование, член на БКП и активна деятелка на женското движение. По-малък брат на Пирин Воденичаров е Румен Воденичаров (р. 1938), също химик и политик.[1][2]

От 1944 до 1951 г. Воденичаров учи в 38-о основно училище „Васил Априлов“ в София и е дружинен председател на организацията „Септемврийче“. От 1956 до 1962 г. е студент в Химикотехнологичния институт (ХТИ).

Научна кариера и алпинизъм

[редактиране | редактиране на кода]

От 1962 до 1990 г. Пирин Воденичаров е първо докторант, а след това и преподавател в катедра „Неорганична химия“ на ХТИ, като се хабилитира като доцент. Като инженер-химик участва в създаване на нови технологии за синтез на амоняк, за включване на български манган в храни за животновъдството, за нови катализатори, за препарати срещу корозия, за метални покрития с намалено участие на злато.

Воденичаров е и ентусиазиран алпинист и преминава маршрути от висока категория на трудност като Червената стена на Дяволските игли в Рила (с Христо Проданов). Премиерни са неговите маршрути „Дружба“ и „Дъга“ на Централната стена на Вратцата, прокарани с Козма Кузманов (директор на АЕЦ „Козлодуй“) и Илия Александров от Враца. През 1963 г. става член на Планинската контролно-спасителна служба към Българския червен кръст и работи като отговорник за международните връзки.

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Пирин Воденичаров е един от активните членове на „Екогласност“ още от 1989 г. Участва в събирането на подписката срещу деривацията „Рила-Места“ и е сред водачите на шествието за внасянето ѝ в Народното събрание на 3 ноември 1989 г. От 1990 до 1991 г. е народен представител в Седмото велико народно събрание от СДС, избран от 187-едномандатен район (район „Илинден“ в София).

Воденичаров е сред депутатите от СДС, които подписват новата Конституция и през следващите седмици заедно с брат си Румен Воденичаров се преориентира към сътрудничество с Българската социалистическа партия (БСП). През 1991 – 1992 г. е ръководител на предизборния щаб на издигнатата от БСП кандидат-президентска двойка Велко ВълкановРумен Воденичаров в първите преки президентски избори на 12 – 19 януари 1992 г. Двойката печели 47,15% от гласовете и се класира втора.

Пирин Воденичаров умира от рак през 1992 година в София.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радон Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(около 1785  ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова
Молерова
 
Никола Тодев
(1818  1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820  1862)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров
Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853  1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873  1952)
 
Мария Тодева
(1886  1969)
 
Благой Тодев
(1868  1937)
 
Борис Тодев
(1877  1905)
 
Асен Тодев
(1882  1935)
 
Радон Тодев
(1869  1903)
 
Лазар Тодев
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Сандански)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Здравка Воденичарова
(1912  2004)
 
Илия Воденичаров
(1907  1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пирин Воденичаров
(1937  1992)
 
Румен Воденичаров
(р. 1938)