Пирит
| Пирит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | FeS₂ |
| Класификация на Щрунц | 2.EB.05a |
| Класификация на Дана | 2.12.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | златен |
| Твърдост по Моос | 6 |
| Цвят на чертата | черно |
| Плътност | 5,025 g/cm³ |
| Пирит в Общомедия | |
Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.[1][2][3][4][5] Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел.[6] Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония.[7] Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“.[8][9][10] Дължи се на факта, че при удар хвърля искри. Пиритът е известен още като лъжливо злато или златото на глупците.[10][11]
Пиритът е открит още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го употребявали, защото при одраскване с друг металически предмет пиритът произвежда искра. Алхимиците често правели различни експерименти с пирит; опитвали се да превърнат обикновен пирит в злато. Древните лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже някаква висша помощ на притежателя си, например да стане първи в някаква дейност.
Находища на пирит се разработват в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[8][12]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Пирит от Родопите, кол. на Георги Златарски, Национален природонаучен музей
Пирит от Хлябово, Ямболско, кол. Георги Бончев – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“
_Coll._Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_"St._Kliment_Ohridski"_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_&_Mineral_Resources.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ пирит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ ПИРИТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 822. Посетен на 17 ноември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. пирит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 658.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. пирит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 477.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 295.
- ↑ пирит (pyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Информация за Пирит (Pyrite) // webmineral. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
- 1 2 Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. пиритъ FeS2 // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 1226.
- ↑ Младенов, Стефан. пирит // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 322.
- 1 2 Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 483.
- ↑ Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“/Геологопроучвателен Факултет/Катедра „Минералогия и петрография“/доц. Маргарита Токмакчиева – „Минералогия“, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf, посетен на 25 юни 2013
- ↑ Пирит – Регионален музей – Бургас
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 22 – 25. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 43-56. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 92 – 103.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 170 – 172.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 186.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 123.
- Костов-Китин, Владислав. Пирит Pyrite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 483.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 141 – 142.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
