Пирит
Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2. Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел. Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония. Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“. Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупците“.[1]
Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко.
Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“/Геологопроучвателен Факултет/Катедра „Минералогия и петрография“/доц. Маргарита Токмакчиева – „Минералогия“, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306124636/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf, посетен на 2013-06-25
- ↑ Пирит – Регионален музей – Бургас
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |