Пиролузит
| Пиролузит | |
 Игловиден пиролузит от Шварцвалд (размер: 6,9 cm × 6,7 cm × 5,0 cm) | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | MnO2 |
| Класификация на Щрунц | 4.DB.05 |
| Класификация на Дана | 4.4.1.4 |
| Характеристики | |
| Цвят | Стоманено сив, гълъбово сив |
| Кристална система | тетрагонална |
| Твърдост по Моос | 2 – 3; 6 – 6,5 (кристали) |
| Блясък | Полуметален, матов |
| Прозрачност | Непрозрачен |
| Плътност | 4,4 – 5,06 |
| Обичайни примеси | Fe2O3, SiO2, Н2О и др. |
| Пиролузит в Общомедия | |
Пиролузитът е минерал, манганов диоксид (MnO2). Той е непрозрачен, на цвят е черен или сиво-стоманен. Кристалите му са дребни, игло- или стълбовидни. Пиролузитът притежава полупроводникови и пиезоелектрични свойства. В солна киселина се разтваря с отделяне на хлор. Кристалната разновидност на пиролузита някога е наричана полианит[1] (остарял термин).
Използване[редактиране | редактиране на кода]
Смлян естествен и синтетичен пиролузит (т.нар. електролитен манганов диоксид) се използва при производството на галванични елементи и батерии, както и:
- за получаване на катализатори от типа на гопкалита в специални противогази за защита от СО;
- от пиролузит се получава калиев перманганат и манганови соли;
- в стъкларското производство пиролузитът се използва за обезцветяване на зелените стъкла;
- за производство на бързосъхнещи масла;
- пиролузитът е важна руда за добиване на манган.
Интересно[редактиране | редактиране на кода]
Във Франция, на места, обитавани от неандерталци, археолози откриват голям брой малки черни блокове от манганови оксиди, вероятно събрани заради техните оцветяващи свойства. По-подробни анализи сочат обаче, че късните неандерталци в пещерата Pech-de-l'Azé специално са събирали манганов диоксид, за да използват този минерал като окислител, т.е. за лесното разпалване на огън. Чрез археологически доказателства за намерените огнища и превръщането на мангановия диоксид в прах учените твърдят, че неандерталците в тази пещера са използвали манганов диоксид при паленето на огън и са произвеждали огън, когато са поисквали.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пиролузитът в базата на минералите (англ.)
- Пиролузитът в базата webmineral.com (англ.)
- Пиролузитът в GeoWiki (рус.)