Пиромания
Пиромания (от старогр. πῦρ – огън, пламък + μανία – страст, лудост, привличане) е разстройство с импулсивно поведение, изразяващо се в непреодолимо влечение към палежи, както и в силен ентусиазъм за наблюдение на огъня.[1]
Определението за пиромания като патологично желание за запалване на огън се появява още през 1824 година. Въпреки това този синдром не е напълно изяснен. Случаите на пиромания са обект на изследване както на психиатрията, така и на юриспруденцията.
Пациентите, наблюдавайки пожар, проявяват любопитство, изпитват искрена радост, сравнима с радостта на натуралиста, удовлетворение или облекчение. Пожарът никога не се извършва от тях за материална изгода, за прикриване на престъпления, като израз на обществено-политически протест. Пироманите рядко подпалват жилищни сгради, селскостопански и други съоръжения, осъзнавайки, че могат да навредят на хората. Поради тази причина пироманите обикновено се задоволяват с изоставени къщи, както и кофи за боклук и по-рядко камиони за боклук.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Артур Ребер. Большой толковый психологический словарь. Т. 2 (П-Я): Пер. с англ. — М.: Вече; АСТ, 2000. — 560 с. — ISBN 5-7838-0606-4