Писане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Писане е процесът на създаване на писмено съдържание, чрез записването на букви, цифри или други знаци. Обратният процес на възприемане на писмената информация се нарича четене. Писането и четенето са основни елементи на грамотността и играят важна роля в културата. Историята на писането е неразривно свързана с историята на писмеността.

Писането е носител на човешката комуникация, която представлява език и емоция чрез изписването или записването на знаци и символи. В повечето езици писането е част от речта или говоримия език. Писането не е език, а форма на техника, която се развива като инструмент създаден от човешкото общество. При езиковата система писането разчита на структури на речта – лексика, граматика и семантика, с добавена зависимост от знаци или символи. Резултатът от писането се нарича текст, а получателя на текста се нарича четец. Причините за писането са публикуване на текстове, книги, и други; разказване на истории, кореспонденция и дневник. Писането е инструмент за запазване на човешката история, поддържане на човешката култура, разпространение на знания чрез медиите и формирането на правни системи.

Когато се създават човешките общества, писането се развива поради неотложната нужда за обмен на информация, поддържане на финансови отчети, за кодифициране на законите и записване на историята. Около 4-то хилядолетие пр.н.е., сложността на търговията и администрацията в Месопотамия надрастват човешката памет и писането става по-надежден метод за запис и представляващи търговски сделки в постоянна форма[1]. В древната писменост на Египет и Мезоамерика се развиват чрез календари и политическа необходимост за записване на исторически и екологични мероприятия.

Обратният процес на възприемане на писмената информация се нарича четене. Писането и четенето са основни елементи на грамотността и играят важна роля в културата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robinson, Andrew „The Origins of Writing“ in David Crowley and Paul Heyer (eds) Communication in History: Technology, Culture, Society (Allyn and Bacon, 2003). p. 36