Писаница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Писаница е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Писаница
Pisanica - internacia esperanto kursejo.jpg
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище [1]
Надм. височина 1064 m
Пощ. код 4744
Тел. код 03019
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 56455
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Писаница в Общомедия

География[редактиране | редактиране на кода]

Писаница се намира в рида Букова планина на Средните Родопи, свързващ Переликския и Преспанския дялове. Селото е разположено югоизточно от връх Снежанка, на около 6 км северно от град Смолян.

Асфалтиран път (широк около 6 м), отклонение от основния път Смолян-Пловдив през Рожен, стига до с.Писаница и продължава до съседното село Хасовица. От отклонението до селото разстоянието е 3 км. Отклонението е непосредствено след Паметника и преди с.Бостина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано преди около 300 години от българи, бягащи от насилствено ислямизиране. Според местните легенди Мара войвода, или по-точно "дели-Марина" (село Ичера) е пазила подстъпите към селото и е била заплаха за всеки турчин, дръзнал да се изкачва към него. В книгата на Атанас Саламбашев - "Местните имена в смолянско", е отделено място на фамилните имена, които издават произхода на заселниците. Част от тях идват от беломорските скатове на Родопите, други се заселват в Писаница от съседните села - напр. Левочево, Райково, Устово и т.н. По-големите родове, излезли от селото са: Грозеви, Каракостови, Берови, Ламбреви, Керкелови, Добрикови и др.

До края на Балканската война, Писаница се намира в границите на Османската империя (впоследствие Турция). Като част от българската държава, с. Писаница не получава онова внимание като населено място, което би могло да се определи като необходимо. Пътят към селото е асфалтиран едва в средата на 80-те години на миналия век, нито едно правителство или местна управа не е положила усилия за задържането на жителите на селото в него.

До средата на XX век селото е било доста многолюдно, но поради колективизацията на обработваемата земя и горите от правителството на ОФ, съпътствана от миграцията на зидари от Писаница и Хасовица към по-големите градове (основно Пловдив) се е обезлюдило почти напълно. От 90-те години на миналия век частично се възражда като вилна зона през летния сезон.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно-православно християнство.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. Богородица“

Строежът на църквата „Св. Богородица“ в Писаница започва през 1884 г. и завършва с освещаването ѝ през 1885 г. Постройката на църквата е тип обикновена базилика с полусферично олтарно помещение. Зидарията е каменна, като покривът допреди няколко години е бил покрит с каменни плочи с черен цвят - т.нар. на родопски тикли. Храмът е сравнително добре поддържан, като се има предвид, че възрастта на хората, които се грижат за него не е никак ниска, макар преддверието към западния вход да се използва и като склад за дърва. Енорията на с. Писаница няма собствен свещенослужител и се обгрижва от единия от двамата енорийски свещеници на кв. Устово в гр. Смолян - йерей Димитър Михайлов. Преди изграждането на централен водопровод в селото, жителите му са се снабдявали с вода от местен водоизточник, наречен "Студената вода" находящ се в самото село - по пътя към с. Хасовица. Също по пътя за с. Хасовица, в местността "Просището" се намира гробищният парк на селото. В Писаница, от известно време, се намира и къща за гости "Родопчанка", която дава някаква възможност да се разгледа част от културата и традициите на Средните Родопи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се състои на храмовия празник на църквата - 15 август всяка година. Обикновено се прави курбан в църковния двор. По това време селото е доста оживено, като на празника пристигат и хора, които нямат родов корен в Писаница, а са просто посетители.

Почивната станция на есперантистите

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те години на XX век е построена почивна станция и учебна база на Международната Есперантска школа, но през 90-те тя запада. Всъщност, много важен факт е, че за да бъде построена сградата на тази школа, е било необходимо разрушаването на тогавашното училище, което след постройката на църковния храм е притежавало най-просторни помещения за провеждане на обществени мероприятия като вечеринки, събрания, кинопрожекции от пътуващо кино и т.н.


Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Типичните за Родопите петатник, родопски клин, колаци - т.нар. колачкове (като палачинки с кисело мляко, вместо с прясно), фасул, сърмички със зелеви листа - т.нар. апрачкове, чеверме.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писаница е разположено в землището на град Смолян

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]