Писидийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Писидийска епархия
Anatolian Metropolises 1880.svg
Карта на малоазийските епархии около 1880 г.
Православный храм прп. Алипия и апостола Павла в Анталии.jpg
Действащата църква „Свети Алипий Стълпник и Свети Павел“ в Анталия
Местно име Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя, Османска империя
Център Спарта
Дата на основаване 325 г.
Предстоятел Сотирий
Сан митрополит
Викарен епископ Амвросий
Брой манастири 0
Брой църкви 3

Писидийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας) е епархия на Вселенската патриаршия.[1] Диоцезът съществува от 325 година с център в град Спарта, на турски Испарта. От 2008 година титлата Митрополит на Писидия, ипертим и екзарх на Сиди, Мира и Аталия (Ο Πισιδίας, υπέρτιμος και έξαρχος Σίδης, Μυρέων και Ατταλείας)[2] се носи от Сотирий.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Антиохия Писидийска, днес Ялвач, е основан от цар Селевк I (321 - 281). Антиохийската митрополия е основана в 325 година под почетния примат на Ефеската митрополия. В 451 година става митрополия на Константинополската патриаршия. В VII век има 8 подчинени епископии, а в Χ век - 21, като остават толкова до XII век. След разрушаването на Антиохия от арабите в 717 година градът запада и вместо него се издига Созополис, днес Уруборлу. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XV век не остава нито една. През XIII век седалището се мести на югозапад във Варис, град който след османското завоевание получава името Спарта. В 1565 - 1572 година трите обезлюдени епископии на Сиди, Мира и Аталия са придадени на Писидийската. През януари 1646 година е създадена Мирска митрополия, включваща Сиди и Аталия, но в 1651 година отново е анексиран към Писидия. След 1661 година митрополитът резидира в Аталия (Анталия) през зимата. През март 1786 година е създадена Мирска архиепископия, която през юли 1790 година отново е интегрирана в Писидийската.[2]

Митрополията граничи с Илиуполската на север, Иконийската и Аданската (Антиохийска патриаршия) на изток (след като Селевкийската митрополия е присъединена към Аданската в XII век), Средиземно море на юг и Филаделфийската, Илиуполската митрополия и Бяло море на запад. Други важни градове са Полидорио (Бурдур), Мира (Кале), Макри (Фетхие), Мармарис,[2] Сиди (Манавгат), Калонорос (Алания), Траянуполис (Газипаша).[3]

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[3]

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Управление Забележка Години
Кирил II Κύριλλος август 1781 – януари 1814 † ? – 1814
Дионисий Διονύσιος януари 1814 - юли 1814 † от видински м. ? – 1814
Евгений Ευγένιος юли 1814 - 10 април 1821 във вселенски п. 1780 – 1822
Герасим I Γεράσιμος август 1821 – септември 1827 подал оставка, по-късно писидийски ? – ≥1848
Самуил Σαμουήλ септември 1827 - ноември 1830 по-рано пловдивски м., подал оставка, по-късно иконийски ? – ≥1840
Герасим I Γεράσιμος ноември 1830 – март 1848 по-рано писидийски, уволнен
Мелетий Μελέτιος март 1848 - 2 юни 1861 от воденски м., подал оставка
Кесарий Καισάριος 2 юни 1861 - юни 1880 от ксантуполски т.е. (1832) 1812 – 1884
Партений Παρθένιος юни 1880 - 1886 † от лаодикийски т.е. ? – 1886
Венедикт Βενέδικτος февруари 1886 - 23 октомври 1893 от ганоски м., в мраморноостровен м. ? – 1906
Герасим Γεράσιμος 23 октомври 1893 – 1 юни 1906 от сервийски м., в янински м. 1854 – 1928
Константин Κωνσταντίνος 3 юни 1906 - 17 януари 1912 † от ганоски м. ? – 1912
Герасим Γεράσιμος 26 януари 1912 – март 1923 от родоски м., подал оставка, 23 август 1928 † 1854 – 1928
Герман Γερμανός 18 март 1924 – 9 ноември 1943 като сардийски и управляващ писидийски м. 1885 – 1945
Йезекиил Ιεζεκιήλ 5 август 1974 - 16 септември 1979 от австралийски м., в коски м. 1913 – 1987
Методий Μεθόδιος 12 март 1991 - 6 юли 2006 † от тиатирски а. 1925 – 2006
Сотирий Σωτήριος 27 май 2008 - от корейски м. 1929 – [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 18 август 2019 г.
  2. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 91. Посетен на 13 септември 2014.
  3. а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 92. Посетен на 13 септември 2014.