Пископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Негушко. За съседното село в Урумлъка, с гръцка форма на името Епископи, вижте Пископи. За други селища на име Епископи вижте Епископи.

Пископия
Επισκοπή
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 65 m
Население (2001) 1 916 души
Пископия в Общомедия
Момиче от Пископия в народна носия, снимка от началото на XX век

Пископия (на гръцки: Επισκοπή, Епископи) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Пископия има 1 916 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле на 15 километра североизточно от град Негуш (Науса) и на 8 километра северно от село Копаново (Копанос) на железопътната линия Солун-Негуш.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век селото е във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епископи (Episcopi), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пископия (Piscopia) е посочено като село във Воденска каза с 45 домакинства и 197 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пископия живеят 340 българи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пископия има 280 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Пископия остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Пископия (Επισκοπή) като село населено със „славяногласни елини“.[5]

В 1923 година в селото са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Пископия е смесено местно-бежанско селище със 131 бежански семейства и 493 жители бежанци.[6].

Според Тодор Симовски към края на 20 век в селото има 50% потомци на местно население и 50% потомци на гърци бежанци.[7]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 294 души
  • 1920 - 294 души
  • 1928 - 811 души
  • 1940 - 1087 души
  • 1951 - 1225 души
  • 1961 - 1457 души
  • 1971 - 1564 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пископия
  • Гърция Йоанис Динорис (Ιωάννης Δηνώρης), Петрос Нику (Πέτρος Νίκου) и Христос Петку (Χρήστος Πέτκου), гръцки андартски дейци, епитропи на гръцкото училище[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 149.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  5. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  8. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.35
     Портал „Македония“         Портал „Македония