Пистолет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пистолет е общото наименование за различните по вид и конструкция огнестрелни късоцевни оръжия за индивидуална употреба, предназначени да бъдат държани с една и/или две ръце.

Пистолетите биват полуавтоматични, револвери, а също така терминът се използва и за по-старите едно(или повече) зарядни оръжия с ударно-спусков механизъм (петле). Към пистолетите(спрямо размера, боеприпасите, устройството и т.н.) могат да бъдат причислени и автоматичните(картечни) пистолети.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият пистоле.т. е създаден в началото на 15 век [1] и е бил еднозаряден, с ръчно дулно зареждане. Дизайнът на пистолетите такъв, какъвто го познаваме сега започва да се оформя през 19 в.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Пистолетите използват следните принципи на работа:

  • затвор с коленна става. Използван е от Люгер и днес от американските Рюгер (копие на Люгер). При него затворът се държи в 3 точки и се движи в нещо като шарнир. При стрелба затворът отскача нагоре. Този принцип е сложен, непрактичен и ненадежден. Днес не се използва.
  • откат на свободния затвор (някъде се споменава като движение на свободната маса на затвора). Това е най-простия принцип на действие. Цевта е неподвижна, при изстрел затвора тръгва назад до определено положение, при което изхвърля празната гилза, след което под действие на възвратната пружина тръгва напред и вкарва нов патрон. Този принцип се използва при Макаров, Валтер ПП, някои модели на Берета, както при всички пистолети, които използват относително маломощни патрони.
  • къс ход на цевта, ограничен с обеца. При него след изстрел цевта тръгва няколко мм назад, под нея има лостче, свързано с нея, чрез подвижно съединение "обеца". Използва се от Колт, ТТ и др. техни производни. Днес почти не се прилага.
  • газова спирачка. Използва част от енергията на барутните газове освен за презареждане и за задържане на затвора заключен към патронника докато проектила напусне цевта . Тази конструкция, като за пистолет е модерна и нестандартна. Използва се засега при два модела на Хеклер и Кох.
  • къс ход на цевта, ограничен с подвижен детайл (падащо лостче). Днес това е най-използваният принцип при мощните пистолети. При него цевта също има ход назад, но движението им се спира с подвижна част, която слиза надолу. Този принцип на действие използва Берета Ф92, Глок във всичките му модификации, ЗИГ-Зауер, Валтер, Смит и Уесън и много други пистолети, използващи мощни патрони (вкл. българския Аркус, руския Гюрза и т.н.).

Пистолетите използват принципа на иницииране на патрона също като револверите и всички съвременни късо и дълго леко стрелково оръжия – когато се натисне спусъка ударникът ( петле, рус. ) под въздействие на натегната пружина се задвижва и удря иглата, която пък натиска възпламенителният капсул на гилзата и съответно барутът вътре се възпламенява и куршумът излита. При всички полуавтоматични механизми целия цикъл се повтаря автоматично - изхвърляне/ектракция на изстреляната гилза, запъване( взвеждане, рус.) на ударника и зареждане на нов патрон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]