Питеелвен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Питеелвен
(на шведски: Piteälven)
Водопада Тролфорсен на река Питеелвен
Водопада Тролфорсен на река Питеелвен
66.906° с. ш. 16.8416° и. д.
65.3639° с. ш. 21.3221° и. д.
Изворът и устието на река Питеелвен в Швеция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Швеция
Дължина400 km
Водосб. басейн11 285 km²
Отток167 m³/s
Начало
Мястоез. Пескехауре
Координати66°54′21.6″ с. ш. 16°50′29.76″ и. д. / 66.906° с. ш. 16.8416° и. д.
Надм. височина577 m
Устие
МястоБалтийско море
Координати65°21′50.04″ с. ш. 21°19′19.56″ и. д. / 65.3639° с. ш. 21.3221° и. д.
Надм. височина0 m
Питеелвен в Общомедия
Схематична карта на река Питеелвен

Питеелвен (на шведски: Piteälven) е река в Северна Швеция (провинция Норботен), вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Дължина 400 km, площ на водосборния басейн 11 285 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Питеелвен изтича от югоизточната част на езерото Пескехауре, разположено на 577 m н.в. в северната част на Скандинавските планини. В горното и средно течение тече в предимно тясна и дълбока долина с множество бързеи, прагове и водопади (Тролфорсен, Стурфорсен, Фелфорсен и др.) и преминава през множество проточни езера (Чегелвас, Вуолвояуре, Етняяуре и много други). След водопада Стурфорсен долината ѝ се разширява и тече през хълмиста равнина. Влива се в северозападната част на Ботническия залив на Балтийско море, на 6 km северозападно от град Питео.[1]

Водосборният басейн на река Питеелвен обхваща площ от 11 285 km². Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На североизток и югозапад водосборният басейн на Питеелвен граничи с водосборните басейни на реките Люлеелвен, Бюскеелвен, Шелефтеелвен и други по-малки, вливащи се в Ботническия залив на Балтийско море, а на северозапад – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се в Норвежко море).

Основни притоци:

  • леви – Арвесйоки, Суойнакйоки, Варисон, Истре;
  • десни – Рапенйоки, Абмоелвен, Вистон.[1]

Питеелвен има предимно снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие (май и юни), предизвиквано от снеготопенето, характерни епизодични есенни прииждания в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн и зимно маловодие. Среден годишен отток в долното течение 167 m³/s. Замръзва през декември, а се размразява през април.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката основно се използват за битово и промишлено водоснабдяване и воден туризъм. Най-големите селища по течението ѝ са градовете Елвсбюн, Ейебюн и Питео.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]