Направо към съдържанието

Питър Гейбриъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Питър Гейбриъл
Peter Gabriel
английски музикант, певец, автор на песни, звукозаписен продуцент и активист
Роден
Националност Великобритания
Музикална кариера
Стилрок, прогресив рок, арт рок, експериментален рок, ню уейв, поп рок
Инструментивокал
Гласбаритон
Активностот 1967 г.
Лейбъл„Риъл Уърлд Рекърдс“, „Атко Рекърдс“, „Атлантик Рекърдс“, „Каризма Рекърдс“, Geffen Records
Участник в„Дженезис“, Garden Wall, Big Blue Ball
Семейство
БащаРалф Партън Гейбриъл
МайкаЕдит Айрин Алън
СъпругаДжил Мур
Меаб Флин
ПартньорРозана Аркет
Шинейд О’Конър
ДецаАнна-Мари
Мелани
Айзък Ралф
Люк
Подпис
Уебсайтpetergabriel.com
Питър Гейбриъл в Общомедия

Питър Брайън Гейбриъл (на английски: Peter Brian Gabriel) е английски музикант, певец, автор на песни, звукозаписен продуцент и активист. Придобива популярност като основател и водещ вокалист на прогресив рок групата Дженезис,[1] която напуска през 1975 г. Дебютният му сингъл „Solsbury Hill“ бележи началото на успешен творчески път, който достига връх с петия му студиен албум So (1986) – най-продаваното му издание, сертифицирано тройно платинено в Обединеното кралство и пет пъти платинено в САЩ. Сингълът „Sledgehammer“ от същия албум печели рекордните девет награди на Ем Ти Ви през 1987 г. и, според данни от 2011 г., е най-често излъчваният музикален видеоклип в историята на Ем Ти Ви.[2]

Гейбриъл е активен поддръжник на етно музиката. През 1982 г. съосновава фестивала УОМАД (WOMAD, World of Music, Arts and Dance),[3] а по-късно създава звукозаписния лейбъл Real World Records, чрез който продуцира и популяризира музика от различни култури. Той е сред пионерите в дигиталното разпространение на музика, като съосновател на OD2 – една от първите онлайн платформи за легално изтегляне на музика.[4]

Освен музикалната си дейност, Гейбриъл е ангажиран с редица хуманитарни каузи. През 1980 г. издава сингъла „Biko“ в подкрепа на борбата срещу апартейда.[3] Участва в благотворителни концерти, включително турнето Human Rights Now! на Амнести Интернешънъл през 1988 г., и съосновава организацията за защита на човешките права Witness през 1992 г.[3] През 2007 г. съвместно с Ричард Брансън разработва инициативата The Elders, стартирана от Нелсън Мандела.[5]

Към юни 2023 г. е носител на една награда „Брит“[6] – за най-добър британски изпълнител през 1987 г., шест награди „Грами“[7], шест награди за музикален клип на Ем Ти Ви,[8] първата награда „Пайъниър“ на наградите BT Digital Music,[9] награда за цялостно творчество на списание Q,[10] награда „Айвър Новело“ за цялостно творчество[11] и награда „Полар Мюзик“.[12] Той е обявен за икона на Broadcast Music, Inc. (BMI)[13] на 57-те годишни награди на BMI в Лондон за неговото „влияние върху поколения музикални творци“.[14]

През 2006 г., като признание за дългогодишния му активизъм за правата на човека, получава наградата „Човек на мира“ от лауреатите на Нобелова награда за мир[15], а през 2008 г. е включен в списъка на сп. „Тайм“ с 100-те най-влиятелни личности в света.[16] Олмюзик описва Гейбриъл като „един от най-амбициозните и иновативни рок музиканти, както и един от най-политическите рок музиканти“.[17] Въведен е в Залата на славата на рокендрола два пъти – като член на Дженезис през 2010 г.[18] и като солов изпълнител през 2014 г.[19] През март 2015 г. е удостоен с почетна докторска степен от Университета на Южна Австралия за приноса му към музиката.

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Питър Брайън Гейбриъл е роден на 13 февруари 1950 г. в село Чобам, графство Съри, Англия. Той е син на Ралф Партън Гейбриъл (1912 – 2012), електроинженер и собственик на млечна ферма, и на Едит Айрин Алън – дъщеря на полковник Едуард Алън, председател на Универсалния магазин на гражданската служба в Странд, Лондон. Семейството на баща му има дългогодишни търговски традиции, свързани с вноса и продажбата на дървен материал в Лондон, докато майка му произхожда от музикално семейство. Гейбриъл израства в Дийп Пул Фарм, Коксхил – викторианско имение в близост до родното му село.[20]

Сред предците му се откроява сър Томас Гейбриъл, 1-ви баронет, който е лорд-кмет на Лондон в периода 1866–1867 г[21]

Гейбриъл получава началното си образование в частното училище Кейбъл Хаус в Уокинг, Съри, а по-късно учи в подготвителното мъжко училище „Сейнт Андрюс“ в Хорсел.[20] Още в ранна възраст учителите му забелязват музикалния му талант, но вместо да се насочи към пеенето, той предпочита уроци по пиано при майка си и развива интерес към ударните инструменти. На 10 години си купува първия том-том барабан.[22]

Сред ранните си музикални вдъхновения Гейбриъл посочва църковните химни, които според него са били най-близки до соул музиката, преди да я открие.[23]

На 12 години написва първата си песен – „Sammy the Slug“. Въпреки че получава средства от своя леля за професионални уроци по пеене, използва парите, за да си купи дебютния албум на „Бийтълс“ – Please Please Me (1963).[22]

През септември 1963 г. постъпва в частното училище Чартърхаус в Годълминг, Съри.[24] Там участва като барабанист и вокалист в традиционната джаз група Milords (или M'Lords), а по-късно – в празничната формация Spoken Word.[25]

През 1965 г. създава групата Garden Wall заедно с училищните си приятели Тони Банкс (пиано) и Крис Стюарт (барабани). Банкс и Гейбриъл започват да пишат песни, като се дистанцират от традиционните училищни дейности. Последният концерт на групата се отличава с артистичен жест – Гейбриъл, облечен в кафтан и мъниста, обсипва публиката с листенца, набрани от близките градини.[24]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1967 – 1975: Дженезис

[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г., след разпадането на групата Garden Wall, Питър Гейбриъл, Тони Банкс и Крис Стюарт се присъединяват към съучениците си от Чартърхаус – Антъни Филипс и Майк Ръдърфорд – за създаването на демо запис. Гейбриъл и Банкс допринасят с песента „She Is Beautiful“ – първото им съвместно авторско произведение. Записът е изпратен на Джонатан Кинг, бивш възпитаник на училището и вече активен музикален продуцент. Впечатлен от вокалите на Гейбриъл, Кинг подписва с групата и предлага името Gabriel's Angels („Ангелите на Гавраил“), което обаче не среща одобрение. Вместо това, членовете приемат другото му предложение – Genesis (Дженезис).

По настояване на Кинг, групата се ориентира към по-достъпен поп стил. В резултат, Гейбриъл и Банкс създават „The Silent Sun“ – композиция в духа на Би Джийс, любима група на Кинг. Песента става първият официален сингъл на Дженезис, издаден през 1968 г.,[26] и е включена в дебютния им албум From Genesis to Revelation, в който Гейбриъл свири на флейта.

След слабия комерсиален успех на албума, членовете временно се разделят, а Гейбриъл продължава обучението си в Чартърхаус.[27] През септември 1969 г. той, Банкс, Ръдърфорд и Филипс решават да се посветят изцяло на музиката и да превърнат Genesis в професионална група. В началото на 1970 г. Гейбриъл участва като флейтист в песента „Mona Bone Jakon“ от едноименния албум на Кат Стивънс.

Вторият студиен албум на Дженезис, Trespass (1970), бележи разширяване на музикалния принос на Гейбриъл – той свири на акордеон, тамбура и бас барабан, като внася соул елементи в звученето на групата. Текстът на „The Knife“ е написан от него като пародия на протестна песен. Въпреки ограничените продажби, групата продължава да се развива, а Гейбриъл дори обмисля записване в Лондонското филмово училище, тъй като Дженезис „изглеждаше, че умира“. В този период към състава се присъединяват китаристът Стив Хакет и барабанистът Фил Колинс.[28]

Следващият студиен албум, Nursery Cryme (1971), въвежда нови музикални елементи, включително обой, на който свири Гейбриъл. Откриващата композиция „The Musical Box“ е първата песен на групата, в която той интегрира разказвателна структура и персонажи – подход, който ще се превърне в отличителна черта на неговия стил.

Гейбриъл като "Британия", или " Лунният рицар", 1974 г
Гейбриъл изпълнява по време на турнето The Lamb Lies Down on Broadway, 1975 г.

Периодът около издаването на Foxtrot (1972) бележи значително развитие в сценичното присъствие на Питър Гейбриъл. За да запълни паузите между песните, докато групата настройва инструментите си или отстранява технически проблеми,[29] той започва да разказва кратки истории, които постепенно се превръщат в част от артистичната идентичност на Дженезис. По време на концерт в Дъблин през септември 1972 г. Гейбриъл изненадва публиката, като се появява облечен в червената рокля на съпругата си и с маска на лисица – визия, вдъхновена от обложката на албума. Макар да запазва идеята в тайна от останалите членове, инцидентът привлича медийно внимание, включително на корицата на списание „Мелъди Мейкър“, и води до удвояване на хонорара на групата.

Една от неговите сценични истории е включена в бележките към концертния албум Genesis Live (1973). До края на същата година, след успеха на Selling England by the Pound, Гейбриъл утвърждава театралния си стил с разнообразни костюми: флуоресцентен грим, пелерина и прилепски крила за „Watcher of the Skies“, шлем и щит за „Dancing with the Moonlit Knight“, както и маска на старец за „The Musical Box“.

През 1974 г. Дженезис издава концептуалния албум The Lamb Lies Down on Broadway – последния с участието на Гейбриъл. Той създава историята на албума, която проследява духовното пътешествие на Раел – млад пуерториканец в Ню Йорк, срещащ странни персонажи и събития. По време на създаването на албума възникват напрежения, тъй като Гейбриъл настоява сам да пише текстовете. В този период получава покана от режисьора Уилям Фридкин за работа по филмов сценарий, което временно го отдалечава от групата. Допълнителни усложнения настъпват с трудното раждане на първата му дъщеря, което води до отсъствия и забавяне на текстовете, като Банкс и Ръдърфорд допринасят за завършването им. В албума се включват и електронни ефекти, осигурени от Брайън Ино.

По време на турнето на албума, при спирка в Кливланд, Охайо, Гейбриъл уведомява групата за намерението си да напусне след неговия край.[30] Критиците често акцентират върху театралността му, което засенчва музикалното изпълнение на останалите членове и предизвиква напрежение.[31] Турнето завършва през май 1975 г., а на 15 август Гейбриъл публикува изявление, озаглавено „Out, Angels Out“, в което изразява разочарование от музикалната индустрия и желание да се посвети на семейството си.[32]

Новината за напускането му изненадва феновете и поставя под въпрос бъдещето на Дженезис.[33][34] След неуспешно прослушване на над 400 вокалисти, барабанистът Фил Колинс поема водещите вокали – решение, което ще промени посоката на групата през следващите години.

1975 – 1985: Солов дебют с четири едноименни албума

[редактиране | редактиране на кода]

След напускането на Genesis през 1975 г., Питър Гейбриъл описва периода си извън музикалната сцена като „време за учене“. През този етап той взима уроци по пиано и теория на музиката, като започва да работи върху нови композиции заедно с приятеля си Мартин Хол.[35] До края на годината двамата създават демо записи на около 20 песни.

През 1976–1977 г. Гейбриъл записва своя солов дебютен албум Peter Gabriel в студиа в Торонто и Лондон, с продуцент Боб Езрин. Впечатляващо е, че първите четири студийни албума на Гейбриъл не носят индивидуални заглавия – всички са озаглавени Peter Gabriel, с еднакъв шрифт и дизайн от студиото Хипнозис.По думите на Гейбриъл от 1978 г.: „Идеята беше да го направим като списание, което излиза веднъж годишно – същото заглавие, същите букви на същото място; само снимката се променя.“[36] Въпреки това, феновете започват да наричат албумите с прякори, вдъхновени от обложките – например Peter Gabriel 1: Car.

Първият албум, издаден през февруари 1977 г., достига №7 в класациите на Обединеното кралство и №38 в САЩ. Водещият сингъл „Solsbury Hill“ се превръща в емблематична автобиографична песен, вдъхновена от духовно преживяване на едноименния хълм в Съмърсет. Гейбриъл споделя: „Става въпрос за това да си готов да загубиш онова, което имаш, срещу това, което можеш да получиш... Става въпрос за това да оставиш нещата.“.[37]

В подкрепа на албума, Гейбриъл организира турне с 80 концерта между март и ноември 1977 г. Сред участниците в групата е китаристът Робърт Фрип от Кинг Кримсън, който често свири извън сцената и е представян под псевдонима „Dusty Rhodes“.

Гейбриъл на сцената през 1978 г

В края на 1977 г. Питър Гейбриъл започва работа по втория си студиен албум, Peter Gabriel (известен сред феновете като Peter Gabriel 2: Scratch), записан в Холандия с продуцент Робърт Фрип. Сред композициите се откроява „Mother of Violence“, написана съвместно с първата му съпруга Джил. Албумът излиза през юни 1978 г., достигайки №10 в класациите на Обединеното кралство и №45 в САЩ. В подкрепа на изданието, Гейбриъл организира турне от август до декември 1978 г., по време на което той и членовете на групата си обръсват главите.

През 1979 г. Гейбриъл записва третия си студиен албум, Peter Gabriel (познат като Peter Gabriel 3: Melt), в Англия. В този период той проявява засилен интерес към африканската музика и експериментира с електронни инструменти, включително барабанни машини. Самият Гейбриъл определя албума като свой творчески пробив.[38]

Peter Gabriel 3 е широко признат като първият албум, който използва техниката на затворена реверберация (gated reverb) върху барабаните – новаторски подход, който оказва значително влияние върху звученето на поп и рок музиката през 1980-те години. По време на записите на песента „Intruder“, Гейбриъл инструктира Фил Колинс да свири различни ритми без използване на чинели, създавайки основа за експерименти с реверберацията. Този характерен звук по-късно е използван от Колинс в неговия дебютен солов сингъл „In the Air Tonight“, превръщайки се в емблематичен елемент на десетилетието.

След като Атлантик Рекърдс – американският дистрибутор на първите два солови албума на Питър Гейбриъл – отказва да издаде третия му албум, музикантът подписва договор с Мъркюри Рекърдс за разпространение в САЩ. Албумът Peter Gabriel (познат като Peter Gabriel 3: Melt) излиза през май 1980 г. и постига значителен търговски успех: оглавява класациите във Великобритания за три последователни седмици и достига №22 в САЩ.[39][40] Сингълът „Games Without Frontiers“ се изкачва до №4 в британската класация, а политическият химн „Biko“ – вдъхновен от южноафриканския активист Стив Бико – достига №36. Песента се превръща в един от първите открито ангажирани с апартейда музикални изрази в мейнстрийм рока.

След няколко изолирани концерта през 1979 г., Гейбриъл предприема мащабно турне в подкрепа на албума, продължило от февруари до октомври 1980 г. Именно по време на това турне той за първи път се носи върху ръцете на публиката в поза, напомняща разпятие – сценичен жест, който впоследствие се превръща в емблематичен елемент от неговите живи изпълнения.

Гейбриъл през 1980 г.

За четвъртия си студиен албум, Peter Gabriel (известен като Peter Gabriel 4: Security), издаден през септември 1982 г., Гейбриъл поема значително по-голяма роля в продукцията. Записите се осъществяват през 1981–1982 г. изцяло на цифрова лента, с помощта на мобилно студио, разположено в дома му Ашкомб Хаус в Съмърсет. Той използва иновативния за времето си цифров синтезатор Fairlight CMI за семплиране, като интегрира електронни инструменти и етно-ритмични перкусии.[23]

Албумът достига №6 в класациите на Обединеното кралство и №28 в САЩ. Вторият сингъл, „Shock the Monkey“, се превръща в първия хит на Гейбриъл в американския топ 40, достигайки №29. За да осигури разпространение в САЩ, той подписва с Geffen Records, които – без негово знание – озаглавяват албума Security, за да го разграничат от предишните три едноименни издания.

Турнето в подкрепа на албума продължава през цялата 1982 г. и се превръща в първото финансово успешно турне на Гейбриъл.[41] Записи от него са включени в първото му концертно издание – Plays Live (1983).

В стремежа си към културна адаптация, Гейбриъл продуцира версии на третия и четвъртия си албум с немски текстове. Третият албум е презаписан с нови вокали, докато четвъртият е ремиксиран, включвайки удължени и променени версии на някои песни.

През 1983 г. Гейбриъл разработва саундтрака за драматичния филм на Алън Паркър „Пилето“ (1984), копродуциран с Даниел Ланоа. Става въпрос за нов материал без текстове, както и за ремиксирани инструментали от предишния му студиен албум.

1985 – 1997: албуми So и Us

[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва саундтрака към филма „Пилето“, Питър Гейбриъл пренасочва музикалния си фокус от експериментални текстури и ритми, характерни за Peter Gabriel 4 и Birdy, към по-достъпни и мелодични композиции.[41] През 1985 г. започва работа по петия си студиен албум So, в сътрудничество с продуцента Даниел Ланоа.[42]

So излиза през май 1986 г. и се превръща в най-успешния албум на Гейбриъл. Той достига №1 в класациите на Обединеното кралство и №2 в САЩ,[43] като само в Съединените щати са продадени над 5 милиона копия. Албумът включва три сингъла, които влизат в топ 20 на британските класации: „Sledgehammer“, „Big Time“ и „Don’t Give Up“ – последният в дует с Кейт Буш.[44]

„Sledgehammer“ се изкачва до №1 в американската класация Билборд Хот 100, като остава единственият сингъл на Гейбриъл, достигнал тази позиция. Любопитен факт е, че песента измества от първото място „Invisible Touch“ на Дженезис – бившата група на Гейбриъл, и също техният единствен №1 хит в САЩ. В Обединеното кралство „Sledgehammer“ достига №4.[45]

През 1990 г. списание „Ролинг Стоун“ класира So на 14-о място в своя списък „100 най-добри албума на 80-те години“[46]

Гейбриъл през 1986 г.

Сингълът „Sledgehammer“ от албума So (1986) се превръща в един от най-емблематичните и комерсиално успешни проекти на Питър Гейбриъл. Песента, която използва лирични намеци за сексуалност и интимни отношения, се отличава със своя иновативен музикален видеоклип. Видеото е режисирано от Стивън Р. Джонсън и създадено в сътрудничество с Aardman Animations[47] братята Куей. То комбинира стоп моушън анимация, кукли и визуални ефекти, които по онова време са революционни.

През 1987 г. видеоклипът печели рекордните девет награди за музикален клип на Ем Ти Ви.[47] През 1998 г. „Sledgehammer“ е обявен за най-добрия анимационен видеоклип на Ем Ти Ви за всички времена.[48]

Албумът So носи на Гейбриъл две награди Brit през 1987 г. – за най-добър британски соло изпълнител и за най-добър видеоклип (за „Sledgehammer“).[49] Освен това той получава четири номиинации за награди „Грами“: Най-добро мъжко рок вокално изпълнение, Песен на годината и Запис на годината за „Sledgehammer“ и Албум на годината за So.[50]

В подкрепа на албума, Гейбриъл предприема световното турне This Way Up Tour, което продължава от ноември 1986 г. до октомври 1987 г.

През 1988 г. Питър Гейбриъл композира музиката за филма „Последното изкушение на Христос“ на режисьора Мартин Скорсезе. Скорсезе се свързва с него още през 1983 г. с идеята да представи „борбата между човешкото и божественото в Христос по мощен и оригинален начин“.[51] За създаването на саундтрака Гейбриъл използва музиканти от фестивала WOMAD, като акцентира върху ритми и текстури, вдъхновени от африканската, близкоизточната и европейската музикална традиция. Той черпи допълнителни идеи от Националния звукозаписен архив в Лондон.[51]

Първоначално са предвидени десет седмици за запис, но срокът е съкратен до три, което не позволява на Гейбриъл да реализира всички замислени композиции.[51] След завършването на филма, той продължава да работи върху музиката още четири месеца, развивайки незавършените идеи. Резултатът е албумът Passion, издаден през юни 1989 г., който получава награда „Грами“ за най-добро ню ейдж изпълнение и номинация за „Златен глобус“ за най-добра оригинална музика за филм.

През 1990 г. Гейбриъл издава първия си сборен албум – Shaking the Tree: Sixteen Golden Greats, който включва подбрани песни от соловата му кариера. Албумът постига значителен търговски успех, като продава над 2 милиона копия в САЩ.

До 1989 г. негов мениджър е Гейл Колсън.[52] В периода между 1989 и 1992 г. той работи по шестия си студиен албум, Us – дългоочаквано продължение на So. Албумът се отличава с дълбоко личен характер, като разглежда теми като разпадането на първия му брак, психотерапията и емоционалната дистанция между него и най-голямата му дъщеря.

Първият сингъл от албума, „Digging in the Dirt“, е придружен от експресивен видеоклип, режисиран от Джон Даунър, в който Гейбриъл е показан покрит с охлюви и растителност – визуална метафора за вътрешната му борба и терапевтичния процес, който го съпътства през този период. В песента „Come Talk to Me“, с видеоклип на Мат Махурин и вокално участие на Шинейд О’Конър, Гейбриъл изразява желанието си за възстановяване на връзката с дъщеря си. О’Конър участва и в третия сингъл „Blood of Eden“, режисиран от Никола Брус и Майкъл Коулсън – композиция, вдъхновена от библейския образ на Ева и темата за интимността и раздялата.

Us е един от най-интроспективните албуми на Гейбриъл. Макар да не достига комерсиалния успех на So, той се изкачва до №2 в класациите както в Обединеното кралство, така и в САЩ. Синглите „Digging in the Dirt“ и по-леко ироничният „Steam“ – напомнящ на „Sledgehammer“ със своята енергия и визуален стил – отбелязват умерен успех.

В подкрепа на албума, Гейбриъл организира турнето Secret World Tour, в което първоначално участва клавиристката Джой Аскю, а впоследствие и самата Шинейд О’Конър.[53] След нейното оттегляне, вокалните партии са поети от Пола Коул, която участва в записите на концертния албум Secret World Live и едноименното концертно видео, и двете издадени през 1994 г.

Гейбриъл прилага новаторски подход в маркетинга на Us, като възлага на режисьорите Никола Брус и Майкъл Коулсън да координират мултимедийна кампания. В нея участват съвременни визуални артисти като Хелън Чадуик, Ребека Хорн, Нилс-Удо, Анди Голдсуърти, Дейвид Мач и Яйой Кусама, които създават уникални визуални интерпретации за всяка от 11-те песни в албума. Процесът е документиран на видео и използван за създаването на електронен прес кит, документалния филм All About Us и интерактивния CD-ROM Xplora1: Peter Gabriel's Secret World.

Гейбриъл печели още три награди „Грами“, всичките в категорията „Музикален видеоклип“: за Най-добро късо музикално видео за „Digging in the Dirt“ (1993), Най-добро късо музикално видео за „Steam“ (1994) и Най-добро дълго музикално видео за Secret World Live (1996).

1997 – 2009: албуми OVO и Up

[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. Питър Гейбриъл е поканен да участва в създаването на Millennium Dome Show – мащабно мултимедийно представление, организирано в Милениум Доум в Лондон през 2000 г. по повод настъпването на новото хилядолетие.[54] Гейбриъл отговаря както за режисурата, така и за музикалния съпровод на спектакъла. Въпреки предоставената творческа свобода, той по-късно споделя, че проектът е страдал от липса на адекватно бюджетиране и недостатъчно разбиране от страна на ръководството за артистичната визия и съдържание на шоуто.[55]

Саундтракът към спектакъла е издаден през юни 2000 г. под заглавието OVO. Изданието включва и комикс-книжка със заглавие The Story of OVO, която разказва историята на шоуто и е включена като част от CD пакета OVO: The Millennium Show. Музиката в албума съчетава електронни елементи с етнически влияния, характерни за стила на Гейбриъл от края на 90-те години.[56]

През 1999 г. Гейбриъл отново се свързва с Дженезис за компилацията Turn It On Again: The Hits. Той записва нова версия на песента „The Carpet Crawlers“, озаглавена „The Carpet Crawlers 1999“, в дует с Фил Колинс и продуцирана от Тревър Хорн.

През 2002 г. Питър Гейбриъл композира музиката за австралийския филм Rabbit-Proof Fence (2002), създавайки етно-ориентиран саундтрак. Албумът, озаглавен Long Walk Home: Music from the Rabbit-Proof Fence, е издаден през юни 2002 г. и получава номинация за награда „Златен глобус“ за най-добра оригинална музика за филм.

По-късно същата година, през септември 2002 г., Гейбриъл издава своя първи дългосвирещ студиен албум от десетилетие – Up. Работата по албума започва още през 1995 г., но е прекъсната за три години поради ангажименти с други проекти и сътрудничества. През 2000 г. процесът е възобновен, като по това време Гейбриъл разполага с около 130 потенциални композиции. След почти две години интензивна работа, по настояване на Върджин Рекърдс, албумът е завършен и издаден.[57]

Up достига №9 в класациите на САЩ и №11 в Обединеното кралство. Албумът се отличава с мрачни теми, свързани със смъртта, загубата и трансформацията, и включва сложни звукови слоеве, характерни за зрелия стил на Гейбриъл.

В подкрепа на албума, той организира световно турне, в което участва и дъщеря му Мелани Гейбриъл като беквокалистка. Турнето е документирано в два концертни DVD записа: Growing Up Live (2003) и Still Growing Up: Live & Unwrapped (2005).

През 2004 г. Гейбриъл се среща с бившите си колеги от група Дженезис, зза събиране и поставяне на концептуалния албум The Lamb Lies Down on Broadway (1974) като турне. Въпреки интереса Гейбриъл решава да не участва, което проправя пътя на Тони Банкс, Майк Ръдърфорд и Фил Колинс да организират турнето Turn It On Again: The Tour без него.

През юли 2005 г. Гейбриъл участва в концерта Live 8, като продуцира и изпълнява в рамките на събитието Проект „Рай“ в Корнуол. Същата година се присъединява към Кет Стивънс на сцената по време на концерта 46664 на Нелсън Мандела, където изпълняват песента „Wild World“. През февруари 2006 г., на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Торино, Гейбриъл изпълнява „Imagine" на Джон Ленън.[58]

През ноември 2006 г. на Седмата световна среща на лауреатите на Нобеловата награда за мир в Рим, Гейбриъл е удостоен с наградата „Човек на мира“. Отличието му е връчено от Михаил Горбачов и кмета на Рим Валтер Велтрони в зала „Джулио Чезаре“ на двореца „Кампидольо“, като признание за неговия дългогодишен ангажимент към хуманитарни каузи и защита на човешките права.

В края на същата година списание Q му присъжда наградата за цялостно творчество, връчена от американския музикант Моби. В интервюто, публикувано в броя, приносът на Гейбриъл към музиката е описан като „огромен и траен“.

Гейбриъл на фолклорните награди на Би Би Си Радио 2 за 2007 г.

В рамките на състезанието на BBC World Service The Next Big Thing, Питър Гейбриъл се включва като член на журито, чиято цел е да открие най-добрата млада музикална група в света. Заедно с Уилям Орбит, Джеф Травис и Анжелик Киджо, той оценява шестима финалисти – обещаващи изпълнители от различни страни.

През юни 2008 г. Гейбриъл издава албума Big Blue Ball – колаборативен проект, записван в неговите Real World Studios в продължение на три лета през 1990-те години.За издаването му в САЩ той избира независим подход, без подкрепата на голям лейбъл, като събира 2 милиона лири чрез партньорство с Ingenious Media. Международното разпространение е осигурено от Уорнър Брос. Рекърдс.[59] В подкрепа на албума, Гейбриъл предприема национално турне през 2009 г.[60]

Паралелно с това, той участва като член на журито на 6-ите и 8-ите годишни Независими музикални награди, където подкрепя независими артисти и насърчава алтернативни музикални сцени.[61]

През 2008 г. Питър Гейбриъл участва в създаването на саундтрака към анимационния филм „УОЛ-И“ на студио „Пиксар“, съвместно с композитора Томас Нюман. Финалната песен „Down to Earth“, написана и изпълнена от Гейбриъл, получава награда Грами за най-добра песен, написана за филм, телевизия или друга визуална медия. Песента е номинирана и за Златен глобус и Оскар за най-добра оригинална песен.

Въпреки номинацията, през февруари 2009 г. Гейбриъл отказва да участва в церемонията по връчване на наградите Оскар, след като продуцентите ограничават изпълнението му до 65 секунди. Вместо него песента е представена от Джон Леджънд и Soweto Gospel Choir.

През 2009 г. Гейбриъл предприема турне в Латинска Америка, включващо концерти в Мексико, Аржентина, Чили, Перу и Венецуела. Първото му представление в Перу се състои в Лима на 20 март – второто му посещение в страната. Концертът му в Мексико Сити на 27 март привлича над 38 000 зрители.

На 25 юли 2009 г. Гейбриъл участва в фестивала WOMAD Charlton Park – единственото му европейско изпълнение за годината. Събитието е посветено на промотирането на неговата правозащитна организация Witness. По време на концерта той представя две песни от предстоящия си албум Scratch My Back: кавър на „The Boy in the Bubble“ от Пол Саймън и „The Book of Love“ от Магнетик Фийлдс.[62]

2009 – 2019: Сборни албуми Scratch My Back And I'll Scratch Yours, Flotsam and Jetsam и Rated PG, албум New Blood и други проекти

[редактиране | редактиране на кода]
Габриел изпълнява на наградите Скол за 2011 г.

През 2009 г. Питър Гейбриъл започва работа по албума Scratch My Back – концептуален проект, съставен изцяло от кавъри на песни от различни изпълнители, сред които Дейвид Боуи, Лу Рийд, Аркейд Файър, Рейдиохед, Регина Спектор и Нийл Йънг. Първоначалната идея зад проекта е съвместна размяна: Гейбриъл интерпретира песен на даден артист, който от своя страна прави кавър на негова композиция за паралелен албум, озаглавен I'll Scratch Yours. Въпреки ентусиазма, някои участници се отказват или забавят своите записи, което поставя проекта временно на пауза.[63]

В Scratch My Back Гейбриъл избягва традиционните рок инструменти като барабани и китара, предпочитайки оркестрови аранжименти. Той променя и обичайния си творчески процес, като първо записва вокалите, а след това изгражда музикалната структура в сътрудничество с композитора Джон Меткалф.[64] Албумът излиза през февруари 2010 г. и достига №12 в класациите на Обединеното кралство.

В подкрепа на проекта, Гейбриъл организира световното турне New Blood Tour (2010–2012), в което участва оркестър от 54 музиканти, дъщеря му Мелани Гейбриъл и норвежката певица Ане Брун като беквокалистка.

През октомври 2011 г., вдъхновен от успеха на Scratch My Back, Гейбриъл разширява концепцията, като презаписва свои собствени песни с оркестрови аранжименти. Резултатът е албумът New Blood, създаден отново в сътрудничество с Джон Меткалф.[65]

Отложеният партньорски албум And I'll Scratch Yours излиза през септември 2013 г., включвайки кавъри на песни на Гейбриъл, изпълнени от артисти като Бон Айвър, Елбоу, Брайън Ино, Feist и други – завършвайки артистичния диалог, започнат години по-рано.

През септември 2012 г. Питър Гейбриъл стартира турнето Back to Front, посветено на 25-годишнината от издаването на албума So (1986). Турнето се отличава с изпълнение на целия албум в оригиналната му последователност, с участието на музикантите, свирили в оригиналния запис – включително Тони Левин, Дейвид Роудс и Ману Катче.[66] След първия етап, приключил през октомври 2012 г., Гейбриъл си взима едногодишна пауза, за да пътува по света със своите деца.[67][68]

Back to Front е подновено през септември 2013 г. с европейска част, която продължава до декември 2014 г. Турнето е високо оценено за своята сценична продукция, визуални ефекти и емоционална ретроспекция върху кариерата на Гейбриъл.

През 2014 г. Гейбриъл е въведен в Залата на славата на рокендрола като соло изпълнител. Церемонията е водена от фронтмена на Колдплей Крис Мартин, който изпълнява заедно с Гейбриъл песента „Washing of the Water“. Това признание утвърждава Гейбриъл не само като иновативен артист, но и като влиятелна фигура в историята на рок музиката.

Същата година, през ноември, Гейбриъл участва в концерт в Берлин, посветен на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Там той изпълнява „Heroes“ на Дейвид Боуи, съпроводен от оркестър.

През 2016 г. той е включен в песента „AI“ на американската поп рок група Уанрепъблик от четвъртия им студиен албум Oh My My.[69] [70]

През юни същата година Гейбриъл издава сингъла „I'm Amazing“ – композиция, написана години по-рано, вдъхновена от живота и личността на боксьора Мохамед Али.[71]

Също през юни 2016 г. Гейбриъл тръгва на съвместно турне със Стинг, озаглавено Rock Paper Scissors North American Tour.[72]

През 2019 г. Гейбриъл се завръща с изданието Rated PG – сборен албум, включващ песни, създадени за филмови саундтракове през цялата му кариера. Колекцията обхваща над три десетилетия и включва композиции, които не са били част от предишни официални албуми, сред тях „Down to Earth“(от „УОЛ-И“) и и „That'll Do“ (от „Бейб в града“) – последната е номинирана за Оскар и е създадена в сътрудничество с Ранди Нюман. Rated PG първоначално излиза на винил за Record Store Day на 13 април, а по-късно същия месец става достъпен и в дигитални платформи.[73]

На 13 септември 2019 г. Гейбриъл издава дигиталния албум Flotsam and Jetsam – обширна колекция от B-страни, ремикси и редки записи, обхващащи цялата му солова кариера от 1976 до 2016 г. Сред включените заглавия е и първият му солов запис – кавър на песента „Strawberry Fields Forever“ на Бийтълс, който до този момент не е бил официално издаван.[74]

2022 – 2023: Албум i/o

[редактиране | редактиране на кода]

След дългогодишна подготовка, Питър Гейбриъл официално обявява своя десети студиен албум i/o – проект, върху който работи непрекъснато от 2002 г. Първоначално планиран за издаване 18 месеца след Up (2002), албумът многократно е отлаган поради турнета.[75] В интервю за сп. „Ролинг Стоун“ през 2005 г. той споделя, че има 150 песни на различен стадий на развитие.

От 2013 до 2016 г. той редовно публикува в социалните мрежи информация за записите на новия албум.[76] През 2019 г. разкрива по Би Би Си Радио 6, че е направил пауза в музикалната си дейност поради заболяване на съпругата си. След нейното възстановяване, Гейбриъл се завръща към проекта с нова енергия. [77] През 2021 г. потвърждава, че е записал 17 нови песни с дългогодишните си сътрудници – Ману Катче, Тони Ливайн и Дейвид Роудс.[78][79] Снимки от записите за публикувани в неговите профили във Фейсбук и Инстаграм.[80][81]

През юни 2022 г. Катче заявява пред френското списание L'Illustré, че албумът е почти завършен и ще бъде издаден по-късно същата година, в очакване на официално съобщение.[82][83][84] През ноември същата година Гейбриъл обявява турнето i/o The Tour, което стартира през пролетта на 2023 г. в Европа, с последващи дати в Северна Америка през есента.[85] Съобщението потвърждава и официалното заглавие на албума – i/o, стилизирано с малки букви и наклонена черта.

Първият сингъл от албума, „Panopticom“, излиза дигитално на 6 януари 2023 г.[86] Гейбриъл въвежда уникален ритъм на издаване: всяка песен от албума се публикува на датата на пълнолуние,[87] а различен микс от същата песен – на новолуние, започвайки с „Dark Side Mix“ на „Panopticom“.[88] Следват още единадесет сингъла, издадени месечно: „The Court“ – 5 февруари, „Playing for Time“ – 7 март (първоначално изпълнявана като „Daddy Long Legs“ в Back to Front Tour, с минималистичен аранжимент: Гейбриъл на пиано и Тони Левин на бас[89][90]), „i/o“ – 6 април, „Four Kinds of Horses“ – 5 май (съвместна работа с Брайън Ино и Ричард Ръсел), „Road to Joy“ – 4 юни, и „So Much“, „Olive Tree“, „Love Can Heal“, „This Is Home“, „And Still“ и „Live and Let Live“ – издадени между юли и ноември.

Албумът i/o е официално издаден на 1 декември 2023 г., след повече от две десетилетия подготовка.[91] В интервю за вестник „Ню Йорк Таймс“ ден преди премиерата, Гейбриъл заявява, че не очаква следващият му албум – описан като „мозъчен проект“ – да отнеме още 21 години. „Има много неща в кутията“, казва той, но признава, че материалът все още не е завършен.[92]

В актуализацията си за пълнолуние от ноември 2023 г., Гейбриъл потвърждава, че песента „What Lies Ahead“ – изпълнявана на живо през 2023 г. и първоначално разглеждана като част от i/o – ще бъде включена в следващия му албум.[93]

През февруари 2025 г., в интервю за списание Mojo, Гейбриъл разкрива, че работи върху продължение на i/o, което ще носи заглавието O/I – „това е i/o наобратно“, както самият той го описва.[94]

Стил и сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Музиката на Питър Гейбриъл е описвана от критиците с разнообразни жанрови определения, сред които прогресив рок, арт рок,[95] арт поп,[96] уърлд бийт,[97] и прогресив соул.[98] Според Райън Рийд от сп. „Ролинг Стоун“ Гейбриъл в хода на кариерата си се е развил като цяло като „арт рок новатор, соул поп майстор, [и] посланик на „световната музика““. Музикалният изследовател Грег Акерман отбелязва, че въпреки произхода си от прогресив рока, изпълнителят е „успял да привлече фенове от целия спектър: прогресив рок, алтернативен рок, уърлд бийт, бял соул, денс музика, колежаните, тийнейджърите, американците и европейците“.[99] Стивън Томас Ерлюайн от Олмюзик казва, че Гейбриъл се е появил през 1980-те години като „един от най-амбициозните и иновативни рок музиканти“, както и „международна поп звезда“.[100]

Гейбриъл работи със сравнително стабилен екип от музиканти и звукозаписни инженери през цялата си солова кариера. Басистът и изпълнител на стик Тони Ливайн участва във всички студийни албуми и турнета на изпълнителя, с изключение на албума Scratch My Back (2010), саундтраковете Passion (1989) и Long Walk Home (2002), и турнето New Blood. Китаристът Дейвид Роудс е избраният китарист на Гейбриъл от 1979 г. Китаристът Дейвид Роудс е основният китарист на Гейбриъл от 1979 г. насетне. Преди албума So (1986) тази роля е изпълнявана от Джери Марота, както в студийните записи, така и на живо. За албумите и турнетата So и Us Марота е заменен от Ману Катче, който по-късно отстъпва мястото си на Гед Линч в части от албума Up и в последвалото турне.

Гейбриъл е известен с избора си на висококласни сътрудници – както копродуценти като Езрин, Фрип, Лилиуайт и Ланоа, така и музиканти като Натали Мърчант, Елизабет Фрейзър, Л. Шанкар, Трент Резнър, Юсу Н'Дур, Лари Фаст, Нусрат Фатех Али Хан, Шинейд О’Конър, Кейт Буш, Ане Брун, Пола Коул, Джон Гиблин, Дейв Грегъри, Питър Хамил, Папа Уемба, Ману Катче, Байет, Милтън Насименто, Фил Колинс, Стюарт Копланд и Уанрепъблик.

Сред най-забележителните му сътрудничества е това с певицата Кейт Буш. Тя предоставя беквокали за песните „Games Without Frontiers“ и „No Self Control“ през 1980 г., както и водещ вокал за „Don't Give Up“ – хит в топ 10 на британските класации през 1986 г. Гейбриъл участва и в нейния телевизионен специален филм. Дуетът им в песента „Another Day“ на Рой Харпър е обсъждан за издаване като сингъл, но това не се реализира.[101]

Гейбриъл си сътрудничи и с авангардната изпълнителка Лори Андерсън по две версии на нейната композиция „Excellent Birds“ – една за албума ѝ Mister Heartbreak (1984)[102] и друга, озаглавена „This is the Picture (Excellent Birds)“, включена в аудиокасетната и CD версията на албума So.

Той пее (заедно с Джим Кер от Симпъл Майндс) в „Everywhere I Go“ от студийния албум на група Кол от 1986 г. Reconciled. В The Woman's Boat – студийния албум на Тони Чайлдс от 1994 г. Гейбриъл пее в песента „I Met a Man“.[103]

През 1987 г. Гейбриъл участва в песента „Fallen Angel“ от едноименния солов албум на Роби Робъртсън. Същата година е съавтор на два сингъла на британския музикант Том Робинсън. През 1988 г. Гейбриъл се появява в албума Chalk Mark in a Rain Storm на Джони Мичъл, където изпълнява дует с нея в откриващата песен „My Secret Place“.

През 1998 г. Гейбриъл се появява в саундтрака на „Бейб в града“ като водещ вокалист на песента „That'll Do", написана от Ранди Нюман. Песента е номинирана за „Оскар“ и Гейбриъл и Нюман я изпълняват на телевизионното предаване за „Оскар през следващата година. Той има подобна саундтрак изява за филма от 2004 г. „Ще танцуваме ли?“, изпявайки кавър версия на „The Book of Love" на Магнетик Фийлдс.

През 2001 г. Питър Гейбриъл участва с водещи вокали в песента „When You're Falling“ от албума Volume 3: Further in Time на Афро Келт Саунд Систем.[104] През лятото на 2003 г. той се изявява на концерт в Охайо като гост на узбекската певица Севара Назархан.

Питър Гейбриъл си сътрудничи с електронния музикант BT по няколко композиции, свързани със саундтрака на OVO, но записите никога не са публикувани, тъй като компютрите, съдържащи материалите, са откраднати от дома на BT в Калифорния. През 1995 г. Гейбриъл изпълнява вокалната част на музикалната тема на Дийп Форест за филма Strange Days. През 2007 г. участва в албума Djin Djin на Анжелик Киджо, където изпълнява песента „Salala“.

През 2008 г. изпълнителят записва кавър версия на песента „Cape Cod Kwassa Kwassa“ на Вампайър Уикенд съвместно с групата Хот Чип. В оригиналния текст името му се споменава в припева, а в кавъра Гейбриъл го заменя с реда: „Чувства се толкова неестествено / Питър Гейбриъл също / и се чувства толкова неестествено / да пееш собственото си име“.[105]

През 2022 г. Гейбриъл участва като беквокалист в песента „Unconditional II (Race and Religion)“ от студийния албум We на Аркейд Файър.[106]

УОМАД и други проекти

[редактиране | редактиране на кода]

Интересът на Гейбриъл към етно музиката се проявява за първи път в третия му соло студиен албум. Според Спенсър Корнхабер в сп. „Атлантик“, когато Гейбриъл се насочва към „етно музиката“ през 1980-те години, той не само популяризира нови за западния поп звуци, но и задава естетически модел, съчетаващ величествена продукция, „екзотични“ елементи и текстове с трансформиращо послание.[107] Това влияние се задълбочава с времето, като Гейбриъл става основна фигура зад движението WOMAD (World of Music, Arts and Dance).[3]

В интервю от 1982 г. той споделя, че първият му досег с музика от други култури е случайно – при търсене на радиостанция, попада на холандско предаване със саундтрак от филма Dingaka, включващ музика от Гана. Песента „Shosholoza“, чута в това предаване, по-късно е включена като B-страна на сингъла „Biko“.[108]

Гейбриъл основава звукозаписната компания Real World Studios с цел да подпомага създаването и разпространението на музика от различни култури. Чрез тази платформа той допринася за популяризирането на изпълнители като Юнчен Лхамо, Нусрат Фатех Али Хан и Юсу Н'Дур.

Паралелно с музикалната си дейност, Гейбриъл е активен защитник на правата на човека. Той създава организацията Witness – благотворителна инициатива, която обучава активисти да използват видео и дигитални технологии за документиране на нарушения на правата на човека.[109] През 2006 г. усилията му в тази област са отличени с наградата „Човек на мира“, присъдена от лауреати на Нобеловата награда за мир.

През 1990-те години Гейбриъл работи със Стив Нелсън (Brilliant Media) и режисьора Майкъл Коулсън по иновативни мултимедийни проекти, базирани на компактдиск. Сред тях са Xplora – най-продаваният музикален компактдиск в света, и EVE – музикална и визуална приключенска игра, режисирана от Коулсън и копродуцирана от корпорация Starwave в Сиатъл. EVE печели голямата награда Milia d'Or в Кан през 1996 г.

През 1990 г. Питър Гейбриъл участва с беквокали в песента „Land of Anaka“ на угандския политически изгнаник Джефри Ориема. Композицията е част от дебютния албум Exile, издаден от звукозаписния лейбъл на Гейбриъл – Real World Records.[110]

През 1994 г. Гейбриъл се появява като актьор в късометражния филм Recon на режисьора Брек Айснър, където изпълнява ролята на детектив, способен да прониква в съзнанието на жертвите на убийство, за да разкрие самоличността на извършителя.

През 2001 г. Питър Гейбриъл участва в иновативен експеримент по музикално взаимодействие с бонобо маймуни от Конго в Центъра за езикови изследвания на Държавния университет в Джорджия. Сесиите включват клавирни импровизации между хора и примати и вдъхновяват създаването на песента „Animal Nation“, която Гейбриъл изпълнява по време на турнето Growing Up през 2002 г. Композицията е включена в концертното DVD Growing Up Live и в саундтрака на филма „Бодилчетата“.[111]

Желанието на Гейбриъл да привлече внимание към интелигентността на приматите води до създаването на проекта ApeNet – инициатива, целяща да свърже човекоподобни маймуни чрез интернет, с цел осъществяване на първата междувидова онлайн комуникация.[112]

През 2000-те години Питър Гейбриъл е сред основателите на On Demand Distribution (OD2) – една от първите онлайн платформи за легално изтегляне на музика. До закриването си през 2009 г. технологията на OD2 е внедрена в над 100 музикални сайта, сред които MSN Music UK, MyCokeMusic, Planet Internet (KPN), Wanadoo и CD WOW!. През юни 2004 г. компанията е придобита от американската Loudeye, а през октомври 2006 г. – от финландската Нокия за сумата от 60 милиона долара.[113]

Гейбриъл е съосновател, заедно с Брайън Ино, на съюза на музикантите Mudda – акроним от „Magnificent Union of Digitally Downloading Artists“ („великолепен съюз на изпълнители, изтеглящи цифрово“). Инициативата има за цел да защитава правата на артистите в дигиталната ера и да насърчава справедливо разпределение на приходите от онлайн разпространение на музика.[114][115]

През 2000 г. Питър Гейбриъл участва в благотворителна музикална инициатива в подкрепа на деца, засегнати от СПИН. Проектът включва сътрудничество с редица международни изпълнители, сред които Дзукеро, Ангун, Патрик Брюл, Стивън Айшер, Фаудел, Локуа Канза, Лаам, Нурит и Аксел Ред. Музиката и текстът са написани от Ерик Бенци, а участващите изпълнители обединяват гласовете си в подкрепа на каузата.[116]

През 2003 г. Гейбриъл участва с музикална композиция в видеоиграта Uru: Ages Beyond Myst. Година по-късно, през 2004 г., той допринася с още една песен – „Curtains“, и участва в озвучаването на играта Myst IV: Revelation, част от популярния франчайз Myst.[117]

През юни 2005 г. Питър Гейбриъл, съвместно с предприемача в телевизионната индустрия Дейвид Енгелке, придобива компанията Solid State Logic – утвърден производител на миксиращи конзоли и цифрови аудио работни станции.[118] През 2017 г. Solid State Logic е продадена на Audiotonix Group – международна компания, специализирана в професионални аудио технологии.[119]

През май 2008 г. звукозаписната компания на Питър Гейбриъл, в партньорство с аудио производителите Bowers & Wilkins, стартира платформата Bowers & Wilkins Music Club – абонаментен музикален сайт за продажба на дребно. По-късно инициативата е преименувана на Society of Sound и предлага ексклузивни албуми в аудиоформати с висока резолюция, включително ALAC и FLAC.

Питър Гейбриъл е сред основателите на годишното глобално събитие „Ден на астероидите“ (Asteroid Day), което цели да повиши обществената осведоменост относно потенциалните заплахи от астероиди и необходимостта от научни изследвания и планетарна защита.[120]

Активист за хуманитарни каузи

[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. Питър Гейбриъл започва дългогодишно сътрудничество с „Амнести Интернешънъл“, като става един от водещите участници в поредица от концерти, организирани от американската секция на организацията в подкрепа на правата на човека. Той участва във всички 28 събития от инициативата „Амнести за правата на човека“, провеждани между 1986 и 1998 г. Сред тях са турнето A Conspiracy of Hope (юни 1986 г., шест концерта в САЩ), глобалното турне Human Rights Now! (1988 г., 20 концерта), концертът Chile: Embrace of Hope (1990 г.) и заключителният концерт в Париж (1998 г.).

Гейбриъл също се включва в благотворителните спектакли Secret Policeman's Ball, организирани от „Амнести Интернешънъл“, където си партнира с изпълнители като Лу Рийд, Дейвид Гилмор от Пинк Флойд и Юсу Н'Дур. Той традиционно закрива тези събития с изпълнение на песента „Biko“, превърнала се в символ на борбата срещу апартейда.[121] През 1986 г. изразява публично подкрепата си за организацията в предаването Today Show по Ен Би Си.[122]

Вдъхновен от активизма, с който се сблъсква чрез работата си с „Амнести“, през 1992 г. Гейбриъл съосновава неправителствената организация Witness. Целта ѝ е да подпомага местни общности по света чрез обучение и предоставяне на технологии за използване на видео и интернет в документирането и защитата на човешките права.

През 1995 г., в първата година от връчването ѝ, Питър Гейбриъл и активистката за правата на човека от Кабо Верде Вера Дуарте са отличени с Наградата „Север-Юг“ на Съвета на Европа за техния принос към международното сътрудничество и защитата на човешките права.[123][124]

Габриел на гала вечерята на Уитнес през 2007 г.

В края на 1990-те години Питър Гейбриъл и предприемачът Ричард Брансън обсъждат с Нелсън Мандела създаването на малка, независима група от уважавани световни лидери, посветени на мирното разрешаване на глобални конфликти и застъпничеството за човешки права, без политически или лични интереси. На 18 юли 2007 г., по случай 89-ия си рожден ден, Мандела официално обявява учредяването на организацията The Elders на церемония в Йоханесбург, Южна Африка. Първоначалният състав на групата включва Кофи Анан (председател), Гро Харлем Брундтланд (заместник-председател), както и Марти Ахтисаари, Ела Бхат, Лахдар Брахими, Фернандо Енрики Кардозо, Джими Картър, Хина Джилани, Граса Машел, Мери Робинсън[125] и Ернесто Зедило. Нелсън Мандела и Дезмънд Туту са обявени за почетни членове.

The Elders се финансира независимо чрез дарения от частни лица и организации, сред които са и самите инициатори – Брансън и Гейбриъл. Мисията на групата е да използва колективния опит и морален авторитет на своите членове за насърчаване на мирни решения на дългогодишни конфликти, разработване на нови подходи към глобални предизвикателства и свързване на гласове от различни части на света. Организацията действа колективно, като внимателно подбира каузите, към които да насочи усилията си.

През ноември 2007 г. неправителствената организация Witness, основана от Питър Гейбриъл, стартира The Hub – партиципативна онлайн платформа, предназначена за споделяне на видеосъдържание, свързано с правата на човека.

През септември 2008 г. Гейбриъл е удостоен с наградата „Посланик на съвестта“ на Амнести Интернешънъл – най-високото отличие на организацията, присъждано за изключителен принос към защитата на човешките права. В същия месец получава и наградата „Квадрига – United We Care“ на германската фондация Werkstatt Deutschland, заедно с Борис Тадич, Екарт Хьофлинг и проекта Уикипедия. Отличието му е връчено от шведската кралица Силвия.[126]

През 2010 г. Гейбриъл публично подкрепя международната кампания за освобождаване на Сакинех Мохамади Ащани – иранска азерка, осъдена на смърт чрез убиване с камъни по обвинение в прелюбодеяние.[127]

През декември 2013 г. публикува видео съобщение в знак на почит към Нелсън Мандела – починалия президент на Южна Африка и водеща фигура в борбата срещу апартейда.[128]

Гейбриъл също така отправя критика към авиокомпанията Air France за участието ѝ в транспортирането на маймуни до лаборатории. В открито писмо изразява възмущение от практиките, прилагани върху приматите, включително насилствено хранене с химикали, причиняване на мозъчни увреждания, пристрастяване към наркотични вещества, лишаване от основни нужди и психологическо малтретиране.[129]

През март 2014 г. той публично подкрепя кампанията #withSyria, насочена към мобилизиране на международна солидарност с жертвите на Гражданската война в Сирия.[130]

През ноември същата година, заедно с групите Пуси Райът и Айрън енд Уайн, изразява подкрепа за продемократичните протестиращи в Хонконг, като се присъединява към инициативата пред т.нар. Стена на Ленън – символично място за изразяване на гражданско недоволство по време на протестите.[131]

През март 2015 г. Гейбриъл е удостоен с почетна докторска степен от Университета на Южна Австралия. Отличието е признание за неговата отдаденост на креативността като средство за насърчаване на мир, социална справедливост и междукултурно разбирателство.[132]

През 2016 г. композира песента „The Veil“ за филма „Сноудън“ на режисьора Оливър Стоун – политически трилър, посветен на историята на Едуард Сноудън.[133]

Политическа ориентация

[редактиране | редактиране на кода]

Гейбриъл е описан от Олмюзик като един от най-политическите рок музиканти.[17] През 1992 г., по повод на 20-ата годишнина от трагедията на Кървавата неделя, той се присъединява към няколко леви обществени фигури като Питър Хейн, Джеръми Корбин, Тони Бен, Кен Лоуч, Джон Пилджър и Ейдриън Мичъл, в подкрепа на демонстрация в Лондон, призоваваща за изтегляне на британските сили от Северна Ирландия.[134]

На общите избори през 1997 г. Гейбриъл публично подкрепя Лейбъристката партия, която печели с убедителна победа след 18 години в опозициия, под ръководството на Тони Блеър.[135] През 1998 г. е посочен в списък на най-големите частни финансови дарители на партията.[136] Впоследствие обаче се дистанцира от лейбъристкото правителство, след като Блеър подкрепя Джордж Уокър Буш и участието на Великобритания във войната в Ирак – позиция, на която Гейбриъл категорично се противопоставя.[125] По-късно той обяснява решението си да подкрепи финансово Лейбъристката партия през 1997 г. като изключение, мотивирано от желанието му да допринесе за смяната на дългогодишното консервативно управление на Маргарет Тачър и нейните наследници. Той подчертава, че това е единственият случай, в който е дарявал средства на политическа партия.[137]

През 2005 г. певецът предоставя специално разрешение на кандидат от Зелената партия на Англия и Уелс за използване на кавър версия на песента му „Don't Give Up“ като част от предизборната кампания.[138]

През 2010 г. вестник „Гардиън“ го определя като „убеден защитник на пропорционалното представителство“.[139] През 2013 г. Гейбриъл заявява, че все по-силно се интересува от възможностите на онлайн петициите като инструмент за социална промяна, предпочитайки ги пред традиционната партийна политика.[125]

През 2012 г. осъжда използването на своя музика от американския радио водещ Ръш Лимбо по време на предаване, в което Лимбо отправя обидни коментари към студентката по право от Джорджтаунския университет Сандра Флук. В официално изявление се посочва, че Гейбриъл е ужасен от свързването на неговата музика с подобна реторика и настоява за незабавното ѝ оттегляне от програмата.[140]

През 2016 г. Гейбриъл публично подкрепя оставането на Обединеното кралство в Европейския съюз в контекста на националния референдум по въпроса.[141]

Питър Гейбриъл открито подкрепя решението на израелско-палестинския конфликт чрез създаване на две независими държави, базирани на границите от 1967 г. През 2014 г. участва с музикални изпълнения в благотворителен сборен албум, предназначен за набиране на средства за хуманитарни организации, подпомагащи палестинските араби в Газа. В публично изявление заявява, че страданието на палестинците, особено в Газа, е продължило твърде дълго, и подчертава, че макар да не е антиизраелски настроен, се противопоставя на политиката на израелското правителство, окупацията и несправедливостта.[142]

През 2019 г. Гейбриъл е сред 50-те изпълнители, които призовават Би Би Си да поиска преместването на песенния конкурс „Евровизия“ извън Израел, позовавайки се на опасения, свързани с правата на човека.[143] През 2023 г. той подписва отвореното писмо „Artists4Ceasefire“ до американския президент Джо Байдън, призоваващо за прекратяване на огъня по време на войната в Газа.[144]

Питър Гейбриъл подкрепя международното признаване на арменския геноцид.[145] През октомври 2020 г., в контекста на войната в Нагорни Карабах, той публикува съобщение в социалните медии, с което изразява солидарност с Армения и Република Арцах. В изявлението си осъжда ескалацията на конфликта между Азербайджан и Армения и призовава за незабавно прекратяване на огъня. Изразява особена тревога от съобщения за струпване на турски войски по арменската граница, като предупреждава за исторически паралели и потенциални рискове от ново насилие.[146]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Гейбриъл се бил женен два пъти и има четири деца. През 1971 г., на 21-годишна възраст, сключва брак с Джил Мур – дъщеря на Филип Мур, барон Мур ъф Уолвъркот, който по-късно служи като личен секретар на кралица Елизабет II (1977–1986). Двойката има две дъщери: Анна-Мари (родена през 1974 г.), режисьорка, която заснема и режисира концертните DVD продукции Growing Up on Tour: A Family Portrait (2003) и Still Growing Up: Live & Unwrapped (2005), и Мелани (родена през 1976 г.), музикантка и беквокалистка в групата на баща си между 2002 и 2011 г. И двете дъщери се появяват във финалните кадри на видеоклипа към песента „Sledgehammer“.[125] Бракът постепенно се разпада, като кулминацията настъпва след аферата на Джил Мур с Дейвид Лорд – копродуцент на четвъртия студиен албум на Гейбриъл. Разводът е финализиран през 1987 г., след което певецът преминава през период на депресия и посещава психотерапевт в продължение на шест години.

След развода Гейбриъл има връзка с американската актриса Розана Аркет. През 2021 г. ирландската певица Шинейд О’Конър разкрива, че е имала периодични интимни отношения с него, които прекратява поради липса на ангажираност от негова страна – преживяване, вдъхновило нейния сингъл „Thank You for Hearing Me“.[147]

През 2002 г. Питър Гейбриъл сключва брак с Меаб Флин. Двамата имат двама сина: Айзък Ралф (роден през 2001 г.) и Люк (роден през 2008 г.). Айзък Гейбриъл се развива като певец, автор на песни, музикант, звукозаписен продуцент и активист.[148]

Гейбриъл живее в графство Уилтшър от много години и управлява звукозаписното студио Real World Studios, разположено в село Бокс. Преди това е живял в долината Ули, близо до град Бат, Съмърсет. През 2010 г. се присъединява към кампания срещу урбанизацията на района, вдъхновил първия му самостоятелен сингъл „Solsbury Hill“ (1977).[149]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Питър Гейбриъл

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Peter Gabriel (1977); познат като Peter Gabriel 1: Car
  • Peter Gabriel (1978); познат като Peter Gabriel 2: Scratch
  • Peter Gabriel (1980); познат като Peter Gabriel 3: Melt; издаден на немски език като Ein deutsches Album
  • Peter Gabriel (1982); познат като Peter Gabriel 4: Security; издаден на немски език като Deutsches Album
  • So (1986)
  • Us (1992)
  • Up (2002)
  • Scratch My Back (2010)
  • New Blood (2011)
  • i/o (2023)
  • o/i (2026)

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Plays Live (1983)
  • Secret World Live (1994)
  • Live Blood (2012)
  • Back to Front: Live in London (2014)
  • Growing Up Live (2019)

Саундтракове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Birdy (1985)
  • Passion (1989)
  • OVO (2000)
  • Long Walk Home: Music from the Rabbit-Proof Fence (2002)

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Shaking the Tree: Sixteen Golden Greats (1990)
  • Revisited (1992)
  • Hit (2003)
  • Rated PG (2019)
  • Flotsam and Jetsam (2019)

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]

Видео албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1987 CV (компилация от музикални видеоклипове, VHS) (RIAA: Gold)
  • 1990 POV (концерт на живо от турнето So 1987, VHS)
  • 1993 All About Us (музикални видеоклипове от албума Us, VHS)
  • 1994 Secret World Live (концерт на живо от турнето Secret World 1993/94, VHS) (RIAA: Platinum)
  • 2002 Secret World Live (преиздание, за първи път на DVD)
  • 2003 Growing Up Live (концерт на живо от турнето Growing Up 2002/03, DVD) (RIAA: Platinum)
  • 2004 Play (компилация от музикални видеоклипове, включваща бонус видеа и ремастериран звук. Музиката е била ремиксирана в няколко парчета и оригиналния микс е наличен като алтернативно парче, DVD)
  • 2004 A Family Portrait – A Film by Anna Gabriel (дъщерята на певеца Анна-Мари Гейбриъл режисира филм за турнетата му Growing Up и Still Growing Up, DVD)
  • 2005 Still Growing Up: Live & Unwrapped (концерт на живо от турнето Still Growing Up 2004, DVD)
  • 2011 New Blood: Live in London (концерт на живо от турнето New Blood 2011, DVD)
  • 2013 Classic Albums So (документален филм за създаването на алубума So, DVD)
  • 2013 Live in Athens 1987 (rпреиздаване на POV, за първи път на DVD)
  • 2014 Back to Front: Live in London (концерт на живо от турнето Back to Front 2013, DVD)

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]

1977

  • "Solsbury Hill"
  • "Modern Love"

1980

  • "Games Without Frontiers"

1982

  • "Shock the Monkey"

1983;

  • "I Don't Remember"

1984

  • "This Is the Picture (Excellent Birds)"
  • "Sledgehammer"
  • "Mercy Street"

1986

  • "Don't Give Up" (version 1)
  • "Don't Give Up" (version 2)
  • "In Your Eyes"
  • "Red Rain"

1987

  • "Big Time"
  • "Biko"

1988

  • "Zaar"

1990

  • "Shaking the Tree"

1992

  • "Steam"
  • "Digging in the Dirt"

1993

  • "Blood of Eden"
  • "Kiss That Frog"
  • "Come Talk to Me"
  • "Lovetown"

2000

  • "The Nest That Sailed the Sky"

2002;

  • "Growing Up"

2003

  • "The Barry Williams Show"
  • "The Drop"
  • "Washing of the Water"

2004

  • "My Head Sounds Like That"
  • "Father, Son"

2023

  • "Love Can Heal"

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hudak, Joseph. "Peter Gabriel Biography". Rolling Stone
  2. ↑ Levy, Glen (26 July 2011). "The 30 All-TIME Best Music Videos - Peter Gabriel, 'Sledgehammer' (1986)
  3. 1 2 3 4 Peter Gabriel on 30 years of WOMAD – and mixing music with politics // The Guardian. 26 July 2012. Архивиран от оригинала на 19 April 2017. Посетен на 25 February 2014.
  4. ↑ Peter Gabriel on the digital revolution // Edition.cnn.com. 22 July 2004. Архивиран от оригинала на 3 March 2014. Посетен на 25 February 2014.
  5. ↑ Nelson Mandela launches Elders to save world // London, Telegraph Online, 19 July 2007. Архивиран от оригинала на 9 January 2014. Посетен на 19 March 2014.
  6. ↑ "The BRITs 1987". Brits.co.uk
  7. ↑ "Past Winners: Peter Gabriel". The Grammys s
  8. ↑ Peter Gabriel Awards // Посетен на 9 юни 2023.
  9. ↑ Lily Allen wins web music award // BBC News. 4 October 2006. Архивиран от оригинала на 2 November 2006. Посетен на 23 June 2013.
  10. ↑ Oldies are golden at the Q awards // The Guardian. 31 October 2006. Архивиран от оригинала на 26 September 2014. Посетен на 29 June 2014.
  11. ↑ Winehouse triumphs at Ivor awards // BBC News. 24 May 2007. Архивиран от оригинала на 5 October 2007. Посетен на 6 March 2015.
  12. ↑ Gabriel shares Polar Music Prize // BBC News. 12 May 2009. Архивиран от оригинала на 17 May 2009. Посетен на 25 February 2014.
  13. ↑ Broadcast Music Incorporated (BMI) е американска организация, отговорна за защитата и прилагането на авторските права. Тя събира лицензионни плащания от името на своите сътрудници и ги преразпределя към тях под формата на възнаграждения.
  14. ↑ Peter Gabriel Receives Top Honor at BMI London Awards // Bmi.com. Посетен на 13 October 2010.
  15. ↑ Peter Gabriel Receives 'Man Of Peace' Award // Gigwise.com. 18 November 2006. Архивиран от оригинала на 2 April 2015. Посетен на 6 March 2015.
  16. ↑ The 2008 TIME 100: Peter Gabriel // TIME.com. 12 May 2008. Архивиран от оригинала на 22 August 2013. Посетен на 27 September 2014.
  17. 1 2 Erlewine, Stephen Thomas. Peter Gabriel Biography // AllMusic. Посетен на 27 March 2014.
  18. ↑ Abba receive Hall of Fame honour // BBC News. 16 March 2010. Архивиран от оригинала на 20 November 2020. Посетен на 25 February 2014.
  19. ↑ Nirvana inducted to Rock and Roll Hall of Fame // BBC News. 11 April 2014. Архивиран от оригинала на 11 April 2014. Посетен на 11 April 2014.
  20. 1 2 Easlea 2018, с. 25.
  21. ↑ Barratt, Nick. Family detective: Peter Gabriel // The Telegraph. 24 November 2007. Архивиран от оригинала на 2 July 2019. Посетен на 2 July 2019.
  22. 1 2 Easlea 2018, с. 26.
  23. 1 2 Capital Radio interview with Alan Freeman, broadcast October 1982; transcribed in Gabriel fanzine White Shadow (#3, с. 12) by editor Fred Tomsett
  24. 1 2 Frame 1983, с. 23.
  25. ↑ Easlea 2018, с. 34.
  26. ↑ Bowler Dray, с. 17.
  27. ↑ Bowler Dray, с. 22.
  28. ↑ Bowler Dray, с. 43.
  29. ↑ Peter Gabriel: "You could feel the horror ..." – Uncut // Uncut.co.uk. Посетен на 29 September 2016.
  30. ↑ Banks, Tony; Collins, Phil; Gabriel, Peter; Hackett, Steve; Rutherford, Mike (2007). Dodd, Philipp (ed.). Genesis. Chapter and Verse. Weidenfeld & Nicolson. с 158
  31. ↑ Bowler, Dave; Dray, Bryan (1992). Genesis: A Biography. Sidgwick & Jackson. с 93
  32. ↑ Bowler, Dave; Dray, Bryan (1992). Genesis: A Biography. Sidgwick & Jackson с 107
  33. ↑ Swanson, Dave. 38 Years Ago: Peter Gabriel Leaves Genesis // Ultimateclassicrock.com. 15 August 2013. Архивиран от оригинала на 21 August 2015. Посетен на 13 August 2015.
  34. ↑ Singh, Anita. Genesis back together after nearly 40 years // The Daily Telegraph. London, 16 June 2014. Архивиран от оригинала на 24 September 2015. Посетен на 13 August 2015.
  35. ↑ Welch, Chris. Behind Peter Gabriel's mask // Melody Maker. с. 8 – 9. Посетен на 20 June 2019.
  36. ↑ Best magazine, May 1978; translated in Gabriel fanzine White Shadow (#1, с.13) by editor Fred Tomsett
  37. ↑ Easlea 2018, с. 203.
  38. ↑ Flans, Robyn. Classic Tracks: Phil Collins' "In the Air Tonight" // Mix Online. 1 May 2005. Архивиран от оригинала на 17 March 2007.
  39. ↑ Fielder, Hugh. On the road – The games people play // Sounds. Архивиран от оригинала на 13 юни 2017. Посетен на 22 June 2019.
  40. ↑ Pond, Steve (29 January 1987). "Peter Gabriel Hits the Big Time". Rolling Stone. Архивиран от оригинала на 22 юни 2019. Посетен на 22 юни 2019.
  41. 1 2 Hutchinson, John. Peter Gabriel: From Brideshead to Sunken Heads // Посетен на 23 June 2019.
  42. ↑ So – Peter Gabriel (credits) // AllMusic. Посетен на 27 September 2014.
  43. ↑ American album certifications – Peter Gabriel – So // riaa.com. Посетен на 27 September 2014.
  44. ↑ Roberts, David (2006). British Hit Singles & Albums. London: Guinness World Records Limited
  45. ↑ Joel Whitburn (2006). The Billboard Book of Top 40 Hits. Billboard Books
  46. ↑ The 100 Greatest Albums of the 80s. Rolling Stone. Special Issue 1990. Retrieved 21 November 2011
  47. 1 2 Levy, Glen. Peter Gabriel, 'Sledgehammer' (1986) – The 30 All-TIME Best Music Videos // TIME.com. 26 July 2011. Архивиран от оригинала на 2 December 2014. Посетен на 24 November 2014.
  48. ↑ MTV. Top Ten Animated Videos Countdown. June 28, 1998 // Outpost-daria.com. Архивиран от оригинала на 2 май 2015. Посетен на 27 September 2014.
  49. ↑ The BRITs 1987 // Brits.co.uk. Архивиран от оригинала на 17 март 2014. Посетен на 27 September 2014.
  50. ↑ 29th Grammy Awards – 1987 // Rockonthenet.com. Посетен на 27 September 2014.
  51. 1 2 3 Asregadoo, Ted. Revisiting Peter Gabriel's 'Passion' soundtrack // Посетен на 22 June 2019.
  52. ↑ Perrone, Pierre. Market Leaders Pick Their Market Leader: Who's the manager on top of the rock? – Business – News – The Independent // The Independent. London, 22 December 1999. Архивиран от оригинала на 8 July 2015. Посетен на 5 July 2015.
  53. ↑ Zindler, Bernd. Peter Gabriel Secret World Tour // Genesis News. Посетен на 20 March 2022.
  54. ↑ Peter Gabriel – OVO // AllMusic. Посетен на 22 June 2019.
  55. ↑ Coldstream, John. We are afraid of artists // The Telegraph. 27 May 2000. Архивиран от оригинала на 22 June 2019. Посетен на 22 June 2019.
  56. ↑ Gabriel, Peter. The Story of OVO. Peter Gabriel Ltd., 2000. ISBN 0-9520864-3-3. (на английски)
  57. ↑ Williamson, Nigel. Don't hurry, be happy // The Guardian. Посетен на 22 June 2019.
  58. ↑ Olympic Games Kick Off with Art, Fashion, Dance // NPR. Посетен на 31 May 2019.
  59. ↑ Durman, Paul. Gabriel deals a blow to the record business Архив на оригинала от 20 ноември 2020 в Wayback Machine., The Times. 21 January 2007.
  60. ↑ Gabriel Calls on Venture Capitalists To Help Album Launch // Contactmusic.com. Посетен на 27 September 2014.
  61. ↑ Past Judges // Independent Music Awards. Посетен на 5 September 2017.
  62. ↑ Dalton, Stephen. Womad 2009 at Charlton Park Wiltshire // The Times. London, 27 July 2009. Архивиран от оригинала на 20 November 2020. Посетен на 22 May 2010.
  63. ↑ McNulty, Bernadette. Peter Gabriel, interview // Telegraph.co.uk. 12 September 2013. Архивиран от оригинала на 5 March 2016. Посетен на 29 September 2016.
  64. ↑ Pareles, Jon. Peter Gabriel Says, 'I'll Sing Yours, You Sing Mine' // The New York Times. Посетен на 23 June 2019.
  65. ↑ Doran, John. An Invasion of Privacy: Peter Gabriel Interviewed // The Quietus. Посетен на 23 June 2019.
  66. ↑ Peter Announces North American Tour 'Back To Front' To Celebrate 25th Anniversary of 'So' // Petergabriel.com. Посетен на 16 September 2012.
  67. ↑ Lynskey, Dorian. Peter Gabriel on 30 years of Womad – and mixing music with politics // The Guardian. Посетен на 23 June 2019.
  68. ↑ Peter Gabriel To Take A Year Off | Rock News | News // Planet Rock. Посетен на 16 September 2012.
  69. ↑ Nirvana to be elevated to Rock and Roll Hall of Fame // BBC News. 17 December 2013. Архивиран от оригинала на 12 April 2014. Посетен на 27 September 2014.
  70. ↑ Архивиран от оригинала. (на американски английски)
  71. ↑ New Track – I'm Amazing // Petergabriel.com. Посетен на 29 September 2016.
  72. ↑ Peter and Sting Tour 2016 // Petergabriel.com. Посетен на 29 September 2016.
  73. ↑ Rated PG getting digital release // Peter Gabriel. Посетен на 14 September 2019.
  74. ↑ Digital Release for Flotsam and Jetsam // Peter Gabriel. Посетен на 14 September 2019.
  75. ↑ Richard Chappell: Recording Peter Gabriel's Up // www.soundonsound.com. Посетен на 3 ноември 2021.
  76. ↑ Lifton, Dave. Peter Gabriel Working on New Album // Ultimate Classic Rock. Посетен на 3 ноември 2021. (на английски)
  77. ↑ / Peter Gabriel: Work on new songs continues ... // www.genesis-news.com. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2021. Посетен на 3 ноември 2021.
  78. ↑ / Peter Gabriel: New album "closer than you think" // www.genesis-news.com. Посетен на 3 ноември 2021.
  79. ↑ Архивиран от оригинала. (на английски)
  80. ↑ Peter Gabriel's Instagram photo: "Recording in the Big Room at @realworldstudios, late Sept/early Oct 2021. 📸 @yorktillyer" // Instagram. Посетен на 3 ноември 2021. (на английски)
  81. ↑ Peter Gabriel on Instagram: "A few familiar faces at the recent recording session @realworldstudios. @davidrhodesofficial @tonylevin @manukatche 📸 @yorktillyer" // Instagram. Посетен на 3 ноември 2021. (на английски)
  82. ↑ Peter Gabriel Set to Release New Album, His First in 20 Years, Tour in 2023
  83. ↑ Is Peter Gabriel's new album finally going to be released?
  84. ↑ Peter Gabriel to release first new album in 20 years this year, according to drummer // NME.
  85. ↑ i/o The Tour announced // PeterGabriel.com. Посетен на 8 ноември 2022. (на британски английски)
  86. ↑ Hussey, Allison. Peter Gabriel Shares New Song "Panopticom" // Pitchfork. 6 January 2023. Посетен на 6 January 2023.
  87. ↑ Rapp, Allison. Peter Gabriel Will Release a New Song Each Full Moon // Ultimate Classic Rock. 6 January 2023. Посетен на 6 January 2023.
  88. ↑ The Dark-Side of Panopticom
  89. ↑ Peter Gabriel - Daddy Long Legs (Back To Front– Live in London) // Посетен на 1 April 2023.
  90. ↑ Deutscher Genesis Fanclub it / Peter Gabriel / Peter Gabriel: "Playing for Time" ab Mitternacht
  91. ↑ Harrison, Scoop. Peter Gabriel Details I/O, His First New Album in 21 Years // consequence.com. Посетен на 30 November 2023. (на английски)
  92. ↑ Pareles, Jon. Older and Wiser, Peter Gabriel Is Still Looking Ahead // The New York Times. Посетен на 30 November 2023. (на английски)
  93. ↑ ((en)) Full Moon Update November 2023. 27 November 2023. https://www.youtube.com/watch?v=9F_MYIBbEfU.
  94. ↑ Peter Gabriel New Album Exclusive: 'It will be called O/I' // Mojo. Посетен на 19 February 2025. (на английски)
  95. ↑ Erlewine, Stephen Thomas. So – Peter Gabriel (review) // AllMusic. Посетен на 27 септември 2014.
  96. ↑ Holden, Stephen. MUSIC; They're Recording, but Are They Artists? // The New York Times. 28 февруари 1999. Архивиран от оригинала на 30 ноември 2016. Посетен на 17 юли 2013.
  97. ↑ Music Cultures in the United States: An Introduction. Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-96589-7. с. 371.
  98. ↑ Easlea 2018, 18: The Tremble in the Hips: So.
  99. ↑ Bowman, Durrell. Series Editor's Foreword // Experiencing Peter Gabriel: A Listener's Companion. Rowman & Littlefield Publishers, 2016. ISBN 9781442252004. с. x.
  100. ↑ Erlewine, Stephen Thomas. Peter Gabriel Biography, Songs, & Albums // AllMusic. Посетен на 19 март 2022.
  101. ↑ Another Day // katebushencyclopedia. Посетен на 27 ноември 2018.
  102. ↑ Mister Heartbreak – Laurie Anderson | Songs, Reviews, Credits | AllMusic // AllMusic.
  103. ↑ The Woman's Boat – Toni Childs | Credits | AllMusic // AllMusic.
  104. ↑ Volume 3: Further in Time // Realworldrecords.com.
  105. ↑ (на английски)
  106. ↑
  107. ↑ Kornhaber, Spencer. Coldplay Would Like to Save the World With Vagueness // The Atlantic. Посетен на 29 ноември 2019.
  108. ↑ Capital London interview with Alan Freeman, broadcast October 1982; transcribed in Gabriel fanzine White Shadow (#3, с. 13) by editor Fred Tomsett
  109. ↑ See it. Film it. Change it. Using video to open the eyes of the world to human rights violations // Witness.org.
  110. ↑ Geoffrey Oryema – Real World Records // Realworldrecord.com.
  111. ↑ "Peter Gabriel goes ape for research project"
  112. ↑ Peter Gabriel goes ape for research project // Top40-Charts.com. Посетен на 27 September 2014.
  113. ↑ 2006 | Nokia Museum // Посетен на 26 февруари 2021. (на американски английски)
  114. ↑ MUDDA – Eno and Gabriel Behind Music Manifesto // Synthtopia.com. Посетен на 29 септември 2016.
  115. ↑ Peter Gabriel and Brian Eno unveil 'MUDDA' digital manifesto // Myce.com. Посетен на 29 септември 2016.
  116. ↑ Axelle Red age, hometown, biography // Last.fm. Посетен на 26 февруари 2021. (на английски)
  117. ↑ Peter Gabriel Gets Myst-ified // Ign.com.
  118. ↑ Peter Gabriel and David Engelke purchase Solid State Logic
  119. ↑ weiss. Who Bought SSL? Inside the Acquisition That Surprised the Console World // sonicscoop.com. SonicScoop. Посетен на 22 октомври 2021.
  120. ↑ Asteroid Day Takes Aim at Our Cosmic Blind Spot: Threats From Above // NBC News, 29 юни 2015. Архивиран от оригинала на 30 юни 2015. Посетен на 29 юни 2015.
  121. ↑ Peter Gabriel talks about his work for Amnesty International // YouTube. Посетен на 16 July 2011.
  122. ↑ Peter Gabriel TV Interview on NBC Today Show about Amnesty concerts // YouTube. Посетен на 16 July 2011.
  123. ↑ The North South Prize of Lisbon // North-South Centre. Council of Europe. Посетен на 21 January 2008.
  124. ↑ Ms. Vera Duarte, Minister of Education, Cape Verde // Council of Europe. Архивиран от оригинала на 25 January 2012. Посетен на 3 November 2011.
  125. 1 2 3 4 Peter Gabriel: Pop stardom and reimagining politics // Newstatesman.com. Посетен на 29 September 2016.
  126. ↑ Die Quadriga – Award 2008 // Loomarea.com. Посетен на 16 July 2011. (на немски)
  127. ↑ Iran stoning case woman ordered to name campaigners // The Guardian. London, 22 July 2010. Архивиран от оригинала на 31 January 2017. Посетен на 12 December 2016.
  128. ↑ Peter Gabriel speaks of the loss of Nelson Mandela
  129. ↑ Meikle, James. Jane Goodall and Peter Gabriel urge Air France to stop ferrying lab monkeys // The Guardian. 20 May 2014. Архивиран от оригинала на 3 April 2015. Посетен на 28 January 2015.
  130. ↑ Banksy marks third anniversary of Syria conflict // BBC News. 13 March 2014. Архивиран от оригинала на 5 May 2017. Посетен на 20 July 2018.
  131. ↑ Kreps, Daniel. Peter Gabriel, Pussy Riot Show Support for Hong Kong Protestors // Rolling Stones. 29 November 2014. Архивиран от оригинала на 1 December 2014. Посетен на 30 November 2014.
  132. ↑ University of South Australia honours Peter Gabriel // Unisa.edu.au. 4 March 2015. Архивиран от оригинала на 9 March 2015. Посетен на 4 March 2015.
  133. ↑ Peter Gabriel. Peter Gabriel – The Veil (Official video) // YouTube. Посетен на 9 August 2018.
  134. ↑ Campbell, Julieann. Setting The Truth Free: The Inside Story of the Bloody Sunday Justice Campaign. Liberties Press, 2012. ISBN 978-1-907593-37-6.
  135. ↑ Matthews, Jenny. Who's backing whom at the election? // BBC News. 21 April 2005. Архивиран от оригинала на 11 February 2009. Посетен на 13 April 2011.
  136. ↑ 'Luvvies' for Labour // BBC News. 30 August 1998. Архивиран от оригинала на 18 September 2003. Посетен на 22 May 2010.
  137. ↑ Doran, John. An Invasion of Privacy: Peter Gabriel Interviewed // The Quietus. Посетен на 22 July 2015.
  138. ↑ Green candidate sings for votes // BBC News. 29 April 2005. Архивиран от оригинала на 20 November 2020. Посетен на 22 May 2010.
  139. ↑ Rogers, Jude. Peter Gabriel: 'It doesn't have anything to do with witchcraft!' // The Guardian. London, 2 June 2010. Архивиран от оригинала на 21 December 2013. Посетен на 19 February 2011.
  140. ↑ "Peter Gabriel Pulls Music From 'Rush Limbaugh Show'
  141. ↑ So – In or Out? // petergabriel.com. Посетен на 2 February 2019.
  142. ↑ Ariel, Ben. Musician Peter Gabriel: I'm Not Anti-Israel, I'm Anti-Occupation // Israel National News, 10 November 2014. Архивиран от оригинала на 5 September 2015. Посетен на 14 August 2015.
  143. ↑ Savage, Mark. Stars urge BBC to ask for Eurovision to be moved out of Israel // BBC News. 30 January 2019. Архивиран от оригинала на 7 May 2019. Посетен на 2 February 2019.
  144. ↑ Artists call for ceasefire now
  145. ↑ Mouradian, Khatchig. Peter Gabriel Stresses Importance of Armenian Genocide Recognition // Armenian Weekly. Посетен на 16 October 2020.
  146. ↑ Peter Gabriel on the Nagorno-Karabakh Conflict // Посетен на 16 October 2020.
  147. ↑ Chilton, Louis. Sinead O'Connor describes past romance with Peter Gabriel: 'I was basically weekend p***y' // Independent. Посетен на 2 June 2021.
  148. ↑ Isaac Gabriel // Посетен на 9 юни 2023.
  149. ↑ Peter Gabriel attacks Woolley Valley farm plans // BBC News. 19 May 2010. Архивиран от оригинала на 20 November 2020. Посетен на 15 January 2011.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peter Gabriel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Питър_Гейбриъл&oldid=12783649“.