Питър Грийнауей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питър Грийнауей
британски филмов режисьор
Peter greenaway.jpg
Роден

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Религия атеизъм
Филмова кариера
Активност 1964 –
Значими филми Договорът на чертожника“ (1982)
Зед и две нули“ (1985)
Да се давиш в цифри“ (1988)
Награди на БАФТА Изключителен британски принос към киното: 2014
Семейство
Съпруга Саския Бодеке

Уебсайт
Питър Грийнауей в Общомедия

Питър Грийнауей, CBE (на английски: Peter Greenaway) е британски филмов режисьор, сценарист, писател и художник, носител на награда „БАФТА“.[1] Той е командор на Британската империя от 2007 г. заради приноса му към филмовата индустрия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Грийнауей е роден в Нюпорт в Уелс (майка му е уелска), но израства в Англия. Семейството напуска Уелс и се мести в Есекс, когато той е на три години. Още в ранните си години той решава, че иска да стане художник. Развива интерес към европейското кино, насочен към филмите на Антониони, Бергман, Годар, Пазолини и Рене.

През 1962 г. влиза в Уолтъмстоуския колеж по изкуство, където сред колегите му е музикантът Иън Дъри (комуто по-късно Грийнауей дава роля в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“). Грийнауей прекарва следващите три години там, а още с пристигането си прави първия си филм „Death of sentiment“ – за гробищен инвентар, кръстове, летящи ангели, типография върху надгробни камъни, който е сниман в четири големи лондонски гробища. През 1965 г. започва работа в британската Централна служба за информация, където остава през следващите 15 години като филмов редактор и по-късно режисьор.

Грийнауей преподава кинонауки в Европейското висше училище в Заас-Фее, Швейцария, където води интензивни летни семинари. През 2002 г. получава почетен докторат от Департамента по медия и комуникации.

Той има принос също в „Погледи към Европа“, сбирка от кратки филми от различни режисьори от Европейския съюз. Неговият филм за Великобритания се нарича „Европейският душ“. В началото на 2005 г. е обявено, че прави филм за холандския художник Рембранд ван Рейн, който излиза по екраните през 2007 г. Филмът е озаглавен „Nightwatching“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. прави филм, наречен „Влак“, съставен от снимки на последния парен влак, пристигащ на гара Уотърлоу (непосредствено зад Централната служба за информация), структурирани в абстрактен Ман Рей ballet mécanique, всички монтирани върху musique concrète озвучаване. Той прави през 1966 г. също така и филм, наречен „Дърво“, в който въпросното дърво е заобиколено от бетон до Роял Фестивал Хол на Саут Банк в Лондон. През 70-те години Питър Грийнауей става много по-сериозен в правенето на филми. През 1978 г. той прави „Vertical Features Remake“ и A Walk Through H. Първият е изследване на аритметичната структура, а вторият – пътуване през различни карти.

Отличителна черта на много от филмите на Грийнауей е силното влияние на ренесансовата и особено фламандската живопис в композицията на сцените и осветлението със своя контраст на костюми и натурализирана голота, природа и архитектура, мебели и хора, сексуално удоволствие и болезнена смърт.

Грийнауей често работи с композитора Майкъл Найман, който е известен с озвучаването на филми като „Договорът на чертожника“, „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“, „Книгите на Просперо“.

Грийнуей в Сао Пауло (2012)

През 1980 г. Грийнауей завършва „The Falls“ – гигантска, фантастична, абсурдистка енциклопедия от материали, свързани с летенето, всички свързани с 92 жертви на Непознато Стихийно Събитие (Violent Unknown Event). През 80-те години излизат някои от най-добрите филми на Грийнауей „Договорът на чертожника“ през 1982, „Зед и две нули“ през 1985, „The Belly of an Architect“ през 1987, „Да се давиш в цифри“ през 1988 и най-успешния (за масовите предпочитания) филм през 1989, „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“. През 1989 г. си сътрудничи с художника Том Филипс в телевизионната мини-серия, драматизираща първите няколко части на „Ад“ на Данте.

През 90-те години идват визуално ефектният „Книгите на Просперо“ през 1991, спорният „Бебето от Макон“ през 1993, „Записки под възглавката“ през 1996 и „8½ жени“ през 1999 г.

През 2003–2005 г. Грийнауей работи върху амбициозен проект – „Куфарите на Тълс Лупър“, мултимедийна екстраваганца, използваща иновативни филмови техники.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Пълнометражни филми
Късометражни филми
  • Death of Sentiment (1962)
  • Tree (1966)
  • Train (1966)
  • Revolution (1967)
  • 5 Postcards from Capital Cities (1967)
  • Intervals (1969)
  • Erosion (1971)
  • H Is for House (1973)
  • Windows (1975)
  • Water Wrackets (1975)
  • Water (1975)
  • Goole by Numbers (1976)
  • Dear Phone (1978)
  • Vertical Features Remake (1978)
  • A Walk Through H: The Reincarnation of an Ornithologist (1978)
  • 1–100 (1978)
  • Making a Splash (1984)
  • Inside Rooms: 26 Bathrooms, London & Oxfordshire (1985)
  • Hubert Bals Handshake (1989)
  • Rosa: La monnaie de munt (1992)[3]
  • Peter Greenaway (1995) - сегмент от Lumière and Company
  • The Bridge Celebration (1997)[3]
  • The Man in the Bath (2001)
  • European Showerbath (2004) - сегмент от Visions of Europe
  • Castle Amerongen (2011)
  • Just in Time (2013) - сегмент от 3x3D[3][4]
Документални и псевдодокументални филми
  • Eddie Kid (1978)
  • Cut Above the Rest (1978)
  • Zandra Rhodes (1979)
  • Women Artists (1979)
  • Leeds Castle (1979)
  • Lacock Village (1980)
  • Country Diary (1980)
  • Terence Conran (1981)
  • Four American Composers (1983)
  • The Coastline (also known as The Sea in their Blood) (1983)[3][5]
  • Fear of Drowning (1988)
  • The Reitdiep Journeys (2001)[3]
  • „Аз обвинявам на Рембранд“ („Rembrandt's J'accuse“, 2008)
  • The Marriage (2009)[3]
  • Atomic Bombs on the Planet Earth (2011)[3]
Телевизионни проекти
  • Act of God (1980)[6][7]
  • Death in the Seine (French TV, 1988)
  • A TV Dante (mini-series, 1989)
  • M Is for Man, Music, Mozart (1991)
  • A Walk Through Prospero's Library (1992)
  • Darwin (French TV, 1993)
  • The Death of a Composer: Rosa, a Horse Drama (1999)

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • The Physical Self, Museum Boymans van Beuningen, Rotterdam (1991)[8]
  • 100 Objects to represent the World (1992) във Виенската академия за изящни изкуства и двореца Хофбург
  • Stairs 1 Geneva (1995)
  • Flyga över vatten/Flying over water, Malmö Konsthall (16/9 2000 – 14/1 2001)
  • Peopling the Palaces at Venaria Reale, Palace of Venaria (2007)
  • Heavy Water, Chelouche Gallery, Tel Aviv (2011)
  • Sex & The Sea, Maritiem Museum, Rotterdam (2013)
  • The Towers/Lucca Hubris, Lucca (2013)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Greenaway Awards. // IMDb. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  2. брой: 58196, страница:7. // The London Gazette, 20 декември 2006. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  3. а б в г д е ж Peter Greenaway. // Luperpedia Foundation, 2011. Архивиран от оригинала на 29 January 2016. Посетен на 8 February 2016.
  4. 3x3D. // imdb, 2013. Посетен на 8 February 2016.
  5. The Sea in Their Blood (1983). // imdb, 2016. Посетен на 8 February 2016.
  6. Act of God. // Архивиран от оригинала на 19 January 2016. Посетен на 8 February 2016.
  7. Aitken, Ian. Encyclopedia of the Documentary Film 3-Volume Set. ISBN 9781135206208. с. 2–3.
  8. Greenaway, Peter. The physical self : a selection by Peter Greenaway from the collections of the Boymans-van Beuningen Museum, Rotterdam = De keuze van Peter Greenaway uit de collecties van Museum Boymans-van Beuningen, Rotterdam, 27/10/91-12/1/92. Rotterdam, Het Museum, 1991. ISBN 90-6918-088-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]