Питър Уорбъртън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питър Уорбъртън
Peter Warburton
английски пътешественик изследовател
Peter Warburton.jpg
Роден
Починал
16 юни 1889 г. (75 г.)
ПогребанАвстралия

Националност Великобритания
Семейство
БащаРоуланд Уорбъртън
МайкаЕма Кростън
Питър Уорбъртън в Общомедия

Питър Еджъртън Уорбъртън (на английски: Peter Egerton Warburton) е английски военноморски офицер, пътешественик, изследовател на Австралия.

Произход и военна кариера (1813 – 1856)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1813 година в Нортуич, графство Чешър, Англия, четвърти син в семейството на Роуланд Уорбъртън и съпругата му Ема Кростън. До 12-годишна възраст се обучава от френски частен учител вкъщи. След това постъпва като курсант във военно училище. От 1831 служи в британската армия в Индия и стига до чин майор. На 8 октомври 1838 се жени за Алисия Мант от Бат. През 1853 се оттегля от армията и същата година посещава брат си Джордж в Западна Австралия, след което заминава за Аделаида, Южна Австралия, където е назначен за комисар на полицията в щата.

Изследователска дейност (1856 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През 1856, 1857 и 1858 г. изследва района на залива Спенсър и езерата Торънс и Еър в Централна Австралия. По време на пътуванията си в района открива добри пасища и източници на вода.

През 1869 г. напуска полицията и е назначен като щабен офицер с чин полковник в армията на Южна Австралия.

През 1860 г. изследва района на залива Стрики бей и го намира неподходящ за животновъдство.

През 1866 г. изследва райони северно от езерото Еър и открива река наречена по-късно на негово име. Това си пътуване описва в книгата „Major Warburton’a diary“. Adelaida, 1866.

На 21 септември 1872 Уорбъртън потегля от Аделаида с екип от седем души и седемнадесет камили и в началото на 1873 пристига в Алис Спрингс в центъра на Австралия. Оттам на 15 април 1873 отрядът се движи на запад-северозапад до горното течение на река Стърт Крийк (20º ю.ш.), а след това на запад. Пресичат Голямата пясъчна пустиня от изток на запад и достигат до горното течение на река Де-Грей. В самото „сърце“ на пустинята открива оазиса Джоана Спрингс. След това преминават през горните течения на редица пресъхващи реки и на 26 януари 1874, след повече от осем месеца от тръгването си от Алис Спрингс, достигат до Индийския океан на 20º 30` ю.ш. (залив Никол). Оттам с кораб се завръщат в Аделаида. Преходът е особено труден. През определени периоди от време застрелват по една камила и ползват месото ѝ за храна. Независимо от това всички са болни от скорбут, а Уорбъртън загубва зрението си на едното око. По този начин Уорбъртън става първият европеец прекосил Западна Австралия от изток на запад.

Следващи години (1874 – 1889)[редактиране | редактиране на кода]

През 1874 г. Уорбъртън се връща за кратко в Англия, но само след шест седмици отново се завръща в Австралия. Отчетът му за пътуването в Западна Австралия е публикуван през 1875: „Journey across the western interior of Australia“ (London, 1875) и същата година е награден с медал от Кралското географско дружество.

Умира във фермата си близо до Аделаида на 5 ноември 1889 година на 75-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 162.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 331.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Peter Warburton“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​