Пишма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пишма
Bridge over Pyshma river near Beloyarskiy - Sverdlovskaya Oblast.jpg
Река Пишма в района на град Белоярск
European Russia laea relief location map.jpg
56.9522° с. ш. 60.6576° и. д.
57.0128° с. ш. 66.2948° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Свердловска област
Тюменска област
Дължина 603 km
Водосборен басейн 19 700 km²
Отток 39 (станция Богандински) m³/s
Начало
Място ез. Ключи
Среден Урал
Свердловска област
Координати 56°57′07.92″ с. ш. 60°39′27.46″ и. д. / 56.9522° с. ш. 60.65763° и. д.
Надм. височина 249 m
Устие
Място ТураТоболИртишОбКарско море
Координати 57°00′45.93″ с. ш. 66°17′41.28″ и. д. / 57.01276° с. ш. 66.2948° и. д.
Надм. височина 49 m
Пишма в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Тобол
Карта на водосборния басейн на река Тура

Пишма (на руски: Пышма) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, десен приток на Тура (от басейна на Тобол, Иртиш и Об), протичаща на територията на Свердловска и Тюменска област, с дължина 6603 km, която ѝ отрежда 131-во място по дължина сред реките на Русия.

Река Пишма изтича от южния край на езерото Ключи в Среден Урал, на 249 m н.в., разположено в южната част на град Верхняя Пишма, Свердловска област. След това реката тече през хълмистата Зауралска равнина в източна посока, завива на юг, минава през Белоярското водохранилище, след което остро завива на север, а южно от град Асбест, отново на изток и запазва това си направление до устието. При град Сухой Лог навлиза в югозападната част на Западносибирската равнина – централната част на обширната Туринска равнина. Тук долината ѝ значително се разширява, появява се широка заливна тераса, в която Пишма силно меандрира. Влива се отдясно в река Тура (ляв приток на Тобол, от басейна на Иртиш и Об) при нейния 97 km, на 49 m н.в., при село Созоново, Тюменска област.

Водосборният басейн на река Пишма обхваща площ от 19,7 хил. km2, което представлява 24,5% от водосборния басейн на река Тура и включва части от Курганска, Свердловска и Тюменска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборния басейн на река Ница и други по-малки десни притоци на Тура;
  • на юг – водосборния басейн на река Исет, ляв приток на Тобол.

Река Пишма получава 42 притока с дължина над 10 km, като най-голям е река Рефт (Голям Рефт) 103 km и водосборен басейн от 1380 km2.

Подхранването на река Пишма е предимно снежно (60%) с ясно изразено многоводие през април и май и характерни летни епизодични пълноводия. Среден годишен отток при станция Богандински, Тюменска област 39 m3/s, максимален около 1300 m3/s, минимален около 2 m3/s. Замръзва в първата половина на ноември, а се размразява през втората половина на април.

Многогодишен среден месечен отток на река Пишма (m3/s)
по данни от хидрометричната станция при посьолок Богандински

(данните са за периода 1936 – 1990 г.)[1]

По течението на Миас са разположени множество населени места, в т.ч. 6 града и 2 селища от градски тип:

В горното течение на Пишма, на територията на Свердловска област са изградени три язовира (водохранилища), най-голям от които е Белоярския язовир (Белоярското водохранилище). Водите на трите язовира се използват основно за снабдяване с промишлена вода на множеството предприятия на добивната промишленост в района. В долното течение се използва за транспортиране на дървен материал.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. State Hydrological Institute. Pyshma at Bogandinskoe. // Hydro-Station (files) list of Russia. UNESCO. Посетен на 1 март 2010. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пышма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.