Пиърз Пол Рийд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиърз Пол Рийд
Piers Paul Read
британски писател
Роден

Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Религия Католическа църква
Професия писател
Литература
Период 1966 -
Жанрове исторически трилър, съвременен роман,
биография, документалистика
Семейство
Баща Хърбърт Едуард Рийд
Майка Маргарет Рийд
Съпруга Емили Бутби (1967 – )
Партньор Ана Уинтур
Деца 4

Уебсайт www.pierspaulread.co.uk

Пиърз Пол Рийд (на английски: Piers Paul Read) е британски историк и биограф, писател, сценарист, драматург, автор на исторически трилъри, съвременни романи и документални книги.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиърз Пол Рийд е роден на 7 март 1941 г. в Бекънсфийлд, Бъкингамшър, Англия, Великобритания. Той е третият син на сър Хърбърт Рийд, поет, критик и теоретик на анархизма, и Маргарет Лудвиг, професионален музикант. Възпитан е като римокатолик. Когато е на 8 г. семейството му се мести в село Стоунгрейв до Ройдейл, Северен Йоркшър. Учи при бенедиктинските монаси в училището „Гилинг Кастъл“ и колежа „Амплефорт“ в Йорк.

На 15 г. напуска колежа „Амплефорт“ и отива да живее в Париж, където учи Френска цивилизация в Сорбоната. През 1959 г. започва да учи История в колежа „Сейнт Джон“ в Кеймбридж, който завършва с бакалавърска степен през 1961 г. и с магистърска степен през 1962 г. През 1963 – 1964 г. е в Берлин на специализация със стипендия на Фондация „Форд“ и е работил за „Kindler Verlag“ в Мюнхен. Там се среща с немските писатели от „Група 47“, френския романист Мишел Бютор и полския писател Витолд Гомбрович.

В Берлин започва да пише първия си роман „Game in Heaven with Tussy Marx“, а престоят му там вдъхновява и втория му роман „The Junkers“. По-късно се записва в Академията за писатели, финансирана от Фондация „Форд“, в която се сприятелява с колегите си Том Стопард и Дерек Марлоу. В периода 1964 – 1965 г. работи в Лондон като заместник-редактор в литературната притурка на „Таймс“.

От 1965 г. Пиърз Пол Рийд преминава изцяло към писателската си кариера като свободен писател и към продукции по негови произведения в телевизията. Романът му „Game in Heaven with Tussy Marx“ е публикуван през 1966 г.

През 1967 г. се жени за съпругата си Емили Бутби в катедралата в Страсбург, където нейният баща Ивлин Базил Бутби, е британски представител в Съвета на Европа. Живели са по различно време в Съединените щати, Франция и Северен Йоркшър, но се установяват в Лондон през 1980 година. Имат 4 деца – двама сина и две дъщери.

В периода 1967 – 1968 г. прекарва една година в Ню Йорк, преживяване, което използва за романа си „Дъщерята на професора“.

Романите на Рийд са силно повлияни от католическата му вяра, а сюжетите са съсредоточени върху религиозната тема на греха и изкуплението. Пише в традиционния линеен стил и често ползва сюжетни елементи от популярната литература, особено в трилъра, като шпионаж, убийство и конспиративни теории. Повечето от неговите герои са несимпатични и извършват ужасяващи актове, докато накрая се въздигнат до Господа.

Пиърз Пол Рийд е автор и на редица телевизионни пиеси, а няколко от романите му са адаптирани за киното и телевизията. Един от най-известните филми е „Alive: The Miracle of the Andes“ (Чудото на Андите) за историята на катастрофата на уругвайския Полет 571 в снежните Анди през 1972 г. и нечовешкото оцеляване на част от пътниците стигнали до човекоядство. Документалната книга на Рийд е издадена в над 5 милиона екземпляра по целия свят.

Пиърз Пол Рийд е член на Кралското общество за литература и на Обществото на авторите. Той е практикуващ католик и е бил в борда на редица католически организации. Член и заместник-председател е на Гилдията на католическите писатели на Англия и Уелс. Бил е в управителните органи на Института за съвременно изкуство (1971 – 1975), Обществото на авторите (1973 – 1976) и Кралското дружество за литература (2001 – 2007 г.). От 1980 г. е асоцииран професор по литература към Колумбийския университет.

Пиърз Пол Рийд живее със семейството си в Лондон. Архивът от неговите литературни документи и кореспонденция се съхранява в специални колекции в библиотеката „Brotherton“ в университета в Лийдс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Game in Heaven with Tussy Marx (1966)
  • The Junkers (1968) – награда „Джефри Фабер
  • Дъщерята на професора, The Professor's Daughter (1971)
  • The Upstart (1973)
  • Polonaise (1976)
  • Един женен мъж, A Married Man (1979)
  • A Season in the West (1988) – награда „Джеймс Тейт“ за най-добър роман
  • On the Third Day (1990)
  • A Patriot in Berlin (1995) – издаден и като „The Patriot
  • Knights of the Cross (1997)
  • Alice in Exile (2001)
  • The Death of a Pope (2009)
  • The Misogynist (2010)

Серия „Дан Роман“ (Dan Roman)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Monk Dawson (1969) – награда „Hawthornden“ и награда „Съмърсет Моъм
  2. The Villa Golitsyn (1981)
  3. The Free Frenchman (1986)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Alive: The Story of the Andes Survivors (1974)
  • The Train Robbers (1978)
  • Quo Vadis?: Subversion of the Catholic Church (1991)
  • Ablaze: The Story of the Heroes and Victims of Chernobyl (1993)
  • The Templars: The Dramatic History of the Knights Templar, the Most Powerful Military Order of the Crusades (1999)
  • Alec Guinness: The Authorised Biography (2003)
  • Hell and Other Essays (2006)
  • The Dreyfus Affair (2012)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 Verbrechen mit Vorbedacht – ТВ филм
  • 1968 The Wednesday Play – ТВ сериал
  • 1972 – 1974 Play for Today – ТВ сериал
  • 1977 Here I Stand... – ТВ сериал
  • 1983 A Married Man – ТВ сериал
  • 1989 The Free Frenchman – мини ТВ сериал
  • 1993 Alive: The Miracle of the Andes – филм по книгата
  • 1998 Monk Dawson – филм по романа
  • 2003 Arena – документален ТВ сериал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]