Плазмена антена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Hettinger's Aerial Conductors for Wireless Signaling US1309031A.jpg
Структура на антена Вояджър

Плазмена антена е вид радио антена, в която вместо метални проводници за приемане и предаване на радиовълни, се използва йонизиран газ – плазма.[1] Идеята за подобен вид антена е патентована от Дж. Хеттингер през 1919 година. Първите образци, на такива антени, са работели с газоразрядни и вакуумни електронни лампи. Години по-късно, се създават и първите силициеви плазмени антени, изградени от силициеви микроелектронни схеми. Тези антени се появяват през 2010 г. и са разработка на Лабораторията за плазмени антени в Уинчестър. Предаваните честоти, с подобни антени, са над 1GHz.[2] Газова плазмена йонизация, осъществяваща се в плазмена антена, която за разлика от обикновения газ има доста висока електрическа проводимост, значително повишава качеството на предаване на радиосигнала. На практика тя е идеален източник на високочестотен сигнал, подобна на диполна антена.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

По метода на плазменото образуване и възбуждане[редактиране | редактиране на кода]

  • антени в газоразрядни тръби;
  • експлозивни плазмени антени (VPA);
  • атмосферни плазмени канали;
  • плазмени силициеви (твърдо състояние) антени (PKA);
  • с плазмен отражател на базата на разряд, движещ се по повърхността на диелектрика;

По тип антенни устройства:

  • плазмени асиметрични вибраторни антени (диполи – PND);
  • плазмени „интелигентни“ антени (плазмени антенни решетки – PAR);
  • плазмени антени за прозорци (направляващи антени);
  • плазмени вълнообразни антени (PSCA);
  • антени с плазмени отражатели (рефлектори).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карфидов, Рухадзе, Сергейчев, Минаев и др. Несимметричный плазменный вибратор с возбуждением поверхностной волной. Физика плазмы, 2006, Том 32, № 4, С. 1 – 13. Изд.: Наука, апрель 2006.
  • Минаев, Гусейн-заде, Рухадзе. ПЛАЗМЕННАЯ ПРИЕМНАЯ ВИБРАТОРНАЯ АНТЕННА. ФИЗИКА ПЛАЗМЫ, 2010, том 36, № 9, с. 1 – 3. Изд.: Наука, сентябрь 2010.