Плазмен двигател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двукиловатов плазмен двигател на Princeton Plasma Physics Laboratory

Плазмен двигател, познат и като двигател с ефект на Хол, е вид йонен двигател, използван за задвижване на космически спътници. Тези двигатели са разработени през 50-те и 60-те години на 20 век едновременно в САЩ и СССР (по-интензивно в Съветския съюз). Двигателите се използват активно на космическите апарати от 1972 г.[1]

Схема на плазмен двигател

Принципът им на действие се състои в улавянето на електрони чрез магнитно поле. Електроните йонизират пропеланта, и от своя страна неговите йони създават тяга.

Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15 – 30 km/s, и произвеждат около 1 N тяга. Някои съвременни руски плазмени двигатели (СПД-290) имат мощност до 30 kW. Плазмените двигатели са използвани за задвижване на редица спътници, сред които SMART-1, както и на спътниците от системата Starlink (които използват криптон)[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ходоненко, В. П., Хромов А. В. Корректирующие двигательные установки для малого космического аппарата // Вопросы электромеханики. – 2009. – Т. 109
  2. High winds scrub SpaceX launch of 60 Starlink internet relay satellites. // Посетен на 24 May 2019.