Плаке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плаке
Плаќе
— село —
41.2186° с. ш. 20.9733° и. д.
Плаке
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1417 m
Население4 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Плаке в Общомедия

Плаке или Плакие (на македонска литературна норма: Плаќе) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 километра североизточно от Охрид в подножието на Плакенската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“ е от 1871 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Плакие (Plakié) е посочено два пъти като село с 30 домакинства, веднъж с 86 и втори път с 92 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Плаке е населявано от 160 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Паяк (Плаке) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плаке има 120 българи екзархисти.[5]

На 11 юни 2000 година е осветен темелният камък, а на 14 юли 2001 година готовата църква „Света Неделя“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Плаке

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101 и 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
  8. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 13.