Пламен Антов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пламен Антов
Роден 12 август 1964 г. (53 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, пиеса, разказ
Направление постмодернизъм
Награди „Хр. Г. Данов“ (2003, номинация)
Дъбът на Пенчо“ (2013)

Пламен Антов е български литературен историк, поет и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията: „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) и ст. н. с. ІІ ст. (2009).

Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.

Член на Сдружение на българските писатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание и есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика. София: Просвета, 2009
  • Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Пловдив: Жанет-45, 2010, 300 с. (ISBN 978-954-491-628-2)
  • Българският постмодернизъм ХХІ - ХІХ в. Към философията на българската литература. Пловдив: Жанет-45, 2016, 280 с. (ISBN 978-619-186-262-7)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разпадащото се момче“ (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993)
  • „Неандерталецът“ – поезия, 1995
  • „Венеция“ – поезия, 1997
  • „Сантиментална география“ – поезия, София: ПАН, 2000, 94 с. ISBN 9546572411
  • „Америките ни“ – поезия, 2002
  • „Лисабон или Краят на поезията“ – поезия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 54 с. ISBN 9789544913281
  • „Пантеизъм и емпириокритицизъм“ – поезия, София: Ръжана-Ю, 2012, 126 с. ISBN 9789549252736
  • „Тотемът на вълка. Неполитическото“ – стихотворения и фрагменти, София: Small Station Press, 2013, 112 с. ISBN 9789543840137
  • „Поетът е хтонично същество“ – стихотворения и фотографии, София: Ерго, 2015, 80 с. ISBN 978-954-8689-71-7

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бягството на заека“ – разкази, 1996
  • „Граници на забавяне“ – разкази, Пловдив: Жанет-45, 2013, 156 с. ISBN 9789544919795

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992. Първа награда „Дебют'92“ – изд. „Пан“ – за кн. „Разпадащото се момче“
  • 2001. Първа награда за радиопиеса на програма „Христо Ботев“ – БНР, за пиесата „Само една малка смърт“, реж. Николай Ламбрев (сп. „Театър“, бр. 10-12, 2002, с.49-54)
  • 2003. Номинация за национална награда „Хр. Г. Данов“ – Пловдив, категория „Българска художествена литература“, за кн. „Америките ни“
  • 2013. Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“[1]
  • 2014. Новоучредената национална литературна награда „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“)[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Биографията в тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]