Пламен Антов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Антов
български писател и литературен историк
Роден

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса, разказ
Направление постмодернизъм
Награди „Хр. Г. Данов“ (2003, номинация)
Дъбът на Пенчо“ (2013)

Пламен Антов е български литературен историк, поет и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията: „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) и ст.н. с. ІІ ст. (2009).

Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.

Член на Сдружение на българските писатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание и есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика. София: Просвета, 2009
  • Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Пловдив: Жанет-45, 2010, 300 с. (ISBN 978-954-491-628-2)
  • Българският постмодернизъм ХХІ – ХІХ в. Към философията на българската литература. Пловдив: Жанет-45, 2016, 280 с. (ISBN 978-619-186-262-7)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разпадащото се момче“ (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993)
  • „Неандерталецът“ – поезия, 1995
  • „Венеция“ – поезия, 1997
  • „Сантиментална география“ – поезия, София: ПАН, 2000, 94 с. ISBN 9546572411
  • „Америките ни“ – поезия, 2002
  • „Лисабон или Краят на поезията“ – поезия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 54 с. ISBN 9789544913281
  • „Пантеизъм и емпириокритицизъм“ – поезия, София: Ръжана-Ю, 2012, 126 с. ISBN 9789549252736
  • „Тотемът на вълка. Неполитическото“ – стихотворения и фрагменти, София: Small Station Press, 2013, 112 с. ISBN 9789543840137
  • „Поетът е хтонично същество“ – стихотворения и фотографии, София: Ерго, 2015, 80 с. ISBN 978-954-8689-71-7

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бягството на заека“ – разкази, 1996
  • „Граници на забавяне“ – разкази, Пловдив: Жанет-45, 2013, 156 с. ISBN 9789544919795

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992. Първа награда „Дебют'92“ – изд. „Пан“ – за кн. „Разпадащото се момче“
  • 2001. Първа награда за радиопиеса на програма „Христо Ботев“ – БНР, за пиесата „Само една малка смърт“, реж. Николай Ламбрев (сп. „Театър“, бр. 10 – 12, 2002, с.49 – 54)
  • 2003. Номинация за национална награда „Хр. Г. Данов“ – Пловдив, категория „Българска художествена литература“, за кн. „Америките ни“
  • 2013. Наградата „Дъбът на Пенчо“ – за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“[1]
  • 2014. Новоучредената национална литературна награда „Биньо Иванов“ – за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за книгата „Тотемът на вълка. Неполитическото“)[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Биографията в тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]