Пламен Марков (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Пламен Марков.

Пламен Марков
Лична информация
Роден
Пламен Марков Марков
11 септември 1957 г. (66 г.)
Ръст178 см
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1970 – 1973България Раковски Севлиево
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1973 – 1975
1975 – 1985
1985 – 1987
1987 – 1990
Общо:
България Раковски Севлиево
България ЦСКА
Мец
Гренобъл
?
235
69
55
359
(?)
(42)
(10)
(13)
(65)
Национален отбор
1978 – 1986България България38(6)
Треньор
1992 – 1993
1995 – 1996
1996 – 1997
1997
1999 – 2001
2001 – 2004
2005 – 2006
2006 – 2007
2007
2008
Янтра
ЦСКА
Чардафон
Миньор (Перник)
Видима-Раковски
България
Видима-Раковски
ЦСКА
Видад Казабланка
България
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Пламен Марков Марков е български футболист – полузащитник и футболен треньор. Роден е на 11 септември 1957 г. в Севлиево.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Започва своята футболна кариера в Раковски (Севлиево) от 1973 до 1975 г. и продължава в ЦСКА от 1975 до 1985 г. (235 мача и 37 гола). След това играе във френските Гренобъл и Мец. Шампион на България пет пъти (1975, 1980, 1981, 1982 и 1983 г.). Носител на Купата на България три пъти (1981 – в неофициалния турнир, 1983 и 1985 г.). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. За ЦСКА има 27 мача и 2 гола в евротурнирите (17 мача за КЕШ и 10 мача с 2 гола за купата на УЕФА). Има 38 мача и 6 гола за националния отбор на България, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Дебютира в националния отбор на 29 март 1978 г. срещу Аржентина (1 – 3 в Буенос Айрес). Последен мач в националния отбор на 10 юни 1986 г. отново срещу Аржентина (0 – 2 на Световното първенство в Мексико, играе само в този мач от първенството). Футболист с добра техника, точни подавания и конструкторски качества. Завършва ВИФ „Георги Димитров“. „Заслужил майстор на спорта“ от 1980 г.

Като футболист на Метц и играещ треньор на Гренобъл завършва треньорската школа на Френската футболна федерация във Виши. [1]

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Бил е треньор в ЦСКА, „ФК Янтра“ (Габрово), „Раковски“ (Севлиево), „Видима-Раковски“ (Севлиево). Като треньор на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия и става вторият български треньор, класирал българския национален футболен отбор на европейско първенство. След три загуби от три мача на финалите на европейското първенство си подава оставката и се връща отново във „Видима-Раковски“ (Севлиево). От април 2006 г. е треньор на ЦСКА, с който на 24 май 2006 г. печели финала за купата на България срещу „ФК Черно море“ с 3 – 1. През юли 2006 г. печели с ЦСКА турнира „Плейстейшън-2“. На 30 юли 2006 г. печели с ЦСКА Суперкупата на България като побеждава на финали ПФК Левски (София) с 3 – 0 след изпълнение на дузпи (в редовното време и продълженията 0 – 0). След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. ЦСКА изостава с 6 т. след Левски и ръководството, поставило си за цел спечелването на шампионата, заменя Пламен Марков със Стойчо Младенов.[2]. През 2007 г. води за малко мароканския „Уидад“. От 11 януари 2008 г. е назначен отново за треньор на националния отбор по футбол на България, но след три равенства в световните квалификации е уволнен от изпълкома на БФС на 2 декември 2008 г.

На 16 април 2008 г. успешно защитава кандидатска дисертация в НСА на тема „Изследване и усъвършенстване на спортната подготовка на елитни футболисти“ и придобива образователна и научна степен „доктор“. [1].

През септември 2014 г., след разсекретяване на досиета, се оказва, че Марков е бил агент на Държавна сигурност (ДС) от 1980 г.

От 2015 г. до 2021 г. е назначен като спортен директор на ПФК ЦСКА АД (София). Нееднократно се обявява за връщане на играещия във „В“ група отбор сред елита. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]