Пламен Николов (футболист, р. 1957)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пламен Николов.

Пламен Николов
Plamen nikolov.JPG
Лична информация
Прякор Пацо
Роден Пламен Иванчев Николов
24 юни 1957 г. (63 г.)
Плевен, България България
Пост десен защитник
Юношески отбори
1965 – 1974България Спартак (Пл)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1974 – 1977
1977 – 1985
1986 – 1990
1986 – 1987
1988
1990 – 1992
Общо:
България Спартак (Пл)
България Левски (Сф)
Flag of Sweden.svg Браге
Flag of Belgium (civil).svg Антверпен*
България Левски (Сф)*
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
80
200
78
4
17
7
386
(0)
(6)
(1)
(0)
(0)
(0)
(7)
Национален отбор
1978 – 1988България България55(1)
Треньор
1993 – 1994
1996 – 1997
1998 – 1999
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Пл)
Flag of Bulgaria.svg Олимпик (Тетевен)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Вр)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Пламен Иванчев Николов (роден на 24 юни 1957) е бивш български футболист, защитник. По време на кариерата си играе за Спартак (Плевен), Левски (София), шведския Браге и белгийския Антверпен. Обявен за Футболист № 1 на България за 1984 г. С 55 мача и 1 гол за националния отбор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Плевен, Николов постъпва в школата на местния клуб Спартак (Плевен) на 8-годишна възраст. Първият му треньор е Вачко Маринов.[1] Дебютира в „А“ група на 17-годишна възраст през сезон 1974/75. За 3 години изиграва общо 80 мача за Спартак в първенството – 41 мача в „А“ група и 39 мача в „Б“ група.

През 1977 г. преминава в Левски (София). Бележи гол в дебютното си участие във вечното дерби срещу ЦСКА. На 29 октомври 1977 г. се разписва при успеха на Левски с 4:1. За 8 години изиграва общо 279 официални мача и бележи 7 гола – 200 мача с 6 гола в „А“ група, 30 мача за националната купа, 25 мача в евротурнирите и 24 мача с 1 гол в други турнири. Става трикратен шампион на България и двукратен носител на купата. Участва в злополучния финал за Купата на България с ЦСКА на 2 май 1985 г., след който имената на двата гранда са променени, а много футболисти получават тежки наказания. Той е санкциониран да не играе футбол 2 години. Наказанието проваля уговорения му трансфер в португалския Порто, като освен това заради него пропуска световното първенство в Мексико'86.

След като санкцията му е опростена, преминава в шведския Браге. Остава в клуба до лятото на 1990 г., като изиграва 78 мача и бележи 1 попадение за клуба. В този период два пъти е и преотстъпван – първо в белгийския Антверпен, а след това и в Левски. Докато е при „сините“ отново става шампион през сезон 1987/88.

През лятото на 1990 г. се завръща отново в Левски, но вече намира по-рядко място в състава. За два сезона изиграва общо 10 мача – 7 в „А“ група, 2 за купата и 1 в евротурнирите. Прекратява кариерата си на 35-годишна възраст през 1992 г.

Има 55 мача в националния отбор, където дебютира на 22 февруари 1978 г. срещу Шотландия 1:2 в Глазгоу.

След приключване на активната състезателна дейност е помощник-треньор на „Левски“, а по-късно – треньор на Спартак (Плевен), Олимпик (Тетевен), Ботев (Враца).
От 2001 г. е президент на родния си клуб Спартак (Плевен).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]