Пламен Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пламен Павлов
български историк
Пламен Павлов по времето на конференцията Българите в Северното Причерноморие, Украйна, 2010 г.
Пламен Павлов по времето на конференцията Българите в Северното Причерноморие, Украйна, 2010 г.

Роден
12 юли 1958 г. (60 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Великотърновски университет
Работил в Великотърновски университет
Държавна агенция за българите в чужбина
Национална телевизия Скат

Уебсайт http://literaturensviat.com/?p=20820

Пламен Павлов е български историк, поет, публицист, телевизионен водещ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978 – 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV – XV век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, БЮР Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005 – 2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат.

В периода 1998 – 2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), действителен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2014 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.), през 2016 година става председател на новосъздадения Център за медиевистични изследвания във Великотърновския университет.

На 22 март 2018 година е обявен за почетен гражданин на Велико Търново.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия, сред които:

  • Кратка история на българския народ (в колектив с Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски, София, 1993, 1999; В. Търново, 2004)
  • Княз Пресиан II (последният владетел на Първото българско царство). Стара Загора, 1993.
  • Кой кой е в средновековна България (в колектив с Й. Андреев и Ив. Лазаров). София, 1994, 1999, 2012). ISBN 978-619-152-012-1
  • Хронологична енциклопедия на света, т. VI (в колектив с В. Тъпкова-Заимова и Д.Димитров). В. Тървово, 1995
  • Българите и османското завоевание (в колектив с Ив. Тютюнджиев, 1995)
  • Призвани да просияят (в колектив с В. Грудков, В. Търново, 1999)
  • Залезът на Първото българско царство. София 1999.
  • Светът след Иисус (в колектив). В. Търново, 1999.
  • Бунтари и авантюристи в средновековна България[2]В. Търново, 2000.
  • В мрака на предчувствието София, 2001.
  • Istoria Bulgariei (в колектив, Букурещ, 2002 на румънски език)
  • Българи, италианци, Ватикана (София, 2002, на български и италиански език)
  • Българи и араби (София, 2003, на български и арабски език)
  • Съвременна българска енциклопедия, В. Търново, 2003, 1432 стр. (в колектив).
  • История на българите, т. I (От древността до края на XVI век). София, 2003 (в колектив под ред. на Г.Бакалов).
  • Православни български манастири, В. Търново, 2004 (на бълг., англ., рус., немски ез.). Текстове: Пл. Павлов, снимки: Ив. Габеров.
  • Светци и духовни водачи от Македония – (Торонто, 2004). Също: http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_makedonia.htm (2006).
  • A bolgárok rövid története. Budapest, „Napkut“, 2005 (в колектив, на унгарски език)
  • Търновските царици, В. Търново, 2006.
  • Търновски светци и чудотворци, 2006. Варна, 2006
  • България – люлка на европейската цивилизация. София, 2007 (изд. и на англ., рус., нем. и фр.ез.)
  • Българската писменост – европейски феномен, София, 2008, в колектив (изд. и на англ., рус. и фр.ез.)
  • Българското Средновековие: познато и непознато, 2008
  • 100 неща, които трябва да знаем за историята на България, кн. 1 – 2, 2008.
  • Ставропигиалният Рилски манастир, София, 2008 (в колектив с арх. Н. Тулешков).
  • Спартак – синът на Древна Тракия, София, 2009 (на бълг. и англ. ез., в колектив със Ст. Димитров).
  • Златната Орда и българите, (в колектив с Г. Владимиров), София, 2009 .
  • Българските царици, владетелки и принцеси, София, 2009.
  • Македония – земя българска, София, 2009 (в колектив с Л. Спасов).
  • България и българите (Кратка история). София, 2009 (изд. и на англ., фр., нем., рус., итал., исп.ез.)
  • Българи светци. София, 2010 (в колектив с Хр. Темелски)
  • Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското средновековие). София, 2010. ISBN 978-954-28-0787-2
  • Историята – далечна и близка. В. Търново, 2010.
  • Българи и французи, София, 2010 (в колектив с Р. Заимова, В. Вачкова и др., на бълг. и фр. ез.)
  • Черни мисли, бели магии (поезия). В. Търново, 2010.
  • История на България (Енциклопедия за малки и пораснали деца). София, 2011 (в колектив с Р. Манджукова)
  • Византия и византийският свят. София, 2011 (в колектив с В. Тъпкова-Заимова и Д. Димитров)
  • Бележити българи, т. 1 – 10. София, 2012 (съставител, отг. редактор, автор)
  • Българска национална история, т. II (Древните българи. „Старата Велика България“ и нейните наследници в Източна Европа), 2013 (отг. редактор, автор – в колектив с Р. Рашев, Г. Атанасов, Ж. Войников, Г. Владимиров, Н. Хрисимов). В. Търново, 2013. ISBN 978-619-168-060-3
  • Векът на цар Самуил. София, 2014. ISBN 978-619-152-502-7
  • Българска национална история, т. III (Първо българско царство, 680 – 1018). В. Търново, 2015 (отг. редактор, автор – в колектив с Г. Атанасов и В. Вачкова) ISBN 978-619-168-142-6
  • Високи Западни Родопи: Батак – Девин – Доспат. София, 2015 (в колектив с Д. Чешмеджиев и др.) ISBN 978-954-500-303-5
  • Османските завоевания и Държавата на Духа. В. Търново, 2017 (в колектив с Ив. Тютюнджиев) ISBN 978-619-168-179-2
  • Българите торлаци, София, 2017 (в колектив с Р. Иванов, А. Комитска, А. Каменова–Борин) ISBN 978-954-378-148-5
  • Левски – другото име на Свободата. София, 2017 ISBN 978-619-7106-48-0
  • Хаджи Станьо Врабевски и Тетевенският революционен комитет. София, 2017 (в съавторство с Пл. Митев) ISBN 978-619-7447-00-2
  • Асеневци / Asen Dynasty. София, 2018 ISBN 978-954-327-120-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]