Пламен Сивов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Сивов
Роден
9 август 1970 г. (1970-08-09) (48 г.)
Стил автор-изпълнител
Инструменти китара
Глас баритон
Активни години 2000 – досега
Свързани изпълнители Точка бг
Влияния Пол Саймън и Арт Гарфънкъл, Борис Гребенщиков, Джетро Тъл, Лоудън Уейнрайт, Боб Дилън, Ленърд Коен
Уебсайт plamensivov.com

Пламен Евгениев Сивов е български музикант, публицист, поет и изпълнител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1970 г. в Сливен [1]. Завършва Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ в родния си град. През 1989 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1993 – 1994 г. живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. През 1997 – 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата в рамките на програмата Robert S. McNamara Fellowship. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011)[2], редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003).

Автор на много статии[3] за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. Като сценарист работи по филмите „Лепта“ (2000 г.)[4], „Балкански дневници – Македония“ (2004)[5]. Автор е на сценария на пилотните епизоди на поредицата „Животът на другите“ на БНТ1 (2008). Участва в документалния филм „Песен и молитва“ (2014)[6]. От 2019 г. поддържа и подкаст – „Несвъртък с Пламен Сивов“.

Първите му изяви като музикант са от 2007 г., когато започва да изпълнява свои песни на фестивалите на поетите с китара. Носител на награди за поезия и авторски песни.[7] Негови стихове и проза са публикувани в български и чуждестранни антологии. Първата му самостоятелна стихосбирка „Държавата на другия живот“ е публикувана през 2016 г.

През 2011 г. става един от създателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“[8], с която група концертира в България и в чужбина. Много от песните на Точка БГ са по негови текстове и музика. С групата записва и издава пет албума.

Издава и солови албуми и сингли с брат си Калин Сивов, барабанист в групата Allegorist, който е и автор на аранжиментите.

Женен, с едно дете.

Музикално творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Сивов е автор на десетки песни[9]. Започва да пише текстове и музика още в юношеска възраст, участва в училищна група за акустична музика, която изпълнява песни на български, английски и руски. Музикалните влияния върху формирането му включват широк спектър от стилове и традиции – от поетично-лиричната традиция на руските бардове (Б. Окуджава, В. Висоцки, Б. Гребенщиков, А. Розенбаум, А. Долски) през англоезичните singer-songwriters (автор-изпълнители), както и хард- и арт-рок, джаз, ирландски и келтски фолклор, акапела и други.

Песните му включват елементи от различни музикални стилове – fingerstyle, кънтри, боса-нова, като комбинацията им оформя разпознаваемо индивидуално звучене. В записите и в концертните си изяви Пламен Сивов използва класически фламенко китари, както и китари с метални струни.

Тематиката на поезията му включва както характерните за жанра любовна лирика и свързаната с нея баладичност, така и „социална“ поезия с остро и оригинално звучене (песните „Емигрант“[10], „Точка БГ“[11], „Иван Петров“[12], „Чурулик“[13]). Пламен Сивов е автор и на много песни с религиозна и духовна тематика.

Едно от най-успешните му музикални съавторства е с Красимир Първанов от групата Точка БГ, написал музиката към десетки негови стихотворения, които се превръщат в едни от най-обичаните песни на групата. Пламен Сивов е писал музика по текстове на Ръдиърд Киплинг[14], Илиана Александрова[15], Калин Сивов[16] и Диана Стефанова[17][18].

Освен на български, пише песни и на английски език. През 2015 г. песента му „No More Promises“ заема второ място в международната класация Beat 100 за месец ноември и първо място в категорията „независими изпълнители“ (Indie Audio Chart) на същата класация[19].

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Данъчно третиране на нестопанските организации в САЩ“ (OSF Press, 1995)[20], монография
  • The Church as an Agent of Community Development in Bulgaria (Studies in World Christianity, Edinburgh University Press, 2008)[21]
  • „Държавата на другия живот“, стихосбирка, 2016[22][23]
  • „Premonition“ – избрани стихотворения, превод на английски, електронно издание[24]
  • „Публицистика: 1997 – 2017“ – избрани статии, електронно издание[25]

Участие в антологии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Из века в век: Славянская поэзия XX-XXI веков“ („Пранат“, Москва, 2005)
  • ФантAstika 2012 („Човешката библиотека“, София, 2012)[26]
  • „Сънувам небето и търся Те... Щрихи от съвременната българска християнска поезия“ („Мисия Възможност“, София, 2013)[27]
  • Алманах „Културна палитра 1 – 2“ (2013)[28]
  • „Небе за земята – антология на българската християнска лирика“, София, 2016[29]
  • „Белоцветните вишни“ („Палмира“, 2016)
  • „Градски мечтатели“ („Фама'“, 2016)
  • „Съдружество: Международен литературен алманах“ (2017), двуезично издание
  • Християнски литературен алманах „Емпирей“ (2018)
  • "Хоро над Тирол: Разкази и стихотворения на български автори от пет континента", EuroChicago (2019)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Голямата награда „Песен за България“ – Софийски вечери на авторската песен, 2009 г.
  • Голямата награда в конкурса за нова песен „Срещу вятъра“ – Летни празници на изпятата поезия „Солени ветрове“, 2009 г.
  • Най-добър изпълнител – Национална творческа среща на бардовете „Морски струни“, 2010 г.
  • „Златен пегас“ (за поезия), 2014 г.
  • I място, XI Национален поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, 2016 г.
  • I място, XXXII поетически двубой, София, 2016 г.[30]
  • III място, конкурс за християнска творба „Де е Витлеем?“ на Асоциация „Емпирей“ (за поезия), 2017[31]
  • Голямата награда „Песен за България“ – Софийски вечери на авторската песен, 2018 г.

Самостоятелни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Избрано“ (2007 г.)
  • „Касиопея“ (2013 г.) – съвместно с Калин Сивов (аранжименти и инструменти)[32]
  • „Ниско летиш“ (2014 г.) – съвместно с Калин Сивов (аранжименти и инструменти)[33]

Албуми с „Точка БГ“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нови градски песни“ (2011)
  • „ПредВЕРИЕ“ (2011)
  • „Акварел“ (2012)
  • „Август“ (2015)
  • „Фонтан в дъжда“ (2018)

Избрани статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Църковната криза в нас, сп. Мирна, бр. 3, 1998 г.[34]
  • Рилската пустиня в душите, сп. Мирна, бр. 5, 1999 г.
  • Богочовекът, сп. Мирна, бр. 9, 1999 г.
  • Кой е Църквата, сп. Мирна, бр. 6, 1999 г. (съавторство с Илиана Алексанрова)
  • Градове, сп. Мирна („Мислите“), 2000 г. (съавторство с Илиана Александрова)
  • Визии за църквата, сп. Мирна, бр. 25
  • Църковната зима, сп. Мирна, бр. 10, 2000 г.
  • Лов на религиозни свободи в мътни води, сп. Мирна, бр. 14, 2001 г.
  • Пушилка от папамобил, в-к Дневник, 10 май 2002 г.
  • Mea culpa, в-к Дневник, 4 август 2002 г.
  • Пластинатора и нашият лабиринт: опит за сърфиране, в-к Култура, бр. 48, 17 декември 2004 г.[35]
  • Как се прави закон: за малките и големите пробойни, „Свобода за всеки“, бр. 6, 2005 г.[36]
  • Да поискаш да станеш врабче, Православие.БГ, 2005 г.
  • Враговете на Православието, сп. Foreign Policy Bulgaria, бр. 9, 2005 г.[37]
  • Символни войни, Православие.БГ, 2006 г.
  • Време да се говори, време да се мълчи, Православие.БГ, 2006 г.
  • Асамблея „Знаме на мира“, Православие.БГ, 2006 г.
  • Малкото братче в Големия брат: срамота е да мълчиш, Православие.БГ, 2006 г.
  • Архонтисимо, Православие.БГ, 2007 г.
  • Грозно-искрени или красиво-фалшиви?, Православие.БГ, 2007 г.
  • Право на честност, Православие.БГ, 2007 г.
  • Къде ни водите, Православие.БГ, 2007 г.
  • Изплюване на нищото, в-к Новинар, 8 февруари 2008 г.
  • Таборът отива към небето... без нас, Православие.БГ, 2008 г.
  • Не така..., Православие.БГ, 2008 г.
  • Кой е пичът?, Православие.БГ, 2008 г.
  • Помощ! Обгрижват ни..., Православие.БГ, 2008 г.
  • Наклонената вяра, Православие.БГ, 2010 г.
  • Вангелиада, Православие.БГ, 2011 г.
  • Православие в сърцето на Англия, сп. Свет, бр. 1, 2011 г.
  • Изгубената България, сп. Свет, бр. 2, 2011 г.
  • Вагонни спорове, Православие.БГ, 2011 г.
  • Сбиране на Божия бизнес елит, Православие.БГ, 2011 г.
  • Не убивайте присмехулника, в-к Сега, 2015[38]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личен сайт на Пламен Сивов
  2. Списание „Свет“
  3. Пламен Сивов – статии
  4. www.pravoslavie.bg
  5. plamensivov.com
  6. Филмът „Песен и молитва“, реж. Слави Георгиев
  7. Наградата в конкурса за нова песен „Срещу вятъра“ спечели Пламен Сивов, в-к Банкер, 27 юли 2009 г.
  8. Точка БГ – официален сайт
  9. Каталог на песните на Пламен Сивов
  10. Песента „Емигрант“
  11. Песента Точка БГ
  12. Песента „Иван Петров“
  13. Песента „Чурулик“
  14. Song of the Dead
  15. Дъно, Илиана Александрова
  16. Октомври, Калин Сивов
  17. The Illusion of Things
  18. The Sweetest Things
  19. Песента No More Promises в класацията Beat 100
  20. Данъчно третиране на нестопанските организации в САЩ
  21. www.euppublishing.com
  22. Държавата на другия живот, София, 2016
  23. Пламен Сивов представя първата си поетична книга, БНР
  24. "Premonition" on iBooks
  25. "Публицистика: 1997 – 2017" в iBooks
  26. Алманах ФантAstika 2012, „Човешката библиотека“
  27. Излезе първата по рода си българска християнска съвременна поетична антология, Евангелски вестник, 13 септември 2013 г.
  28. Алманах „Културна палитра“, 2013 г.
  29. ИК Омофор
  30. Столична община, дирекция „Култура“
  31. Наградите на Асоциация Емпирей, 2017 г.
  32. "Касиопея" в iTunes
  33. "Ниско летиш" в iTunes
  34. Църковната криза в нас
  35. Вестник Култура
  36. Свобода за всеки
  37. Враговете на Православието
  38. Вестник Сега, 9 януари 2015

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България